Петя Славова и Цветелина Бориславова - градски мутреси, пишман принцеси недни!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

          Това, че в България отдавна се краде с пълни шепи, ни е до болка известно. Корупцията и далавераджийството са налазили навсякъде. Напоследък разбухва и гьонсуратлъкът, при това далеч не само в средите на мъжките гьонсурати.

          От известно време, примерно, следя с притеснение как манталитетът на три мили дами постепенно и невъзвратимо прераства в нахалитет.

          Милите дами Петя Славова, Цветелина Бориславова, Жени Живкова.

          Не бих си простил проява на деформиращ субективизъм. Далеч съм от намерението да отричам наличието на каквито и да било техни професионални способности, човешки качества, дори известен чар.

          Дето се вика, да са живи и здрави! Става дума за друго.

          Хайде, грабили са ме (с могъщо чуждо съучастничество, разбира се), добре, продължават да ме грабят, да речем пак добре, ама хич не е добре, отвратително е, когато почнат и да се гаврят, да ми се подиграват на всичкото отгоре.

          Кой ги тика да си пънат хубавите главички над пяната на публичността със социално-поучителни жестове! Поне да си мълчат, поне да не дразнят, кой им пречи – в тази криминална държава – да си папат благините на тъмно и топло!

          Видната бизнесдама Петя Славова е започнала трудовия си стаж като сервитьорка в „Къра”. Няма лошо. Няма срамен труд. После – абракадабра! – израства до собственик на „Инвестбанк” (по едно време я бяха разобличили, че приджобва парите на клиентите си, ама нейсе!), медийната империя на ВАЦ, имоти на „Феста Холдинг”, какво ли не. Състоянието и е 200 млн. лв. минимум.

          Четох някъде (и май вече цитирах) изповедта й: „С ей тия две ръце съм постигнала успехите си!” А в скорошно интервю за „EVA.bg” казва разчувствано: „Мечтая за времето, когато доброто име в бизнеса ще е капитал”.

          Ей Богу, всички сме с по „хей, ръчички, хей ги две”, даже някои сме били и келнери. Що тъй сме се разминали с успехите, непрокопсаници нещастни!

          Видната бизнесдама Цветелина Бориславова" заявява скромно в студиото на БНТ: „Аз съм участник в прехода, но от светлата му страна и се гордея с това". Преди това е споделяла, че е  „привърженик на езотеричния, духовния подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме като възможност за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов“.

          Тя сиреч не е някакво си долно материално същество, което се интересува единствено от гроздовата ичкия и спортните рубрики, тя има езотеричен и чисто духовен подход към приказното си богатство, защото го е придобила със собствени усилия. С нищо друго, само със собствени усилия и способности. Няма бивша номенклатура, няма мутренско-охранителни съпричастия, няма мафиотски атентати, няма шашмалогии! Способности, бабам, способности!

          И си го обича, аферим, с всеотдайна грижовност, между другото! Владееше СИБанк, сега си има Българско-американска кредитна банка, инвестира в зимни курорти, в какво ли не. Според различни източници, имуществото й възлиза на стойност между 155 и малко над 300 млн. лв. (ма много меко казано).

          Нямам икономическа диплома, пък не ми и трябва. В съвременния свят, и децата го знаят това, бързо разбогатяване с почтени средства няма открито, няма открито. С ей тия две ръце и с ей тоя един акъл тая работа не става.

          Тая работа става с един други работи.

          Вчера пък шефът на Живковия протокол Борис Джибров носталгизира в „Минаха години”. Ще носталгизира, я, разбирам го напълно, тогава си му е било гот, сега не му е гот. Обаче що лъже? В България нямаше герои дисиденти, вика. Бравоска! Нямаше го Радой, нямаше я Блага, нямаше го Борето Димовски, нямаше го Желю, шушумигата Джибров го имаше само!

          Покрай носталгията говори и за видната бизнесдама Жени Живкова. Шушка не е окрала социалистическата династия, бедни, но честни са си тръгнали (т.е . са били изритани) от властта. Няма изнесени сметки, няма разкошни вили в Бояна, няма предполагаеми (но недоказуеми, докато Джибровци ни тровят въздуха!) имоти в Италия и Испания. Забравил е само да припомни безкрайно автентичните свидетелства на полковник Ани Младенова за кърпените чорапи и единственото изтритичко одеалце на „човека от народа”.

          Обаче пък разкрива шокиращата новина, че Жени Живкова нямала пари за хляб след арестуването на дядо си (баща й, бе, Джибров, по-скоро бащо-дедо й, защо забравяш монархическото опринцесяване!). Направо ужасно! След стреса се запитах, ами как така, милото девойче, като нямало пари за хляб, с какви пари си е купило преждите и куките, да не ги е и тях краднало! Щото сме информирани всички за биографията на Пепеляшката – спретнала се тя, плела пуловерчета, продавала ги, плела пуловерчета, продавала ги, и ето с какви милиони (милиони пуловерчета, имам предвид) е учредила богатата си модна агенция.

          Всъщност, като Рокфелер, дето лъскал ябълките.

          Само че Жени и Джибров ни лъскат по друга линия.

          Стотинки за хлебец, а! Що не ми видите оченцето!

          Както завършва един великолепен руски виц (леко перифразиран, да не дразни фините дамски ушенца): „Читаю, брат, читаю и плачу!”.

          Аре скрийте се, бе, нахалнички, неморалнички, ненормалнички!

          Кърски проститутки, градски мутреси, пишман принцеси недни!

Заглавието е на редакцията.