Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Интелектуалци, спомнете си за любовния си период с Борисов
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е модерно да се протестира срещу Борисов и ГЕРБ. И което е по-важно, безопасно е да се протестира. Така че е нормално човек да си зададе въпроса: След като толкова много хора не харесват Бойко Борисов, как така той е на власт толкова дълго време? Отговорът на този въпрос не е особено труден. Само че е политически некоректен. Особено в светлината на събитията от последните месеци. Бойко Борисов управлява толкова дълго, защото голямата част от българския народ го харсева/ше/ и си го иска/ше/ за върховен управник. Става дума за хора, принадлежащи към най-различни социални групи. Като почнем от хамалите, които не са изкушени от дълготрайни занимания с умствен труд, и свършим с префинените интелектуалци, гордеещи се със знаенето на чужди езици и дипломите от западни университети. Разбира се, в никакъв случай не бива да забравяме и чуждестранния фактор. Чужди премиери и всякакви други отговорни политически фактори не пропускаха случай да засвидетелстват уважението и дори любовта си към лидера на ГЕРБ. Както и да призоват българското общество да не спира да гласува за него. Но нека караме поред и започнем с дългогодишната вътрешна подкрепа за Борисов.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Българите си харесваха Борисов. Харесваха го и като главен секретар на МВР, и като кмет на София, и като премиер. Не е удобно точно днес да се припомнят тези неща, но такива са фактите. През последните близо 20 години и данните от социологическите проучвания, и резултатите от всевъзможните избори показваха, че повечето наши сънародници са запленени от Борисов. Защо? Ами защото лесно се идентифицираха с него. А се идентифицираха с него, защото разбираха какво им казва. 99% от останалите политици говорят скучно, досадно, дълго. На втората минута от тирадата им преставаш да ги слушаш. Бойко е тяхната пълна противоположност. Казва два лафа, народът се побърква да се хили и решава, че това е човекът. Истински човек от народа. И сравненията с Тодор Живков съвсем не са случайни. Някогашният Първи печелеше именно със своята непосредственост. Нямаше висше образование, не знаеше чужди езици, не беше изкушен от сложните философски въпроси. Но с аурата си на „човек от народа“ ставаше симпатичен. Бойко Борисов прилагаше точно същия номер. И дълго време той му носеше успех. Особено сред по-непретенциозната част от електората.
По-интересното е друго. Борисов се харесваше дори и на онези, които държат да бъдат определяни като интелектуалци. Да, същите тези, които сега бързат да се запишат в подписките срещу него, не толкова отдавна го величаеха като страхотен политик и държавник. Нещо повече, именно хора, които минават за ядрото на най-напредничавата част на българското общество, положиха огромни усилия, за да стане Бойко симпатичен не само у нас, но и в чужбина. Фондации като „Глобална България“ и „Типинг пойнт“, личности като Иван Кръстев и Иво Прокопиев обърнаха света, за да ни убедят, че спасението на България може да се случи само ако властта бъде поета от ГЕРБ и нейния създател. За да пропагандират колкото се може по-успешно тази си идея, дори създадоха цяла телевизия, Re:TV се казваше. Тя трябваше да се бори за върховенство на закона, да защитава либералните ценности и свободата на словото. Значи беше логично да се предположи, че ѝ предстои дълъг живот, той като тези неща не се постигат бързо. Обаче стана така, че въпросната телевизия скоропостижно хлопна кепенците. Да не би защото официално прокламираните цели да бяха постигнати веднъж и завинаги? Не, разбира се. Финансираната от българските „либерални богаташи“ телевизия спря, защото беше постигната скритата цел за създаването ѝ – Бойко Борисов да спечели цялата власт. Оттук обаче започна голямата драма на подкрепящите Борисов интелектуалци. Те си мислеха, че лесно ще го употребят за собствените си цели. Че понеже са много умни, а той не е, ще прави всичко, което му кажат. Обаче Борисов се оказа по-умен от тях. Нищо, че не е чел Кант и Хегел. Използва ги, за да го легитимират в началото на сериозната му политическа кариера, след което ги изрита като мръсни котета. Хубаво е нашите интелектуалци, които днес с такава ярост говорят за „автократа Борисов“ и дори за „сатрапа Борисов“, да си припомнят любовния си период с него. Да не забравят колко дълго повечето от тях бяха буквално зачислени на хранилка при ГЕРБ. Имаха достъп до всевъзможни европрограми, финансираха си безброй фестивали и фестивалчета именно заради близостта си до управляващата партия и нейния шеф. И в тази сфера приликата с времената на Живков е удивителна. Дългогодишният шеф на БКП и на цялата държава обичаше интелектуалците. Обичаше да си общува с писатели, артисти, певци, художници, учени. Строеше им чудни почивни станции и ги обсипваше с какви ли не благини. За благодарност те не спираха да го славословят, а веднага след 10 ноември 1989 г. го заклеймиха като „автократ“ и „сатрап“. Буквално по същата схема се развиват и отношенията на Борисов с днешните интелектуалци. Той си ги купуваше, те се продаваха с удоволствие, а когато краката му се разклатиха, побързаха да го наругаят.
Точно същото ще се случи и с подкрепата от чужбина. Дълго време европейските десни обсипваха Борисов с какви ли не похвали. Да не би искрено да го харесваха? Да не би наистина да смятаха, че той е далновиден политик, способен да изведе страната си към просперитет? Да не би да вярваха, че ще помогне и за възраждането на европейската десница? Разбира се, че не! Радваха се публично на Борисов, защото виждаха в него единствено машина за печелене на избори. Когато те се проваляха с гръм и трясък в държавите си, ГЕРБ не спираше да побеждава и така да дава самочувствие на европейските десни. И все още си го подкрепят, защото не са загубили надеждата, че Борисов може да спечели насрочените за март догодина порламентарни избори. Лидерът на Европейската народна партия в Европарламента Манфред Вебер директно си каза, че хората могат да си протестират колкото си искат, ама не протестите решават кой да е на власт, а резултатите от изборите. Председателят на ЕНП пък Доналд Туск е доста по-витиеват. Говори по такъв начин, че всички да останат доволни от думите му. Класически висш евробюрократ. Както и да го усуква Туск обаче, непредубедените наблюдатели разбират, че и той подкрепя Борисов. Разбира се, тази подкрепа ще спре в момента, в който ГЕРБ загуби парламентарните избори. И тогава ще почнат критиките – за неспазване върховенството на закона, за задушаване на медиите, за потискане на свободата.
А всъщност кой е казал, че управляващите задължително ще загубят изборите догодина? Изобщо не бих се учудил, ако за пореден път ги спечелят. Така, както спечелиха евроизборите и местните избори миналата година. И тогава, както и сега, всички говореха, че ГЕРБ се срива, че безвъзвратно се свлича в пропастта. Пък накрая стана нещо съвсем различно. И това е така, защото ГЕРБ и Борисов не са просто партия и партиен лидер. Това е олицетворение на българския народ, на преобладаващия начин на мислене в България. ГЕРБ не са злонамерени марсианци, подобно на онези във „Война на световете“ на Хърбърт Уелс. Бойко Борисов не е някакво апокалиптично чудовище, изпратено неясно откъде, за да унищожи прекрасната България. Плът от плътта българска е и едното, и другото. Вероятно тази констатация не звучи особено ласкаво за нашия народ, когото винаги сме свикнали да определяме като „мъдър“, но това е положението.
