Проф. Никола Филчев пред ПИК: Приватизацията на Костов е разбойническо разграбване на държавата за 30 млрд. долара! За да не влезе в затвора, той опита да ликвидира прокуратурата. С помощта на гнома Атанасов, който ме подслушваше...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В ексклузивна поредица от 3 интервюта изтъкнатият юрист и бивш главен прокурор проф. Никола Филчев разкрива единствено пред ПИК с какви машинации Иван Костов и обкръжението му, а по-късно и Симеон Сакскобургготски, буквално разграбват държавата чрез приватизационните сделки.
Имало ли е разследвания на приватизацията? Кой попречи на прокуратурата да потърси сметка на отговорните, разказва проф. Филчев във втората част от поредицата. Вчера той разкри как може да отпадне давността и какви са юридическите положения по казуса с ревизията. В третата част очаквайте - най-скандалните правизационни сделки и кой стои зад тях.
- Проф. Филчев, продължаваме поредицата с ваши разкрития за приватизацията. По времето, когато бяхте главен прокурор (1999 -2006), беше приватизирана голяма част от държавното имущество. Защо раздържавяването има толкова голямо значение за живота на хората и днес? Какво е нейното социално значение?
- Приватизацията е процес, при който държавното имущество стана частно. Нашето национално богатство премина в ръцете на малка група хора. Обществената, колективната собственост се превърна в частна. В резултат на приватизацията българското общество се раздели на две класи – на капиталистите и на трудещите се.
По същество приватизацията е социална революция. Защото основното съдържание на всяка революция е смяната на собствеността. Приватизацията предизвика редица отрицателни последици: обедняване на хората, дълбока класова диференциация на обществото на бедни и богати, отслабване на държавния контрол, нарастване на организираната престъпност и корупцията. Така у нас възникна капиталистическо общество, по-точно - див капитализъм, който соросоидите срамежливо наричат пазарна икономика.
Да се провери приватизацията, според някои соросоиди, критици на прокуратурата, означавало да се провери самата революция, т.е. смяната на обществено-икономическия строй. Да се пита „законна ли е приватизацията?“, означавало всъщност да се пита „законна ли е революцията?“.
Вярно е, че революциите не се раждат от Конституциите, а въпреки тях. В никоя Конституция не пише „гражданите имат право на революция“. Но в случая не става дума да се провери дали приватизацията противоречи на Конституцията от 1971 г. Не се подлага на проверка решението да се приватизира държавната собственост и държавната икономика (макар че и това би могло да се обсъди).
Задачата е по-скромна: да се провери дали, след като е взето решението за приватизация, отделните приватизационни актове, т.е. конкретните сделки са извършени съгласно законовите правила. Дали е спазен законът във всеки отделен случай или обратното – извършени са толкова груби нарушения на закона, че явлението приватизация се е превърнало в разбойническо разграбване на държавното имущество.
Разпределянето на държавната собственост между частни субекти (физически и юридически лица) доведе до разпределяне и на държавната власт, на политическата сила между тези субекти. Частните лица превърнаха своята икономическа мощ в политическа власт. Държавата отслабна, а ролята на определен кръг новобогаташи в държавата нарасна. Така възникна олигархията, като група новобогаташи, които са забогатели чрез престъпления, и които влияят върху държавната (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт и върху политиката чрез своите пари и медии.
Вместо насилие олигарсите използват корупцията, за да постигнат своите престъпни цели. Те издържат държавния апарат, а той им осигурява безнаказаност. В резултат насилието в обществото намаля, но корупцията се увеличи. Корупцията е езикът, чрез който олигарсите говорят с държавата.
- Очевидно приватизацията води до дълбоки изменения в обществото. Но защо тя се отрази толкова отрицателно върху живота на хората у нас? Как беше извършена приватизацията в България и какви са особеностите на българския преход?
- Преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към пазарно стопанство и демокрация, „приватизирането на държавата“ породи както положителни, така и отрицателни последици у нас. Положителните страни на прехода са: засилване на стопанската инициатива на гражданите, демократизация на общественополитическия живот, увеличаване на свободата на личността. Заедно с това преходът има и редица отрицателни страни: отслабване на държавно-правния контрол, обедняване на повечето хора и увеличаване на несигурността в обществото, нарастване на престъпността и др.
Българският преход доведе до опустошаване на страната ни – както на икономиката, така и на духовната сфера. Пагубни са промените в здравеопазването, образованието, социалното дело (заплати, пенсии) и демографията. Една трета от българите избягаха в чужбина. Небивал е упадъкът на обществения морал и изобщо на духовността. Гражданите масово нарушават закона, а корупцията взе застрашителни размери. Една от най-опасните последици на прехода е бурният ръст на организираната престъпност.
