Петър Междуречки: С полиция и жандармерия няма да се оправят нещата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По нашето време основният въпрос, който трябваше да решим и го решавахме, бяха три неща - и за циганите, и за турците, първото от които образованието. Второ – да се намери работа. Сега като ходя из центъра и ме познаят старите хамали цигани и ми викат:"Кмете, краднеме, ама дома децата гладни. Кмете, дай работа." Навремето ангажирахме колкото може повече от ромското население и правехме всичко възможно да имат работа.
А в турските райони бяха изградени малки предприятия, за да имат работа. Трето – възможности да живеят в нормални жилища. Те живеят в отвратителни условия. Без канализация, в ужасни условия. В тази посока трябва да се положат особени усилия, за да нямаме ужасни проблеми. Иначе да ги гоним само с полиция и жандармерия – няма да се оправят нещата. Липсва на цялото ни население една търпимост. Но и тези, които са техни съседи, и на тях им е дошло до гуша. Чул съм от мои приятели, които живеят по селата, за страхотна битова престъпност, в която основна роля играят ромите. Разбира се, че криминалните престъпления трябва да се наказват.
Разбира се, че трябва да ги научим да си плащат тока, да си плащат парното, превоза в градския транспорт. Но освен тези неща и освен наказателните мерки много сериозно внимание трябва да се обърне на трите фактора. И аз като бях кмет имахме проблеми. Ако отидете да видите т. нар. столица на циганите – Татарли. Наех се да ги махам от там, защото това е вече центъра на София. Започнах да им руша къщите, а то не са къщи, а коптори. Те започваха да ми викат на мен "Бегин иде!", защото ходех лично там. И казваха:
"Абе, дойдохте разни крайняци, пък ще ни гоните нас, кореняците-софиянци!". Въпреки всичко им намерихме жилища. Е, те ги унищожиха: разкъртиха паркета и го изгориха, започнаха да гледат животни в жилищата, да слагат печки и да вадят кюнци през прозорците. Въобще битова култура под всякаква критика. Цялата хигиена на София , кажи-речи, се поддържаше от тях. Аз разбрах, че те си имат вътрешни правила и вътрешни онбашии и никакви чиновници не могат да ги накарат да направят нещо. Поради което разделих някои квартали на квадратни. Извиквах онбашията – те само него слушат, и му казвам: "Виж какво, за тоя квадрат тук, който трябва да бъде изчистен, ти давам толкова пари. Колкото искаш хора наемай и им плащай, но искам в края на месеца квартала да е чист. Ако не е чист – не получаваш пари".
И много по-добре се справяха циганските вождове от общинските чиновници. Та трябва да им влизаме и в техния манталитет. Не можем да ги ръководим отдалече, не можем от нашата камбанария да съдим за тях. Трябва да се води един много сериозен диалог. Мъчехме се да водят и един по-нормален полов живот. Защото като нямат какво друго да правят, правят деца. А те сега какво правят? Стават майки на 12-13 г. Оставили сме ги да живеят...., да не го казвам, и, съответно, такова им е поведението. Сещаме се за нещата, когато стане проблем, нещо се изтърбуши. И започваме с тоягата... Така не става! Това е сложен въпрос, и не може да се решава в крачка – първо в някое село, после – на второ място, сега – в София...
И утре ще е Филиповци. В Баталова воденица какво става? Седят си там, Фандъкова и главният архитект започнаха да ги махат, а те се оплакаха в Страсбург. А оттам знаят само да ни плашат и да ни размахват пръст. С пъденици и тояги сложни въпроси не се решават. Трябва регистрация, ред, да се въведе спиране на този поток цигани, които прииждат в София. Защото те се плодят, а ние, българите – не. Това ни е най-болният въпрос. Въпросът на въпросите е раждаемостта.
А нашата нация чезне. Най-мъчно ми е , че се топим. Ние се караме – партии, циркове, представления ги представяме за политически битки, а всъщност изпускаме основния въпрос. На нацията ни трябва единство. Нали знаете как сме паднали под турско робство? Когато сме били разединени, отделните владетели са воювали помежду си. А ние какво правим сега? Същото. Боричкаме се едни с други, вадим компромати, правим си изборчета. Главните проблеми са оставени "настрана". /БГНЕС ---------------- Петър Междуречки е бил посланик на България във ФРГ /1974-1978 г./ и кмет на София от 1978 до 1986 г.
