ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На днешния ден честваме рождението на Софроний Врачански. Той е роден на 11 март през 1739 год. в гр. Котел.
Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.
Ръкоположен е в 1762 год. Свещенически задължения изпълнявал при тежки условия - от една страна свещеници го ненавиждали, защото знаел да чете и да пише, а те били неграмотни, "прости орачи", както казва той, "понеже то е вещ природна; учен человек ученаго люби, и прост - простаго, и пиан - пианаго". От друга страна той е имал проблеми с турската власт и гръцкото духовенство. През 1765 г. Софроний се срещнал с Паисий. Тая среща имала голямо значение за бъдещата му дейност. За нея се научаваме не от автобиографията му, а от преписа на Паисиевата история, в който Софроний съобщава, че историята е донесена от самия атонски йеромонах.
При какви обстоятелства е станала тая среща, какви мисли са разменили двамата народни будители, какво влияние е оказал атонският йеромонах върху него, историята не дава сведения. Безспорно е обаче, че тя е въздействувала твърде много върху Софроний, като е събудила у него нови идеи, стремежи и желания; като го е научила как да гледа на действителността, в коя посока да насочи своята дейност.
Животът на Румънската църква в началото на ХІХ в. е свързан и с личността на епископ Софроний Врачански. Според букурещката митрополитска кондика той посещава многократно Влашко, където ръкополага свещеници. През 1803 г. се заселва за постоянно в Букурещ. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 г. той е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване по време на Руско-турската война (1806-1812). По-късно се оттегля в манастир край Букурещ.
Неизвестна е датата на смъртта му, но е след последния подписан от него документ от 2 август 1813 г. Същата година Димитър Попски пише за него ода.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. ”Кириакодромион, сиреч Неделник“” е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници. Това е единственото негово съчинение, отпечатано “позволением Доситея митрополита Угровлахийского”.
Сборникът поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримата реч като език на книжнината. Книгата става широко популярна сред народа под името „Софроние“. Той пише и друг сборник — ”Неделное евангелское толкование“
Църквата " Букур Овчаря " или "Biserica Bucur Ciobanul" е мястото в Букурещ, в което е служил Софроний Врачански.
