Издънки на комунистическата диктатура 24 години въртят висшата влас
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Седмици наред въпросът „Кой предложи Делян Пеевски?“ „виси“ със страшна сила. Поставям „виси“ в кавички, защото въпросът има предимно мобилизиращ характер. Познавателната част от отговора му е известна – поне за мен от 14 юни, когато в едно предаване по Нова телевизия дори коментирах предложението от сутринта на същия ден. Предложението за назначаването на Пеевски беше на Ахмед Доган. Това е истината.
С какво Доган държи президента на ПЕС /все още президент/, та и той да се улови като удавник за сламка за тази номинация - за това също има информация. Нищо ново не са измислили тези типове и нищо ново не са забравили. Става дума за пари и несложни фортификации, за да се организира вендета от едни мутри срещу мутрите преди тях. Проблемът е кой ще изгони последните мутри. Нещо като последния клин, след като е избил клина преди него. Сещам се за една анимация от 70-те на Доньо Донев.
В едно село се появиха плъхове, селяните докараха змии, които да премахнат плъховете. След това доставиха таралежи, за да премахнат змиите, а после - лисици, които да ги отърват от таралежите. И накрая дойдоха горските с пушките, които изтребиха лисиците. Само, че Горският вече мина през българската политика, натовари каруцата с гори и приватизации за синчето в Лондон, а БГ-то си е същото. Даже се влошава. Проблемът е, че тук няма памет за случващото се и всеки губи концентрация веднага щом минат три дни. Позволява да правят едно и също нещо, като зациклила развалена грамофонна плоча. Всеки път, когато успеят да излъжат достатъчна маса българи и се докопат до публичната власт в България. За зла врага алтернативи на тази скверна и антибългарска коалиция поне до момента не съществуват – нито „Реаниматорският“ блок, нито ГЕРБ представляват такива алтернативи.
Веднага давам пример, който кореспондира с въпроса „Кой предложи Пеевски“. Годината е 2012 г., датата - 25 януари. С указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов за директор на Националната разузнавателна служба е назначен Драгомир Димитров. Като негово най-голямо достойнство беше обявено, че е първият директор след Десети ноември 1989 г., който не е работил в държавна сигурност. Да, ама не.
С решение № 2-150/ 13.03.2013 г. на Комисията по досиетата стана публична информацията, че днешният директор на българската Национална разузнавателна служба Драгомир Здравков Димитров е бил кадрови офицер от Държавна сигурност, назначен през лятото на 1989 г., няколко месеца преди падането на тоталитарния комунистически режим, като „разузнавач“ в отделение „Контраразузнавателно“ по II и IV линия към Общинското управление на МВР – гр. Велико Търново. Назначен е със заповед К-2770/20.8.1989 г., считано от 25.VIII.1989 г. С това решение кадровото лично дело на този човек стана достъпно за изследователите. Скоро може пак да бъде засекретено – ако се върне Параграф 12 от закона за досиетата. Аз обаче имам бърз изследователски рефлекс, а и съм мнителен по природа. Нещо ми подсказваше, че е възможен откат назад и затова веднага поръчах за копиране ЛКД – личното кадрово дело на Драгомир Димитров. Когато го прочетох, бях отвратен и гневен. Повярвайте ми, от години не съм изпитвал по-голямо възмущение, след като затворих последната страница.
Поразмислих се и отново стигнах до следния нерадостен извод: няма как в България да има истинска промяна, няма как страната ни да стане действителен член на свободния свят, докато се извършва толкова неприемлива подмяна. Затова ще продължаваме да сме годни единствено за лош пример – да ни сочат с пръст като някакъв отвратителен посткомунистически Джурасик парк, изпълнен с неполезни изкопаеми от комунистическата диктатура, които се въртят вече 24 години във висшата власт. Днешният директор на НРС Драгомир Димитров е отбивал военната си служба през периода 1978/80 г. в поделение на 56530 – МВР гр. Драгоман. „Награждаван съм за задържане на нарушител на държавната граница“, пише в собственоръчно написаната си автобиография той. Някой би казал – изпълнявал е дълга си. Нека видим обаче какво свидетелствува в собственоръчно написано сведение майор Пенчо Георгиев Пенчев, който през 1978/80 г. е бил в същото поделение. Сведението на майор Пенчев е част от препоръките за назначаването на Драгомир Димитров в Държавна сигурност: „Познавам Драгомир Здравков Димитров от есента на 1978 г. след постъпването му в поделение 56530 – МВР гр. Драгоман за отбиване на редовната военна служба…
От предварителните проверки се установи, че владее добре немски език писмено и говоримо. Изхождайки от личните и делови качества на редник Димитров и нуждата от преводач в отделението ни, същият след приключване на началната подготовка беше оставен в щаба на поделение 56530, където да бъде използуван предимно за преводи от и на немски език. Като преводач редник Димитров отлично се справяше със задачите си. Личеше добрата му подготовка и владеене на езика. Въпреки големите натоварвания Димитров с лекота понасяше трудностите. Никога не е споделял с другите войници за водените разговори с чуждите граждани било то задържани или попаднали при нас по други поводи. Добрата му езикова подготовка и обща култура му дадоха възможност бързо да усвои тънкостите в нашата работа и към края на първата година беше в състояние сам да води разпити на задържани чужденци.“
Това може да предизвика потрес. На 24-ата година след падането на комунистическата тирания в България начело на външното ни разузнаване е назначен човек, който е започнал работа в Държавна сигурност в края на август 1989 г. – тогава, когато и кучетата на село знаеха, че комунистическата тирания е в предсмъртните си конвулсии. И още по-големия скандал - разпитвал е бягащи през българо-югославската граница източногерманци, отказващи да живеят в диктатурата на ГЕСП и Ерих Хонекер в ГДР. Стотици от тях намират смъртта си по българските граници с Турция, Гърция и Югославия. След като собственоръчно е написал в автобиографията си, че е получавал награди за залавяния на бегълци, нищо чудно на някой от тях да са им „изтропали сандалите“ през 1978-80 г. Познайте от чии куршуми. И така, Борисов и Плевнелиев, кой предложи и назначи Драго Немеца?
Коментарът е публикуван във в. "Ретро".
