ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трогателно е доброто отношение, с което системните партии в 45-ото Народно събрание се отнасят към „Има такъв народ“.
Партията на Слави, или, както все по-често го наричат, г-н Трифонов, е обект на всеобщо ухажване. Нищо чудно в скоро време да се окаже, че в него се кълнат не само парламентарните, но и всички извънпарламентарни партии.
Естествено, пръв в процеса се включи г-н Борисов, който с щедър жест обеща десетина дежурни депутати, които безусловно да подкрепят новата формация. Г-н Карадайъ отиде още по-далеч, заявявайки, че ДПС ще подкрепи ИТН, без да иска нищо в замяна. Г-жа Нинова завърши тазседмичния цикъл с поредното обещание за подкрепа на спечелилата най-много гласове опозиционна партия. И също великодушно допълни, че БСП няма никакви претенции за участие в бъдещо правителство на „Има такъв народ“.
Засега новопоявилите се в парламента опозиционни партии се въздържат да изрязат чак толкова силна любов към неродения Петко. И това е обяснимо. Ръководителите на формацията с безподобното име „Изправи се! Мутри, вън!“ са заети преди всичко с изясняването на личните си отношения. Тази формация би могла да влезе в Книгата на Гинес, като парламентарната ѝ трупа се разпадне още преди да се е създала. Интелектуалстващите демократи от „Демократична България“ пък явно все още не са се разбрали кого и защо трябва да мразят повече – БСП по идеологически причини или ИТН по естетически.
Фамозният Емил Джасим без никакво притеснение написа във фейсбук, че социалистическата партия трябва да бъде забранена. Освен това съпроводи писанието си с доста грубовати слова. Да, това е същият човек, който съвсем наскоро наклевети на работодателя му един свой опонент във фейса, понеже пишел в социалните мрежи, вместо да си изпълнява служебните задължения. И проблемът съвсем не е в характерологичните особености на въпросното лице. Проблемът е, че тези негови действия – нетърпимостта към опонентите и призивите за забрана на партии – се споделят от мнозинството симпатизанти и активисти на уж „свръхдемократичната“ „Демократична България“. Просто докато другите си траят, простодушният Джасим „предава четата“.
Защо обаче „Има такъв народ“ изведнъж се превърна в толкова обичан политически субект? Защо името на нейния лидер, на когото традиционните играчи до съвсем скоро гледаха с неприкрита насмешка, беше веднагически трансформирано от фамилиарното Слави в уважителното г-н Трифонов?
Причината за тези метаморфози е пределно ясна. Повечето партии никак, ама никак не искат предсрочни избори. И в тази си неохота те са движени не от загрижеността за спокойствието на България в тази турбулентна международна обстановка. Партийните елити, а и много редови депутати са инвестирали много време, енергия и пари/!/ и никак не им се иска да повтарят тези разходи. Освен това резултатът от едни предсрочни избори със сигурност ще бъде по-лош за повечето партии.
Да започнем с ГЕРБ, които победиха на 4 април. Само че едва ли мнозинството избиратели ще бъдат толкова благосклонни към партията на Борисов, когато видят изолацията, в която се оказа, и невъзможността ѝ да състави правителство. Избирателят е същество прагматично и силно ще се замисли, преди да даде подкрепата си за формация, която няма шансове да управлява. БСП въпреки бодряшкия тон на ръководството ѝ също няма никакъв интерес от предсрочен вот. Факт е, че мнозинството избиратели не харесват настоящото правителство. Само че изборите показаха, че те не харесват особено и основната опозицианна сила в предишния парламент.
Вярно е, че Корнелия Нинова успя да се справи с вътрешната опозиция и да циментира властта си в партията. Обаче това изобщо не се оказа достатъчно, за да привлече достатъчно избиратели извън твърдото ядро на БСП. А фактът, че отказа да подаде оставка след изборния провал, в никакъв случай не увеличава подкрепата за нея. Оправданието с „тежката политическа ситуация“, която никак не благоприятствала смяната на председателя, не звучи никак сериозно. Подчертавайки собствената си незаменимост, Корнелия Нинова на практика повтаря модела на поведение на едни други партийни лидери, който модел самата тя неведнъж е осъждала.
А пък и опозиционно настроените избиратели също са прагматични. Те гласуват за тази противопоставяща се на властта партия, която има най-големи шансове да спечели изборите и така да промени статуквото. От тази гледна точка няма особен смисъл противниците на ГЕРБ да гласуват за БСП, която показа доста лоша форма на последните избори, намалявайки наполовина подкрепата за себе си. На „Позитано“ със сигурност си дават сметка за това и не искат и да чуят за нови избори.
Същото нежелание да напуснат парламента, едва влезли в него, демонстрират и лидерите на „Изправи се! Мутри, вън!“ Неслучайно с такъв сърцераздирателен патос говорят за необходимостта да се сформира правителство, дори да се наложи да си „изцапат ръцете“. Тук палмата на простодушието безапелационно отива при адвокат Хаджигенов, който провъзгласи, че е напълно готов да се жертва, ставайки министър. Двете бивши БСП активистки, а сега първи рушителки на статуквото Манолова и Дончева веднага го навикаха, но бедата вече бе сторена.
Уж непримирима опозиция, а бързат да се предложат за министри, такова впечатление остана в обществото след въпросната вътрешна свада. Подобна имиджова щета е напълно достатъчна, за да остави тази неясно по какви критерии съставена коалиция извън следващия парламент. Да, след подобно фиаско Мая Манолова със сигурност ще обиколи телевизионните студиа с дежурните истерични вопли за „открадната победа“, но едва ли някой ще я вземе насериозно.
Колкото и да не им се иска на повечето партии в 45-ото Народно събрание да ходят на нови избори, вероятно ще им се наложи да го направят. Слави Трифонов ще върне мандата, без значение колко му се умилкват останалите. Ще обясни това свое действие с логичния аргумент, че няма как да правиш правителство, когато имаш само 51 депутати. И тогава предсрочният вот остава единствената възможна опция.
А партиите, били те системни или не, които се опитат да влязат в някакви договорки и да направят правителство в рамките на този парламент, със сигурност ще спечелят наградата в конкурса за безпринципност и дебело ще зачеркнат политическото си бъдеще. Вярно е, че принципите никога не са били на особена почит в българската политика, но някаква минимална почтеност все пак трябва да има. И когато си твърдял, че за нищо на света няма да влизаш в определени коалиции, наистина не бива да го правиш. В противен случай наказанието на избирателите ще бъде жестоко.
