Сергей не знае на кой свят се намира, Бойко раболепничи в Щатите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическа импотентност – това е най-точната характеристика на случващото се в българския политически живот. Няма една партия или лидер, който да направи нещо продуктивно и разумно, с което да разсее мъглявината на политическата криза.
Доскоро мислехме, че политическите премятания са патент само на банкянската политическа школа. Тези дни с действията си синът на партията столетница многократно надмина своя враг. Сергей очевидно не знае на кой свят се намира – ще бъде, няма да бъде европарламентарист, ще бъде, няма да бъде премиер. Ту задължително гласуване, ту незабавна оставка и избори през юли. Като го гледа човек по-скоро трябва да му надянат усмирителна риза. Макар че не е толкова луд, за оставка и зъб не обелва. Буди недоумение и поведението на опозиционния лидер. В най-напеченото време, когато правителството виси над пропастта, да хукнеш на другия край на света, за да ти дадат акъл какво да правиш, е направо необяснимо. То пък бива раболепие, ама трябва и достойнство – ако не национално или политическо, то поне обикновено човешко.
От небитието изскочи за първи път след изборите и Воленчо, любителят на екзотичните плажове. Вероятно в опит да заплени някого с последния си политически танц. И веднага гневно заклейми правителството. Да се смееш ли, или да плачеш. Най-големият цирк стана в деня, в който трябваше да се обсъжда идеята за референдум, включително за въвеждане на задължително гласуване. Да, ама ядец. След два неуспешни опита заседанието се провали заради липсата на кворум. Изглежда, че съгласието и по тази тема е само привидно, а желанието за задължително гласуване е по-скоро плашещо. Защото, освен протестен, има и гневен вот. Ами ако процентът на белите бюлетини е шокиращо висок? В цялата тази ситуация сякаш най-адекватно се държат от ДПС. За съжаление. Абе българска работа.
