Пламен Горанов е жертва на отчаянието си

Отец Никанор е един от най-известните монаси в България. Изключително активен, той успя за почти година да превърне Гигинския манастир от едно запуснато място в храм, посещаван от хиляди вярващи и туристи от цялата страна. Светата обител бе ремонтирана и по красота мери сила на Рилския манастир. Светското име на отец Никанор е Христо Мишков. Преди да се замонаши, той е бил брокер на Уолстрийт. През 2003 г. той става калугер и идва да служи в Гигинския манастир. - За църквата самоубийството е един от най-смъртните грехове. Саможертва или грях е самозапалването на варненеца Пламен Горанов според вас, отче? - Наскърбен съм. Млад човек си отиде и то по толкова жесток начин. Някои хора обаче се опитват да направят героизация от този акт на Пламен Горанов. Църквата е за живота, никога за смъртта. Човек не си дава живота сам, за да си го отнема сам. Пламен Горанов е жертва на отчаянието си. Но отчаянието е един от седемте смъртни гряха. Допускането да излезеш от релси не бива да се допуска. Не знам дали Горанов има семейство. Ако има, слага грях и на тях. И най-важното, със самоубийството си този млад човек нищо няма да постигне. - Кметът на Варна Кирил Йорданов си подаде оставката? - В светски план, животът ще продължи. Имаме оставка. Но друго нищо реално няма да се промени. - А защо тогава църквата допусна тялото на Пламен Горанов да бъде опято, след като по канона той е грешник? - Приема се, че той може би все пак не е самоубиец. Самият факт на самоизгаряне е особен. Вероятно е искал да се самонарани. А не да сложи край на живота си. Например, има случаи на самоубийства на психично болни. Те също се опяват в черква, защото не съзнават какво вършат. - Много много млади хора започнаха да посягат на живота си в последно време. Какво става, отче, в България? Защо стигнахме до тук? - Защото отдавна загърбихме християнските ценности. Обществото по свое желание ги загърби. Нас ни тласкат към все по-далечни миражи. Преди беше – комунистическото светло бъдеще. Сега е светлото европейско бъдеще. А човек трябва да живее в светлото настояще. Нашето щастие се корени в самите нас. Винаги, когато сме тръгвали към миражите, сме завършвали с катастрофи. Навремето стабилните общества са се градели от стабилни личности. А тези хора са имали вяра в Бога. Вярващият човек е добър човек, той се страхува да върши лоши неща. Затова и животът му е по-добър. - Ами атеистите какво да правят? Те са много голяма част в България? - Нека поне да се стремят да не правят злини. Да спазват десетте божи заповеди. Ако искат не като религиозен канон, а като една мъдрост на живота. Тогава ще бъдат по-щастливи. И хората покрай тях ще живеят по-добре. Нека не лъжат, нека не крадат, нека не убиват... Толкова е простичко. Колкото е по-просто, толкова е по-лесно. Истината е проста. Лъжата има нужда от накъдряне. - Какво ни очаква, отче? Питам ви и като икономист, какъвто бяхте, преди да станете монах? - Нещата ще стават все по-зле. Веднъж обществото тръгнало по този разрушителен път, няма как да бъде спряно. Чака ни хаос. Хората пак ще бъдат от задкулисни кукловоди. - Хората поискаха да влязат във властта... - Това е абсурд. Обществените съвети са големи лъжи. Защото не се знае какви ще са те, какви хора ще влизат вътре... Президентът не даде ясен отговор. Кого представляват тези обществени съвети? Кого представляват и тези водачи на инициативни комитети? Кой ги е упълномощил да говорят от името на Иван, Петкан или Драган?! - Какво прави църквата, за да върне младите хора в храма? - Избрахме, Слава на Бога, безупречен патриарх. Църквата предпочете качествения човек, а не скъпите часовници и коли. Ето я първата крачка. Да видим сега какво ще става по-нататък. - Хората обаче гледат свещените от така нареченото бяло братство. Обикновените попове, не монасите, сред които има не малко лъжещи, крадящи и прелюбодействащи...Народът се среща по-често с тях, а не с вас, монасите. - Да, така е за съжаление. Никой не е казал, че няма грешници и в расо. Но те отговарят за себе си. Надявам се обаче сега новият патриарх да направи така, че все по-тясно да стене мястото за такива хора в църквата. - Какви са заплатите на свещениците? - Около 300 лв. - Защо се сетихме за Пламен Горанов сега, когато изгоря? Има много млади хора, които искат добър живот, но все още не са посегнали на живота си, Слава Богу. Затова ли никой не ги чува? - Сигурно. Точно това е страшното. Младите хора трябва да намерят себе си и да не позволяват да изпадат в отчаяние. Винаги има изход от всяка ситуация. Няма само зло. На манастира „Дионисиу“ в Света Гора има стенопис от 16 век за Апокалипсиса. Там е нарисувана атомна бомба. Ако не се върнем към християнските добродетели, ще загубим всичко. В момента кризата, освен икономическа, е криза на студенината, на егоизма и на използвачеството.