ПЪРВО В ПИК TV! Екшън в парламента: Депутатите се карат за дневния ред, Нинова размахва пръст, от ИТН искат оставка на кабинета (НА ЖИВО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антикорупционният закон влиза на второ четене в правната комисия на Парламента. Идеята е Комисията за противодействие на корупцията да се раздели на две. Едното звено ще се занимава с противодействие на корупцията, а другото - с отнемане на незаконно имущество.
Очаква се министърът на отбраната Тодор Тагарев да бъде изслушан в Комисията по отбрана в Народното събрание. Миналата седмица изслушването му в ресорната комисията беше отменено. Преди няколко дни от партия "Възраждане" и БСП поискаха оставката на военния министър заради евентуалното разполагане на части на НАТО в Черно море. Очаква се към Тагарев да има и въпроси за назначенията в министерството.
В кулоарите на парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира в аванс темите, които ще бъдат обсъждани.
"Не променяме предложените промени в Конституцията. Нашите гласове са необходими за тези 180, с които бързо могат да минат тези промени. Ние не даваме нито един глас", заяви Нинова.
"И президентът, и управляващото мнозинство нарушават принципа власт власт възпира. Президентът сам си предложи шефове на службите, сам си ги назначи. Управляващите пък искат да изземат функциите на президента. В момента и двете страни се замерят с посолството. Това е абсурдно!", добави тя.
"Сигурна съм, че и от американското посолство не са доволни от калните борби, които се водят в момента", заяви още Нинова.
В пленарна зала започна редовното заседание на парламента.
В началото депутатите гласуваха днешния дневен ред и решиха в петък - заради първия учебен ден парламентът да започне с парламентарен контрол от 9 до 12 ч. и след това да продължи със законодателната програма.
Депутатите първо приеха, но после отхвърлиха предложение на „Възраждане“ за изслушване на премиера Николай Денков и министъра на отбраната Тодор Тагарев.
От партията на Костадин Костадинов поискаха премиерът и министърът да разяснят за трайното установяване на бойна група на НАТО на територията на област Ямбол.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова взе думата и заяви:
"Министър-председателят на това правителство заяви, че никой не го е информирал какви ще ги решава Народното събрание. Министърът на земеделието на България помоли от ефира на една от националните телевизии Народното събрание да изслуша аргументите му и заяви, че с него не е обсъждано падането на забраната за внос на зърно от Украйна. Правя предложение отсега министърът на земеделието да бъде изслушан тук в парламента и да му чуем аргументите".
"Очевидно характерът на сглобката е такъв - никой не изслушва другия", заяви Нинова.
Станислав Балабанов от ИТН отбеляза от трибуната: "Наблюдавайки политическата дейност на сглобката, винаги сме се чудили какво свързва толкова различни политически представители с толкова различни ценностни системи. Но разбрахме - свързва ви тънката политическа превръзка, за която говори господин Петков. Благодарим ви, господин Петков. Всички ние разбрахме за тънката превръзка на лицемерието, лъжата, кражбите. Превръзката, която прикрива най-срамната част от вашето управление".
"Спокойно може да се каже, че ДПС ви сложи крилца на тънката превръзка- Но тя няма да може да попие всичките политически вреди и много скоро ще имате нужда не от тънка превръзка, а от памперс", заяви още той
"И ще стане ясно с какво смазвате сглобката, която скърца", заяви още Балабанов и завърши: "Оставка!".
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов прочее декларация от името на парламентарната група. Той изтъкна "предателския слугинаж" на управляващите, които са превърнали държавата в "слаба военна микросила". "И днес дошлата от Брюксел европрислуга продава нашата национална кауза, а завърналият се от Киев ординарец продължава да лъска имиджа на Украйна", заяви той.
От "Възраждане" представиха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Тошко Йорданов от ИТН заяви, че "законите за прякото допитване до гражданите са нещото, което жестоко плаши и паникьосва по-гоялмата част от българските депутати".
