Първо в ПИК! Скандал! Върховният съд отнел законен апартамент на британски доктор в София! Вижте съмнителната схема! (документ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Британецът д-р Саймън Пери изпрати писмо до редакцията на ПИК, в което твърди, че Върховния касационен съд незаконно му е отнел апартамент в София.
Чужденецът е възмутен, че българската правораздавателна система е позволила схемата по измамата със жилището му да бъде узаконена.
И тъй като ВКС е последната съдебна инстанция, Пери се обръща за помощ към медиите.
Вижте целия текст на писмото му, публикуван без редакторска намеса:
Казвам се д-р Саймън Пери и съм британски гражданин. Искам да споделя един скорошен и шокиращ случай, при който българският Върховен съд, без никакви разумни или правни аргументи, ми отрече правото на собственост върху апартамент, закупен от моята фирма преди няколко години в София. в резюме ви представям хода на събитията.
През февруари 2011 година закупих апартамент в процес на изграждане по препоръка на приятел, който вече беше купил над дузина апартаменти в същата сграда. Според този приятел, българската строителна фирма се нуждае от пари, за да завърши проекта и затова продава тези конкретни апартаменти, които са в процес на изграждане и в този момент изглеждаха добра инвестиция.
Но през същата 2011 година в български съд беше граждански иск от Лъчезар Александров Лазаров срещу собствеността и на този апартамент.
Искът бе отхвърлен през януари 2014 година от съда, който потвърди моята собственост върху апартамента. Обаче г-н Заров, който заведе делото, не прие решението на съда и обжалва пред по-висша инстанция, в резултат на безпочвено твърдение. Искът отново беше отхвърлен през декември 2013 г. от втора инстанция и съдът още веднъж потвърди собствеността ми върху апартамента.
За наша изненада и дълбоко съжаление, българският Върховен съд в края на миналата седмица прие жалбата и постанови в полза на ищеца, като напълни игнорира фактите по случая и двете предходни съдебни решения. Върховният съд е основал решението си на серия от фалшиви и измислени факти, които нямат връзка с реалността.
От заключението не Върховния съд, че "не може да не съм знаел", това което други фирми правят или не с хора, които не познавам, направо останах безмълвен.
Прилагам писмо, написано от моя български адвокат, който опровергава тези и други въображаеми претенции на българския Върховен съд.
Отгоре на всички освен, че съдът ме лиши от моята собственост, скандално ми наложи да платя разходите за съдебните разноски в размер на 11 000 лева.
Същите водещи адвокати, с които се консултирах след влизането му в сила, бяха удивени от безсрамното решение на Върховния съд. Всички те изразиха своята изненада от факта, че съдията дори не е направил минимални усилия, за да скрие тенденциозното си отношение, лъжите, противоречията и измислиците в решението си, а също и не е направил никакво усилие да отговори на минималните изисквания, съгласно българското законодателство, и е пренебрегнал първите две инстанции.
Както аз, така и българските ми консултанти, които са твърде запознати с тези неприемливи практики в страната, не възнамеряваме да признаем поражението си по това дело, тъй като решението на Върховния съд е грубо нарушение на закона, и то от институцията, отговорна за спазването му в България.
Потенциалните чуждестранни инвеститори трябва да са наясно колко лесно е да загубят имуществото си в България. Върховният съд е институция, която трябва да осигури защита на правото на собственост и да бъде пазител на справедливостта и законосъобразното функциониране на обществото. Затова съдът трябва бъде държан отговорен. Ако България не може да гарантира тези основни принципи, потенциалните инвеститори трябва да бъдат информирани, за да се пренасочат към други държави.
Кратко изложение на казуса и спорните моменти в него, изложени от Саймън:
1. Предявен е иск от Лъчезар Лазаров, с който се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на същия, сделка по силата на която "Инсайт Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 200535656 е придобило от "Гордън Вали" ЕАД, ЕИК 175332626, по възмезден начин право на собственост върху недвижим имот.
