Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Само с помощта на БСП Радев ще стане пак президент
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Още от началото на президентския си мандат Румен Радев ясно се заяви като опозиция на ГЕРБ. През следващите месеци и години той все повече засилваше критиките си към управляващите. Накрая свали доверието си от кабинета и заедно с протестиращите граждани поиска незабавната оставка на правителството. Това принципно поведение направи Радев симпатичен на хората, които не харесват ГЕРБ. Само че едно е да си симпатичен някому, който да казва, че има доверие в теб, когато го питат от социологическите агенции. А съвсем друго е този някой да си даде труда да гласува за теб на изборите. В трийсетгодишната история на съвременната българска демокрация няма случай човек да е печелил мажоритарни избори просто защото е симпатичен. Дори и много симпатичните хора печелят изборите само когато зад тях застава политическа сила. И то голяма. Това е особено валидно за президентските избори, които представляват единственият национален мажоритарен вот. Няма как да ги спечелиш, ако не си подкрепен от сериозна партия с работещи структури в цялата страна.
БСП е единствената опозиционна партия, която отговаря на това условие. Така че, ако иска да изкара още един президентски мандат, Румен Радев трябва да получи именно нейната подкрепа. Той със сигурност си дава сметка за това. Съобщавайки, че отново ще се кандидатира, Радев специално подчерта, че разчита да бъде подкрепен именно от социалистическата партия. Вярно е, че има и гласове в обратната посока. Според тези, които работят за скъсване на отношенията между президента и БСП, нещата стоели по съвсем различен начин. Вижте рейтингите, казват тези хора. Рейтингът на Радев е два пъти по-голям от този на социалистическата партия. Съответно не президентът трябвало да се моли на БСП за подкрепа, а БСП трябвало да се моли на Радев да бъдел така добър да приеме нейната подкрепа. Аргументът с рейтингите звучи сериозно само на пръв поглед. Защото няма по-измамно нещо от доверието към един действащ президент. Всички български президенти са се радвали на голямо одобрение за времето, в което са пребивавали на „Дондуков“ 2. Май само Росен Плевнелиев правеше изключение по този показател. Само че Плевнелиев поначало си е уникален случай. И неговото президентстване трябва да бъде изучавано не от политологията, а от съвсем други науки. Нашите президенти, били те десни или леви, се радват на висок рейтинг по време на мандатите си. И това се дължи не толкова на тяхната харизма, колкото на висотата на заеманата позиция.
И тук има един леко парадоксален момент, на който си струва да обърнем внимание. Според нашата Конституция президентът има малко правомощия. От една страна, това му връзва ръцете. Той няма механизмите, с които да влияе върху останалите политически играчи. От друга страна обаче, именно институционалната слабост осигурява до голяма степен високия процент одобрение сред избирателите. Поради следната проста причина. Представете си следната ситуация. Президентът илиза пред хората и казва: „Има ужасяваща корупция. Тя трябва да спре!“ или „Повечето българи живеят лошо. Трябва да се повиши благосъстоянието им!“ Като цяло всички политици говорят такива неща. И много от тях печелят парламентарни избори, защото достатъчно убедително са повтаряли тъкмо тези и други подобни послания. Само че тогава избирателите почват да имат претенции. „Вие обещахте ли, че ще преборите корупцията?“ – питат те управляващите – „Обещахте. Обещахте ли да ни вдигнете доходите? Обещахте. Защо не го направихте, при положение, че имахте цялата власт?“ И наистина няма как управляващите да дадат задоволителни отговори на тези въпроси. Докато президентът може да обещава всичко и никой избирател няма да му се сърди, че не е изпълнил обещаното. Защото избирателите са наясно колко малки са правомощията на държавния глава. Знаят, че той не може да им помогне особено, дори и да има най-искреното желание да го стори. Ето това означава слабостта ти да се превърне в сила. Това обаче важи само дотогава, докато президентът е в офиса си. Напусне ли поста, неговият рейтинг се спихва. Румен Радев не бива никога да забравя това. И никога не бива да вярва на онези „доброжелатели“, които не спират да му повтарят колко много му вярвали българите и как нямал нужда нито от официалната подкрепа на „Позитано“, нито от електората на БСП. Вярно е тъкмо обратното. Без подкрепата на ръководството на БСП и без левите избиратели Румен Радев няма да спечели втори мандат.
Ето защо в месеците до изборите Радев трябва да направи всичко възможно, за да си осигури и двете. Как да стане това? Първо, президентът изобщо не бива да дава ухо на анти-БСП говоренето в собствения си екип. Там със сигурност има хора, които постоянно му обясняват как, разграничавайки се от социалистите, той ще спечели много повече гласове. Това е глупост, разбира се, и никой сериозен анализатор, бил той социолог, политолог или просто разумно мислещ човек, не би застанал зад подобно твърдение. Второ, с изказванията и действията си Румен Радев трябва да бъде съзвучен с идеите на левия електорат. Ето един пример. Огромната част от левия електорат в България не харесва Алексей Навални. Левите у нас гледат на Навалани като на безмозъчна марионетка, задвижвана от американските си кукловоди. Левите избиратели не одобряват и настоящите протести в Русия. Според левите Путин и Борисов съвсем не са едно и също нещо, както това се опитват да внушат някои либерални анализатори. За левите в България Путин е лидер на независима държава, който убедително оспорва стремежите на САЩ за световна хегемония. И пак според тях Борисов е поредната американска кукла на конци. Ето защо левите подкрепят и участват в протести срещу Борисов, но категорично не одобряват протестите срещу Путин, организирани от руската либерална и проамериканска опозиция. Румен Радев в никакъв случай не бива да допуска някой да повярва, че е фен на Навални. Стори ли го, веднага ще загуби подкрепата на левия електорат. Да, може би ще се хареса на българските либерали и на „градската десница“. Обаче, първо, колко на брой са тези хора? И, второ, сигурно ли е, че изобщо ще гласуват за Радев? Не, разбира се. В момента българсите либерали изразяват някакви срамежливи симпатии към президента, но дълбоко в душата си му нямат доверие. Каквито и лицемерни комплименти да му правят, за тях той винаги ще си остане „човекът на Решетников“, „ватник“, „мурзилка“, „льотчик“. Ето защо няма никакъв смисъл Румен Радев да търси подкрепата на тези хора. Няма да я получи. Само рискува да загуби симпатиите на онези, много повече хора, които го избраха за президент преди четири години.
Другото, което Радев не бива да прави, е да се стреми да стане рекламно ръце на Триморието. В същността си това е не просто антируски, това е и антиевропейски проект, защото целта му е да навреди както на Русия, така и на единството на Европа, отново разделяйки я на „стара“ и „нова“. Така че, ако не иска да загуби подкрепата на много от сегашните си симпатизанти, Радев трябва да намали патоса, с който говори по темата. Ако е умен, президентът ще остави дръзновено-лакейското говорене за този проект на Борисов. Ще бъде безкрайно глупаво, ако щансовете на Румен Радев за втори президентски мандат потънат именно в негостоприемните води на Трите морета.