Той допълни, че референдумите до момента са доказали, че никоя партия не е успяла да спечели по време на избори гласовете на хората, гласували на референдум. Йорданов посочи, че на един референдумите са гласували 2,5 млн. души, докато най-активният партиен вот е малко над 660 хил. души. "Тези цифри доказват, че българите искат да бъдат питани и имат мнение по въпросите", отбеляза той и допълни, че "тази милимунда в парламента няма право да решава вместо тях".
Искри на тема антисемитизъм прехвърчаха между депутати от "Възраждане" и Даниел Лорер от ППДБ. "Каквото и да се каже за лицето Лорер, включително и това, че понякога идва с джапанки в парламента, се тълкува като антисемитизъм", заяви Костадин Костадинов и допълни, че "лицето Лорер и неговите ортаци от ППДБ са пример за антибългаризъм".
След последвалите дебати народните представители преминаха към гласуване.
Народното събрание отхвърли на първо четене предложените от „Възраждане“ промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Законопроектът беше отхвърлен с гласовете на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. По време на дискусията, продължила около два часа, от „БСП за България“ и „Има такъв народ“ изразиха подкрепа за измененията.
Една от промените в законопроекта на „Възраждане“ предвиждаше предложение до НС за произвеждане на национален референдум да може да бъде направено от всяка образувана и регистрирана парламентарна група. В момента такова предложение могат да направят не по-малко от една пета от народните представители. Предлагаше се и намаляване от 200 хиляди на 50 хиляди на броя подписи, с които инициативен комитет може да поиска свикване на референдум.
„Възраждане“ искаше да се промени и разпоредбата, според която парламентът трябва да приеме решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща не по-малко от 400 000 подписа, и предложението не противоречи на законовите ограничения. От „Възраждане“ искаха броят подписи да се намали на 100 хиляди и изискването да не противоречи на ограниченията да се заличи.
Лидерът на партията Костадин Костадинов потвърди, че предлагат да се премахне ограничението за референдуми по отношение на въпроси, свързани с влезли в сила международни договори. Според него нежеланието да се промени законът показва, че „има огромен страх, страх от народа“.
От „Възраждане“ предлагаха още да се премахне изискването националният референдум да е валиден, ако в него са участвали поне толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори.
Явор Божанков от ППДБ коментира, че и заради мотивите, и заради качеството на законопроекта, и заради предложенията, може да се направи заключението, че това е инструмент, който преследва съвсем друга цел, а не народът да бъде питан.
„Цялата кампания за парламентарните избори на тази популистка проруска формация беше построена върху референдума. Единственото резонно предложение, което трябва да обсъдим, е референдумите да бъдат откачени от изборите. Ако има допитване до хората, то трябва да бъде само по себе си“, коментира Божанков.
Георги Свиленски от БСП изрази подкрепа за законопроекта и готовност от левицата да направят предложения между първо и второ четене.
Трябва да се увеличат някои срокове, други да се намалят, броят подписи трябва да се преразгледат, но не знам дали това, което предлагате, е точният брой, посочи той.
Свиленски не се съгласи, че партиите не бива да правят референдуми.
„Партиите трябва да инициират референдум, трябва да се допитват до българските граждани и да усещат пулса на обществото“, смята Георги Свиленски.
Според Тошко Йорданов от ИТН броят подписи за иницииране на референдум трябва да бъде намален.
Ще предложим срокът да бъде увеличен на шест месеца, защото три месеца за събиране на подписи е ненормално къс срок. В държави с утвърден опит в правенето на референдуми е по-дълъг. Абсолютно правилно е прагът за валидност на референдума да изчезне, добави още Йорданов.
Даниела Божинова от ПП-ДБ коментира, че не одобрява предложението една парламентарна група да може да инициира референдум, защото в момента референдумите се инструментализират от партии, което не е изначалната им функция.
Петър Петров от „Възраждане“ отговори, че са внесли законопроекта още в началото на 47-ото НС и не могат да го използват, за да си прокарат до успешен край сегашния референдум за запазване на българския лев. Според него с предложението една парламентарна група да прави предложение до НС за свикване на референдум се дава възможност да се избегне тримесечното събиране на подписи.
Гледайте на живо по ПИК TV!