2. Претенцията е такава по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите и за да бъде уважена е необходимо да са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, действията на длъжника да увреждат кредитора, длъжникът да е знаел за увреждането при разпореждането с имота и третото лице да е знаело също за увреждането на кредиторите при възмездна сделка, като знанието му се предполага до доказване на противното само при наличие на близка родствена връзка с длъжника в хипотезата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
3. С решение No 2431/30.12.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. No 2130/2013, с което е потвърдено решение No 120/07.01.2013 на Софийски градски съд по гр.д. 6092/2011, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД. Аргументите и на двете съдебни инстанции са такива за липса на знание от страна на купувача по процесната сделка за увреждане на ищеца.
4. С решениете си ВКС отменя решението на Софийски апелативен съд, като приема, че това знание е доказано, тъй като "няма как да е останал в тайна" подобен договор, защото според съда двамата ответници са две от четири дружества, свързани лица по смисъла на ТЗ, които споделят един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка.
Пороци за решението, касаещи невярно и изопачаващо изложение на фактическата обстановка по делото и ползването на хипотези вместо доказателства.
1. ВКС в мотивите си твърди, че Апелативния съд е приел, че пълномощникът на първия ответник (Голдън Вали), представляващия втория ответник (Инсайт Мениджмънт) и представляващия "дружеството - изпълнител на обекта" - неизвестно е кое е това дружество според ВКС, доколкото изпълнител на обекта е "Гордън Вали" АД са членове на съвета на директорите на четвърто дружество, но само от това не може да направи извод, че вторият ответник е знаел за увреждането на ищеца.
Това е фактически неточно твърдение, тъй като АС София е коментирал изключително точно и конкретно твърденията на ищеца в тази връзка, като едновременно с това е посочил факта че "това е било в периоди, предхождащи по време сключването на атакуваната сделка".
2. ВКС е приел, въпреки липсата на каквито и да е доказателства за това, както и твърдения от ищеца в тази насока, че "двамата ответници са две от четири дружества, свързани лица по смисъла на ТЗ, които споделят един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка."
Дружествата "Голдън Вали" АД и "Инсайт Мениджмънт"/ ответници по делото/ никога не са имали общи адреси на управление, общи телефони или офиси. Това обстоятелство е измислено от ВКС и предвид публичността на информацията е лесно проверимо. Това твърдение на съда обаче е основен мотив и довод за отмяна на актуалното решение на АС София. Двамата ответници не са и свързани лица - единствената абстрактна връзка, която обаче не води до свързаност по смисъла на ТЗ е посочената от Апелативен съд София такава - някога пълномощникът на първия ответник /не управителят/ е бил в съвета на директорите на трето дружество с г-н Пери - управителят на втория ответник. Това обаче е времево неотносимо към процесните сделки и не води до свързаност, още по-малко до ползването на общи офиси, телефони или каквото и да е било друго между страните по делото.
3.ВКС твърди, че до оспорваната продажба се стигнало, тъй като ищецът е отказал да плати на първия ответник (Голдън Вали) допълнително 4000 евро към уговорената цена.
Това не се твърди от никой, включително от самия ищец, Той посочва, че е бил в такива преговори с трето на делото лице - потенциален купувач на целия бизнес проект от собственика му "Голдън Вали" АД, което пък дружеството своя страна го е поканил за сделка без никакви допълнителни условия. В исковата си молба той изрично е записал, че не се е явил за нотариално изповядване на сделката, "тъй като не е упълномощил лице, което да се яви в уговорения ден и час", а не защото "Голдън Вали" АД е променило нещо в параметрите на същата. Основното оплакване на ищеца в тази връзка е, че след като не се е явил пред нотариус имотът е продаден на друг, а не е трябвало според самия него. Отказ за плащане поради поставени от първия ответник "Голдън Вали" допълнителни условия на ищеца, не се съдържа в доказателствата по делото и твърденията на ищеца.
4. Въпреки горното невярно възприемане и възпроизвеждане на безспорни факти, по делото все така липсват каквито и да е доказателства за знание от страна на г-н Пери, за наличието на сключен предварителен договор с трето лице, касаещ имотите, които е закупило представляваното от него дружество.
5. Аргументите относно икономическата логика или плащане по сделката не случайно не са коментирани от предходните две съдебни инстанции, тъй като са изцяло неотносими към представения иск по чл. 135 о ЗЗД, който задължително предполага наличието на една валидна сделка, която е породила своето действие. По отношение на последното, би могла да приложи хипотезата, че "няма как да не е знаел" съда за това, като е постановил своето решение.
