ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все по-често си задаваме въпроса: "Ще излезем ли психично здрави от тази криза?". Месеци наред живеем в страх за здравето и бъдещето си. Живеем в несигурност кога е краят на този страшен филм. Обзети сме от паника, която предаваме и на децата си. Как ще изглежда светът, в който ще живеем след края на пандемията? Това коментира пред БТВ психиатърът проф. Дроздстой Стоянов.
„Новият локдаун, според мен, ще следва логиката и развитието на всяка една подобна ситуация или решение, при които хората биват поставени в условия на принуда – анализира ситуацията проф. Стоянов. - Тогава, когато наложиш определени действия на широката популация или отделен човек против естествените му нужди и импулси, той намира начин да отреагира на тази норма по ненормален начин в своето поведение. Може да не е в момента, а отсрочено – след няколко месеца или седмици“.
Според експерта, протестите през лятото се дължат до голяма степен на недоволството, натрупано от първото затваряне през март.
„Това, което ще стане с нас след този втори локдаун, зависи от цялостния курс на пандемията, а не то събитията, които ще настъпят на 21 декември – каза проф. Дроздстой Стоянов. - Всякакви подобни мероприятие увеличават формите на насилие и неадаптивно поведение. Дали това насилие ще се изрази в семейната среда, дали ще се изрази в професионалния колектив, дали ще е на площада, не е важно. Важното е, че насилието ще ескалира“.
По неговите думи особено уязвими в тази ситуация са децата.
„Опасяваме се, че децата са най-потърпевши от тези процеси, от постоянното говорене за купчините трупове, които падат като зомбита от асансьорите в моловете – заяви той. - Тези деца ще бъдат индоктринирани с три послания в тяхното житейско развитие: първо, че те са резервоар на инфекция, която съзнателно или не убива техните баби и дядовци; второ с това, че физическият контакт е опасен и ненужен, трябва да се избягва и трето, със свръхекспозицията към електронни устройства заради обучение онлайн и дигитализираната форма на комуникация извън пандемията“.
Шансът да излезем по-добри от кризата е, ако тя се дефинира и управлява по-добре във времеви диапазон, смята психологът.
Проф. Дроздстой Стоянов коментира и отражението на пандемията върху медиците.
„Те са демотивирани от ниските възнаграждения – каза той. - Дори тези, които са мотивирани да работят за каузата, се сблъскват с непрекъснато променящите се правила за специализация. Моделът на управление на болниците също допринася – директорите се назначават от държавата и общината, а не се избират с участието на медиците в лечебното заведение, което ги прави по-незаинтересовани за персонала”.
