Проф. Михаил Константинов за машинното гласуване: България не печели нищо от него
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Машинното гласуване има недостатъци и евентуално някои предимства, но забележителното е, че в Европа такова нещо няма. Няма европейска държава, която да гласува по този начин на национални избори, с изключение на Белгия, където 44 процента от нея могат да гласуват по този начин. Това коментира пред БНР проф. Михаил Константинов, председател на УС на „Информационно обслужване“, във връзка с информации, че ЦИК и изпълнителната власт ще се опитат да ограничат машинното гласуване на местните избори.
Константинов уточни, че това е негова лична позиция, тъй като „Информационно обслужване“ няма и не може да има позиция, защото това не е работа на дружеството.
„От 520 млн. граждани на ЕС, примерно 5 млн. могат да гласуват по този начин – 1%“, каза проф. Константинов.
Според него, в различните държави има различни съображение, поради които това гласуване го няма или по различни съображения са се отказали от него.
„Например в Холандия имаше 100 процента машинно гласуване, а в момента то е 0 процента, тъй като този вид гласуване може да наруши тайната на вота и може да се манипулира. В Ирландия пък след дълъг обществен дебат обществото не се съгласи с този вид гласуване и всичките закупени машини на стойност 150 млн. евро бяха унищожени”, коментира професор Константинов. - Ние много обичаме да даваме за пример Европа. Каквото тук не ни харесва, даваме европейския пример, ходим да се оплакваме в Европа…Не може нещо, което е 99 процента да го обявите за лош пример“.
Той подчерта, че трябва да бъде направено едно задълбочено изследване във всяка европейска държава защо няма машинно гласуване и защо се е отказала от него.
„За България машинното гласуване не показа особени предимства, освен това ние предлагаме в момента то неограничено дълго време да се провежда заедно с хартиеното гласуване - посочи още той. - Какво печелим в този момент?! Броим едни хартиени бюлетини, след което ги събираме с резултатите от машинното гласуване.
Последното гласуване показа, че в близо 40 процента от секциите, в които имаше машини, се констатираха в протоколите грешки, които не могат да бъдат поправени. И ние знаем какво точно се е случило. От 3 000 секции – в 1 150 имаше грешки или в гласовете за политическите партии или за преференциите“.
От своя страна Стефан Манов, член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия, коментира, че машините ограничават „купения вот“.
„Машините премахват възможността да се заснеме вота със смартфона, за да бъдат получени после парите за него, тъй като не са в тъмна стаичка и защото комисията ще види нарушението - каза Манов. - Това е големият проблем, който стяга обувката на българските политически партии, които недолюбват честните избори. При наличие на машини се ограничава възможността за „отчет на купения вот“,.
Според него, машинният вот в Белгия дава много добри резултати, а във Франция по желание на даден кмет може да има машинно гласуване на местни избори.
„При нас трябва да има машинно гласуване, защото българската изборна практика е с характера на такава от страни извън Европа – анализира Стефан Манов. - Най-много машинно гласуване се използва в Бразилия. Там има 480 000 секции, 160 млн. избиратели и всички те гласуват единствено и само машинно, включително в джунглите. Защо трябва да имам машинен вот – заради купения вот, заради недействителните бюлетини, които са огромен проблем”.