Преходът в България беше зле подготвен и зле извършен. Без предварителна стратегия. Държавата рязко и категорично се отказа от собствеността си и от управлението на икономиката, без да е създала условия за развитие на частния бизнес. Липсваше адекватен контрол - производствен, финансов, банков, данъчен, митнически, пограничен, приватизационен и т.н. Административно-командният контрол на държавата отмря, а нова система за контрол, съобразена с изискванията на капиталистическата икономика, още не беше създадена. Нещо повече, в редица области липсваха изобщо юридически правила за стопанска дейност при прехода.
Приватизацията у нас протече на два етапа:
Първи етап - приватизация на финансовия капитал чрез източване на седем милиарда германски марки от банките в периода 1993г.- 1996 г. - при управлението на Беров и на Виденов.
Втори етап - приватизация на материалните активи на държавата на стойност трийсет милиарда долара, за които държавата получи обратно три милиарда долара.Тази приватизация се извърши при управлението на Костов (1997г.- 2001 г.) и продължи при управлението на Сакскобургготски (2001 г. – 2005 г.).
Ето и какво се случи при първия етап - приватизация на финансовия капитал или т.нар. „източване на банките“. До края на 1988 г. в България имаше 4 банки, като всички те бяха държавни. Само за две години, през 1991 г., банките станаха 82. Създадени бяха редица частни банки – т.нар. “бум на банките”. Централната банка на България масово и безконтролно раздаваше лицензи на частни банки. А те работеха предимно с държавни средства. Много банки раздадоха необезпечени кредити и в резултат фалираха. Така се родиха “кредитните милионери”. В крайна сметка стотина физически лица присвоиха седем милиарда германски марки. Така посредством източване на банките се извърши неофициална приватизация на финансовия капитал в България.
Това подготви следващата стъпка − приватизация на материалните активи на държавата. Втората вълна на приватизация е разпродаването на държавната собственост на силно занижени цени – „за жълти стотинки“. Тази приватизация се извърши при липса на ясни правила, а често и против правилата. Затова тя се превърна в разбойническо разграбване на държавното имущество. Например най-големият металургичен комбинат на Балканите “Кремиковци” беше продаден за 1 долар, а действителната му стойност е 1 милиард долара. Националната авиокомпания “Балкан” беше продадена за 150 000 долара, а действителната й цена е над 100 милиона долара. Телекомуникационната компания БТК беше продадена по-късно на офшорна фирма за около 200 милиона евро, а действителната й стойност е към 1,5 - 2 милиарда евро.
По същия начин бяха продадени още над 1 100 обекта: металургични, машиностроителни и химически заводи, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, eлектрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси и др.
При управлението на Костов (1997 г. – 2001 г.) беше приватизирано държавно имущество за тридесет милиарда долара, а срещу него държавата получи реално едва три милиарда долара. В резултат на мафиотската приватизация България се превърна в най-бедната страна в Европейския съюз. Населението силно обедня. Настъпи дълбока класова диференциация на обществото на бедни и богати. Държавните активи попаднаха у новобогаташи, които не можеха и не искаха да ги управляват. Престъпната приватизация създаде добра хранителна среда за организираната престъпност.
Затова управлението на Костов е катастрофа за България. Неговата приватизация се превърна в разбойническо разграбване на държавното имущество от неговите съпартийци и ортаци.
Криминалната приватизация на държавното имущество остави много поколения българи без бъдеще и без надежди. България се превърна в най-бедната, най-болната и най-необразованата страна в Европа. Заради криминалната приватизация днес няма пари за заплати, за пенсии, за здравеопазване, за образование и т.н.
- Какво направи прокуратурата по ваше време, за да потърси отговорност от виновните за криминалната приватизация при управлението на Иван Костов?
- Премиерът Костов и подчиненият му държавен апарат по всякакъв начин пречеха на прокуратурата да потърси отговорност от виновните за разграбването на държавата. И това е естествено за него. Не може да се очаква Костов сам да се предаде на прокуратурата и да влезе в затвора. Ще подкрепя казаното с няколко факта:
За да запазя прокуратурата, се принудих да поискам тълкуване от Конституционния съд на разпоредбата на чл. 158, т.3 от Конституцията и отговор на въпроса, кой е компетентен да извърши „промени във формата на държавно управление“ – обикновено или Велико народно събрание. Конституционният съд възприе моето становище, че конституционният модел на държавата, т.е. установените от Конституцията органи на държавна (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт и връзките, взаимоотношенията между тези органи може да се променят само от Велико народно събрание (решение № 3 от 2003 г. на КС).
Трето, един „дребен“ случай е твърде показателен за обстановката, в която тогава работеше прокуратурата. В рамките на предварителна проверка на приватизацията на предприятието „Каолин“ прокуратурата призова да разпита като свидетел народния представител от Разград Никола Николов (шеф на кръга „Агнешките главички“). Тогава Костов скочи и наддаде ужасен рев като сибирска мечка. Той беше „началникът на България“ - премиер и лидер на управляващата партия СДС. Той контролираше парламента. Той контролираше олигарсите и медиите. Той не можеше да допусне такова своеволие на прокуратурата и такава обида на неговата божествена персона.
