ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обявеното в понеделник от САЩ и Русия т. нар. прекратяване на враждебните действия е второто подобно предложение в рамките на няколко седмици. Първото предложение приключи миналата седмица, без дори да започне.
Но ако всичко върви така, както е планирано, от полунощ в събота, 27 февруари, сраженията в Сирия ще спрат или поне драматично ще намалеят. Не затаявайте дъх.
Как прекратяването на враждебните действия ще сработи на практика и как ще се превърне в по-дълготрайно примирие в разкъсваната от война Сирия предстои да видим. Кой е терорист? Т. нар. Международна група за подкрепа на Сирия (МГПС), група от държави и международни организации, надяващи се да допринесат за решаване на гражданската война, получи задачата да намери консенсус по въпроса какво представлява терористична група в Сирия.
Само че извън определянето на ИД и Фронта Ал-Нусра като терористични организации, в МГПС почти няма консенсус. Липсата на консенсус по това кои от сражаващите се в Сирия групи са терористични ще бъде вратичката, която позволява на Русия да продължи да подкрепя военната офанзива на Асад в района около Алепо. Тя също така ще бъде вратичката, която ще позволи на Турция да продължи да обстрелва кюрдските Отреди за защита на народа (ОЗН).
Изглежда ОЗН е най-добрия пример за това доколко хаотична е обстановката в Сирия. ОЗН е въоръженото крило на сирийската кюрдска група Партия на демократичния съюз (ПДС). ОЗН едновременно: се сражават срещу ИД и други бунтовнически групировки в Сирия, атакувани са от американският съюзник и руски противник Турция, сражават се срещу подкрепяните от Русия сирийски сили и са въоръжавани едновременно и от САЩ, и от Русия.
Това не е ли объркващо? В случая с ОЗН САЩ и Русия всъщност воюват един срещу друг чрез подставени от тях лица. Щеше да е истински фарс, ако ситуацията не беше толкова сериозна.
Без доверие Доколкото ако безизходицата за съгласие по списъка с терористични групи не е достатъчно лоша, може би най-големият ограничаващ фактор за трайно прекратяване на враждебните действия в Сирия е фактът, че двамата мощни външни играчи - САЩ и Русия, не се ползват нито с доверие, нито с влияние в региона.
Погледнете как американският президент Барак Обама подходи към намаляване на военното присъствие в Ирак през 2010 г., отношенията на Вашингтон с Израел, както и оспорваната сделка с Иран, която остави на сухо съюзниците на Америка от Персийския залив. Сумата от тези политически решения поставя под въпрос ангажимента на САЩ и влиянието на Вашингтон намаля в целия регион.
От друга страна в Русия поражда нулево доверие за прилагане на прекратяването на огъня. Почти седем години по-късно Москва все още директно нарушава планът за прекратяване на огъня в шест точки, с който приключи петдневното нахлуване на Русия в Грузия. Т. нар. споразумение за прекратяване на огъня в източна Украйна Минск II е нарушавано всеки ден от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Москва периодично подстрекава Азербайджан и Армения за окупацията на Нагорни Карабах от Ереван с продажбата на двете страни на оръжия на стойност милиарди долари. Когато става дума за поддържане прекратяването на огъня Русия има тъжна репутация. Защо със Сирия случаят да бъде различен?
Чиста фантазия Идеята, че прекратяването на враждебните действия в Сирия може да бъде наложено, е чиста фантазия. Не е налице политическа воля за международна мироопазваща сила. Дори няма консенсус за нещо толкова основно като това кой е терорист и кой не е. Турция ще продължава да атакува ОЗН. Русия ще продължи да атакува много салафистки сунитски .групировки, воюващи срещу режима на Асад.
САЩ и Европа ще продължат да претендират, че е налице удобен за подкрепа трети вариант между Асад от една страна и групи като ИД от друга. Жестоката истина е, че гражданската война е оставена да гние и тлее толкова дълго време, че има много малко, което САЩ или дори Русия могат да направят, за да се създаде и наложи прекратяване на враждебните действия, много по-малко от пълно прекратяване на огъня, примирие или мирен изход.
Тласък в последния миг Преди година по време на преговорите за прекратяване на огъня Минск II излезе от контрол битката за украинския град и стратегически железопътен възел Дебалцево. Най-накрая на 15 февруари беше постигнато споразумение за примирието, но подкрепяните от Русия сепаратисти продължиха сраженията докато не превзеха града на 18 февруари.
Предстоящото прекратяване на огъня в Сирия няма да бъде по-различно. Отсега до 27 февруари подкрепяните от Русия сирийски сили ще нанесат удар в последния миг срещу Алепо.
Ако сирийските сили не успеят да разчистят до събота защитниците на Алепо (много от които, между впрочем, са доста далече от „умерените“, за които толкова много тръбят западните медии) , тогава Москва ще използва „терористичната вратичка“, за да продължи с въздушните удари. Предложеното прекратяване на враждебните действия струва по-малко от хартията, на която е написано. За съжаление на невинните цивилни, заклещени в сраженията, убийствата вероятно ще продължат./........................... Коментарът на Люк Кофи е публикуван от телевизия Ал Джазира. Авторът е специализирал по трансатлантическа и евразийска сигурност в мозъчен тръст във Вашингтон. Преди това е работил като специален съветник на британския министър на отбраната.
