ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За 10 часа на 3 март 1920 г. в столичния кинотеатър „Одеон”* е насрочена сказката на руския публицист Пьотр Рис. Темата е „Стара и нова Русия”. Рис е един от побягналите от болшевиките емигранти, които тогава заливат България. На сказката са поканени видни български политици и културни дейци, за които са отделени първите редове на партера.
Известният журналист и политик Димо Казасов си спомня, че за голяма негова изненада в салона на „Одеон” нямало много публика, а политическите лица съвсем отсъствали. Уредниците обяснили, че повечето от поканените били на молебена по случай Освобождението на България, а той пък започнал със закъснение.
Докато чака, Казасов решил да се поразходи около кинотеатъра. Като стигнал до ъгъла на ул. „Цар Симеон” и ул. „Мария Луиза”, чул страшен гръм – явно от взрив. Улицата пред „Одеон” се изпълнила с паникьосани хора, бягащи по всички посоки. От кинотеатъра започнали да изнасят убити и ранени. Въпреки полупразния салон жертвите не били никак малко. Оказва се, че от взрива на място умират четирима души. Петима са ранени, а два дни по-късно един от тях умира.
Иван (Ванче) Михайлов, един от лидерите на ВМРО, също бил в киносалона за сказката. Мястото му е само на метър от епицентъра на взрива. Пред Ванче е убит мъж, но облегнат назад, по чудо той остава жив. По-късно Михайлов разказва за трагедията: „В миг почувствах, че сякаш подът изпод нас се продъни. Настъпи мрак, в устата си усетих пепел... Веднага се сетих, че е станал атентат и го отдадох на комунистите, които ще да са искали да убият оратора, важен техен политически противник...”.
Веднага след мощния взрив в столицата плъзва слух, че са експлодирали котлите на парното отопление в „Одеон”. Така пише в първоначалния си доклад и приставът на Седми полицейски участък. Скоро се появява нова версия – това е атентат, взривът е заложен от комунисти, участвали в току-що смазаната Транспортна стачка. Нещо повече, министърът на вътрешните работи Александър Димитров заявява, че в атентата са замесени руски болшевики, за да спре потокът от бежанци към България. По време на разпита Пьотр Рис казва, че два дни преди сказката е получил анонимна заплаха за убийство. Сред арестуваните политически противници на Стамболийски обаче веднага тръгва слухът, че атентатът е дело на властта, а изпълнител е софийският градоначалник Антон Прудкин.
Следствието установява, че взривът е причинен от снаряд, поставен в една от колоните на мазето на театъра. За целта терористите са извадили няколко тухли от колоната. Снарядът е възпламенен с фитил – служители от театъра усетили специфична миризма малко преди 10 часа... Минават обаче дни, седмици, а полицията не успява да залови терористите.
Година по-късно в обществените среди гръмва новината, че един от терористите, извършили атентата в кинотеатър „Одеон”, е заловен. На 17.08. 1920 г. от Централния софийски затвор избягват група арестанти. Сред тях са Димитър Патамански (27 г.) и Стоян Луков (29 г.), по прякор Попето. Луков е заловен, но Патаманеца успява да се стигне до Букурещ. Там той изненадващо се предава на властите. През април 1921 г. признава, че е извършил атентата в кинотеатър “Одеон”. И то не по собствена инициатива, а по поръчка на градоначалника Антон Прудкин и на началника на “Обществена безопасност” Константин Муравиев, племенник на Александър Стамболийски. Муравиев израства под опеката на вуйчо си, лидер на БЗНС. Самият той става член на оранжевата партия през 1918 г., после е личен секретар на Стамболийски и оглавява „Обществената безопасност“, т.е. полицейската служба, която се занимава с политическите противници на властта. След това правителството го изпраща за наш консул в Холандия и Турция. Малко преди преврата през 1923 г. Муравиев е назначен и за министър на войната.Версията за неговото участие в атентата никога не се потвърждава, но слухът за това остава.
По времето, когато стават тези разкрития, Прудкин вече е напуснал поста градоначалник, но неговият приятел Стамболийски още е на власт, затова никой не го закача. Протоколите от първите разпити на Патамански в Букурещ пристигат в България по дипломатически канали до главния секретар на Министерството на външните работи Петко Петков, син на убития министър-председател Димитър Петков. Той ги предава на министър-председателя Стамболийски и те потъват някъде в неговия кабинет...
-----------
*Театър “Одеон” е разрушен от бомбардировките през Втората световна война. Намирал се е на ул. “Цар Симеон” между бул. “Княгиня Мария Луиза” и ул. “Сердика.