Затова Костов свика екстрено съвещание на политическото ръководство на СДС и то излезе с декларация, която Костов прочете по телевизията. Тя гласи: „Ръководството на СДС подкрепя нашата приватизация и застава зад всеки един от нашите приватизатори, в т. ч. и Никола Николов. Прокуратурата да завърши час по-скоро своята „голяма“ проверка, защото в противен случай тя се нарежда до нашия политически противник БСП“. Тогава никой (нито държавен ръководител, нито политик, нито медия) не реагира, че премиерът Костов грубо нарушава разделението на властите и погазва независимостта на съдебната власт. Всички приеха за нормално премиерът Костов „да издърпа ушите“ на главния прокурор.
Днес, при управлението на премиера Борисов, прокуратурата постоянно вика на разпит активисти на управляващата партия, повдига им обвинения и ги предава на съд. Някои са дори осъдени. Но Борисов не заплашва съда и прокуратурата, не се заканва, че ще измени конституцията и законите, за да им отнеме правомощията, или че ще извади прокуратурата от съдебната власт.
Премиерът Борисов не използва специалните служби, за да контролира главния прокурор, каквато беше практиката при Костов по мое време. Бившите служители на специалните служби не получават мръсни поръчки – да подслушват и следят главния прокурор, каквато беше практиката, когато НСС се ръководеше от гнома Атанас Атанасов. А след това НСС разработваше тези подслушвачи, затова че са изпълнили възложената им задача. Днес няма, както тогава, незаконни разработки „Гризачи“ и „Хамстери“. Целта на тези разработки бе да държат подслушвачите „за гушата“, в положение на зависимост и да им запушат устата, ако почнат да говорят. Всичко това го няма днес. Защото ги няма Иван Костов и Атанас Атанасов в управлението.
Впрочем още преди двайсетина години, - когато беше главен секретар на МВР, генерал Бойко Борисов се отнасяше с респект към съда и прокуратурата, и спазваше стриктно закона. Това го твърдя като главен прокурор, който в продължение на четири години е работил всекидневно с главния секретар на МВР Бойко Борисов.
Въпреки съпротивата на премиера Костов и липсата на правомощия, прокуратурата тогава даде на съд хиляди приватизатори за престъпления, извършени при приватизацията на държавното имущество. Само през 2002 г. прокуратурата образува 1577 дела за престъпления по служба, свързани с приватизацията.
Както посочих приватизацията у нас протече на два етапа: приватизация на финансовия капитал и приватизация на материалните активи на държавата.
Когато постъпих в прокуратурата заварих неприключени 74 дела за източването на банките, по които Националната следствена служба бе работила 4-5 години. Делата бяха с голям обем – от 50 до 200 тома. За една година приключихме разследването по всички дела и внесохме обвинителни актове в съда срещу виновните длъжностни лица от банките (изпълнителни директори и други) - за раздаване на необезпечени кредити, финансови престъпления, измами и престъпления по служба, длъжностно присвояване и други престъпления.
Редица съдии обаче (очевидно добре мотивирани от обвиняемите банкери), връщаха делата многократно на прокуратурата - уж за допълнително разследване.
Междувременно през есента на 2001 г., т.е. по времето на Сакскобургготски, лобито на обвиняемите банкери в Народното събрание отмени разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от Наказателния кодекс, която предвиждаше до 10 години лишаване от свобода за отпускане на необезпечени кредити. Така престъплението „отпускане на кредит без надлежно обезпечение“ беше декриминализирано и наказателната отговорност за раздаването на необезпечени кредити отпадна.
Усилията на стотици прокурори, следователи и служители на МВР се оказаха неуспешен удар във въздуха. Причината бе успешното противодействие, саботирането от страна на корумпирани политици – депутати срещу работата на прокуратурата. Това е ярък пример на корупция сред най-високите етажи на властта.
След отмяната на чл. 220, ал. 3 НК делата се върнаха в прокуратурата. В мотивите си към Закона Народното събрание прие, че отпускането на необезпечени кредити ще се наказва в бъдеще като общо престъпление по служба по чл. 282 НК. Поради това прокуратурата измени обвинението и внесе в съда нови обвинителни актове за престъпления по служба по чл. 282 НК.
Тогава проф. Д. Михайлов и асистента Борис Велчев дадоха писмено мнение, че отпускането на необезпечени кредити не съставлявало престъпление по служба по чл. 282 НК , защото било извършено в частната, а не в публичната сфера. Някои съдии от Върховния касационен съд се позоваха на тяхното мнение и оправдаха обвиняемите-банкери (въпреки обратното становище на Народното събрание в мотивите към Закона). Така съдиите не останаха по-назад от депутатите-лобисти и също обслужиха интересите на обвиняемите банкери.
Възможно е да има различни доктринални мнения. Но когато законодателят, в мотивите си към закона, е разтълкувал, как трябва да се прилага законът, - това тълкуване е задължително за правоприлагащите органи.
