Писател за кастинга на Пламен Николов: Начело на журито е навъсеният учиндолски гуру, а въпросите задава Тошко с прическа на току-що измъкнат от канавката алкохолик
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За пръв път виждам кадри с кандидат политик, кандидат за премиер да се явява на кастинг. Момченцето стои пред дълга маса и отговаря на въпроси как вижда бъдещето на България. Начело на журито е навъсеният учиндолски гуру, изслушващ отговорите с тежка подозрителност, идваща от дълбините на неговата универсална компетентност. До него задава въпроси и Тошко, с прическа на току-що намерен и измъкнат от канавката алкохолик, погрешно обявен за общонационално издирване. Това обяви във Фейсбук писателят-белетрист Петър Ангелов – Дарев по повод цялата комедия около номинирания от ИТН за премиер Пламен Николов.
Ето какво пише още той:
„Всичко прилича на пиеса на Бекет – нещо средно между „О, щастливи дни” и в „Очакване на Годо". В целия този долнопробен спектакъл на сцената, от време на време се появява и восъчната фигура на назначеният от Решетников генерал, който така и не можа да стане президент на страната. Той периодично отваря уста, я тя се отваря мъчително трудно , сякаш с отварачка за консерви, за да просъска няколко клишета, свързани с конституцията, която той сам никога не е спазвал. Сред абсурдните персонажи има и типични представители на милиционеросоциализма, като гордия собственик на голям брои имоти, надлежно обезпечени с внушителни количество тоалетни. До него виждаме навеки маринованият и смъртоносно скучен лакей Янаки Стоилов. Поради липса на лустрация, комунистическата партия в България се разпада като ядрото на атома на алфа-частици, на бета-частици, на Мая-частици, на Капон-частици на Дончева-частици, на всякакви частици, обединени в различни политически абревиатури , някой с кратък живот, други с време на разлагане сякаш хиляди години. Те продължават да поддържат червения радиоактивен фон над страната. Готови са да ровят под жълтите павета, да прокопаят подземни коридори с ръце и нокти , за да се докопат и поставят задниците си пред парламентарните банки. В целия този подгизнал от ненавист, параолимпийски, балкански, политически спектакъл, се появяват и персонажи като Митрофанова, представител на страна, чиито връзки се ограничават единствено до Мадуро, Ким Чен Ун и Лукашенко. За да бъде спектакълът повече по Бекет, издирвани от правосъдието и забягнали в чужбина криминални типове, създават партии, финансират протести, висят по билбордове, участват в изборите. Всички обещават, че ако бъдат избрани, ще направят ненужен Големият андронен колайдер в Женева, защото всеки българин ще може сам да намери Хигс бозон частицата в микровълновата си печка.
Киркегор разказва история за клоуна, който видял пламък някъде в дъното на цирковото шапито.
- Циркът гори ! – викал клоунът и сочел пламъците с пръст.
Наивната публика смятала това за част от номера и се заливала от смях.
- Хора , циркът гори ! – крещял все по-силно клоунът.
Тълпата още по гръмко се смеела и още по-силно ръкопляскала.
Всъщност, загинали всички.
Сред дъжд от ръкопляскания.“
