ПОДКРЕПА! Алфа Рисърч: 71% от българите са с положително мнение за действията на властта в периода на кризата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Почти два месеца след началото на пандемията с COVID-19, през които парламентът въведе извънредно положение и беше преустановена дейността на редица бизнеси, а други бяха пряко или косвено засегнати от кризата в страната и Европа, настъпиха редица промени в стопанската активност, организацията на работа, заетостта, доходите и икономическите модели на граждани и бизнес.
Редица правителства, вкл. и българското лансираха планове и мерки за подпомагане на бизнеса и гражданите за преодоляване на последствията от икономическата и социална криза, произтичащи от пандемията. Същевременно към момента липсва цялостна картина какво се случва на микро и макро равнище, какъв е обхватът и мащабът на ефектите от кризата и респективно, на предприетите антикризисни мерки.
В периода 13-23 април Алфа Рисърч проведе първото комплексно паралелно проучване на граждани и бизнес, чиято цел е да събере обективна, надеждна и политематична информация за икономическото състояние на гражданите и стопанските субекти в България, за работния статус, доходи, нагласи и специфични проблеми пред отделните социални групи, да проследи доколко адекватни са предприетите от правителството и съответните министерства социални и икономически мерки, какви са бъдещите очаквания към тях и възможните социално-икономически промени в следващите месеци.
Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи.
Кои групи са най-изложени на риск?
В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите. Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%). Сумарно погледнато, те формират онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си.
Доходите на наетите, които продължават трудовата си дейност по същия начин както преди кризата, или с известно преструктуриране, се запазват на предишните им равнища.
Както с оглед на настоящата ситуация, така и на неизвестностите пред икономиката в близко бъдеще, е изключително важно проследяването на това как се променя характерът на трудовата дейност в условията на карантина и социална дистанция.
За 48% ситуацията е непроменена и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8 на сто са преминали изцяло към т.нар. хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, но като абсолютен брой става въпрос за около половин милион работещи, които постепенно преминават към изнесени работни места.
Този процес, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже влияние върху преструктуриране на обичайни дейности през следващите години. Сумарно около две трети са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена, или с известна модификация. Те формират групата с относително най-стабилен икономически статус в досегашната криза.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители. При задълбочаване на ситуацията обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.
Не по-маловажен индикатор за сегашната и бъдеща икономическа конюнктура са източниците на безработица.
Данните от проучването очертават три основни източника: съкращения след спиране на дейността на фирмата по силата на мерките в периода на извънредно положение (56% от останалите без работа), съкратени в отрасли, чиято дейност намалява със забавянето на икономиката у нас или в предприятия – партньори в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица:
Към момента на провеждане на проучването малко над една трета от останалите без работа заявяват, че вече са се регистрирали в Бюрата по труда, което съответства приблизително на около 90 000 - 100 000 души. Друга една пета планират да го направят в предстоящите седмици. Дали ще го направят зависи силно от това, дали фирмите, в които са работили, ще възстановят дейността си, тъй като връщане на предишното работно място е предпочитаният от тях вариант.
Една четвърт от останалите без работа заради кризата обаче не могат да се регистрират, тъй като са работили без договор и осигуровки и са практически без трудови права. Притеснителен е фактът, че сред тях преобладават млади, слабо образовани и ниско квалифицирани граждани, което може да постави отново проблема с младежката безработица.
Още в първите седмици на кризата, социалното министерство лансира поредица от мерки за граждани и работодатели. И гражданите, и бизнесът ги възприемат като социални мерки, насочени към подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се обществени групи в периода на криза. Респективно, реакцията към тези мерки на МТСП е положителна и отразява разбирането за солидарност и подпомагане на най-засегнатите в обществото.
Най-висока подкрепа събират насочените към най-рисковите групи и свързани с директно материално подпомагане инициативи. Различните косвени мерки и кредитни инструменти срещат по-резервирано отношение.
Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна – с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици:
Общо 71% от пълнолетните жители на страната имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората.
Аналогично, 69% одобряват действията на МТСП, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни инициативи. Критични са 20% от българите. Най-одобрявани са мерките за справяне с краткосрочните предизвикателства: въведените изисквания към работодателите за опазване здравето на работещите в периода на епидемията (63% положителни срещу 7% отрицателни оценки) и помощта за хората с увреждания (57% положителни срещу 9% отрицателни оценки). Положителна, но и с очаквания за надграждане е оценката за по-дългосрочните решения на кризата: 43% одобрение срещу 21% критично настроени български граждани.
Трябва да се отбележи, че одобрението към краткосрочните социални мерки е на фона на доминиращ песимизъм за запазването на работата и доходите на хората в следващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, защитата на най-уязвимите групи и разработените по-широк кръг от спешни мерки се оценяват позитивно. Предвид тревогите около развоя на икономическата криза обаче, дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната. Което, от своя страна, е тясно свързано с ресурсите, капацитета и стимулите за бизнеса в следващите месеци.
Проучването сред гражданите е представително за пълнолетното население на страната. Реализирано е в периода 13 – 23 април 2020г. сред извадка от 1000 пълнолетни граждани чрез телефонни интервюта. Извадката е стратифицирана по тип населено място, възраст, пол и образование на интервюираните.
