РАЗСЛЕДВАНЕ на ПИК! Как се смачква разследване за 2 млн. евро? Арестуван в операция "Мошениците" на Цветанов се измъкна от 10 годишна присъда в съда на Куцкова!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандална афера за източване на 2 млн. евро е на път да потъне в архивите на правораздавателната ни система с помощта на съмнителни съдебни решения и мирис на рушвет, научи ПИК.
Как започва всичко?
Дълги години немската мултинационална компания „Дьолер” развива дейност у нас чрез „Дьолер България” ООД. Управителят на компанията Адриан Чолаков е арестуван и обвинен, че източва финно дружеството като сключва договори със свързани с него лица.
Схемата е проста, но изключително ефективна.
Сградата където се помещава под наем офиса на „Дьолер България” ООД е фактически негова собственост, макар и формално в различни периоди да се води собственост на различни ръководени от него юридически лица. Това на практика означава, че той плаща наем на себе си с парите на шефовете си.
В един момент към началото на 2008 този „доход” явно става недостатъчен или пък се засилва контрола от „Дьолер-Германия”. Чолаков с предизвестие от края на декември 2007 г. до Общото събрание на фирмата прекратява едностранно трудовите си правоотношения с дружеството, считано от февруари 2008 г.
Особеното в случая е, че това предизвестие не стига до германските собственици а е прието от …..майката на Чолаков.
При положение, че има действащ договор за наем Чолаков сключва друг такъв двадесетина дни преди напускане от негова страна на „Дьолер България” . Наемат се отново помещения във сградата на бул. „Черни връх”№ 99 която той притежава чрез подставени лица. Според новия договор, помещенията се отдават за срок от 10 години.
Месечният наем е в размер на над 7000 евро с ДДС. Наемната сума за всичките 10 година се изплаща за двадесетина дни в края на февруари и началото на март 2008 година. Общата сума е над един милион и шестотин хиляди лева и се състои от всички кешови наличности на фирмата, установява разследване по случая.
След сложна система на преводи през сметки на подставени лица сумата с точност до стотинка се получава познайте от кой. Не можете да се сетите ….естествено че отново от господин Чолаков.
Естествено за посочения договор за наем не знае никой от „Дьолер – Германия” , въпреки изрично изискване в тази насока отразено в дружествения договор. Скоро германците обаче разбират от клиенти, че офиса на „Дьолер България” ООД е затворен и не работи. А не работи, защото Чолаков остава в сградата, която фактически е негова. Всичките служители естествено остават с него макар и формално да напускат "Дьолер България". Тоест парите ги няма, фирмата я няма, офиса го няма и всичко е бил само един мираж. Същото установяват и немците които посещават адреса и не намират никой от служителите си. Отказват им достъп като им казват, че никога не е имало фирма „Дьолер България” на адреса.
Цялата история добива очертанията на трагикомедия. Немците пробват да се свържат с Ади зъболекаря но естествено не успяват. Затова пък от формалния наемодател при платена пълна цена за десет години занапред започват какво мислите …………претенции за допълнителни плащания по договора от подставено лице на г-н Чолаков. Естествено "Дьолер България" влиза в процедура по ликвидация.
Сагата не свършва дотук. Случаят влиза в съда.
Тук вече става по интересно и направо драматично. Няколко години след случая ( престояващ незнайно къде до тогава ) се провежда акция на Цветан Цветанов под името „Мошенници”. Тогавашният министър на вътрешните работи, че арестуваните в операцията лица ощетяват чужди инвеститори.
Чолаков е арестуван, но след кракът престои в ареста, е освободен по живо, по здраво.
Дотук добре, все пак някой е поработил и за нашите стандарти всичко е окей. Интересното е и че по нататък известно време всичко изглежда нормално.
Внесен е обвинителен акт, няколко години съдебна фаза в Софийски градски съд и за около 3 години общо има осъдителна присъда десет години лишаване от свобода за зъболекаря Чолаков за „пране на пари” и „длъжностно присвояване” - безспорен успех за прокуратурата.
И тук започват безобразията!
С решение на Софийски апелативен съд от 14.07.14 година е отменена присъдата и делото се връща на прокуратурата за както е модерно „процесуални нарушения”. Въпросът е, че такива няма. Внимателен прочит на този „акт” на съдиите Стойчев ( известен по делото „тефтерчето Златанов” ), Трифонова и Душкова показва, че те по същество дават указания на прокуратурата какво да е обвинението. Указват и да се реши ”….налице ли е присвояване….налице ли е изпиране на пари….от кой момент започва дейността по изпиране на пари…”.
Всичко това се случва в съда, за който се твърди, че е под контрола на съдия Нели Куцкова.
Подозира се, че пръст за благоприятното за Ади Зъболекаря решение има и една влиятелна адвокатска кантора, която е в отлични взаимоотношения с определени съдии на всички нива в съдебната власт.
В конкретния случай съдиите са иззели правото на прокуратурата да преценява дали, за кое лице и за какво престъпление следва да се внесе обвинителен акт.
Отделен е въпросът, че ако съда смята, че липсва престъпление следва да го оправдае , а не да задават въпроси с неясен адресат. Тоест те няма към кого да са насочени освен към прокуратурата, която пък не разполага с правомощия да им отговори.
За да стане по ясна картината ще кажем, че ако оправдаеха Чолаков делото би попаднало във ВКС и там става сложно. Говори се, че юристите около Чолаков не са толкова „силни” там, колкото в по-долните съдебни инстанции.
Другото интересно е че връщането на делото на прокурор не може да се обжалва от никого, нито от прокурор, нито от някоя друга страна. Тоест ситуацията е ние ти връщаме нещо с аргументи, които нямаме право да излагаме. Да, ама ти не можеш да се оплачеш на никого. Ако приемеш това, което казваме и някак го изпълниш, човека ще го оправдаят. Ако не го изпълниш делото никога няма да влезе в съд пак. Другото потресаващо е че всичко това е напълно законно по българския стандарт. Няма кой да предприеме каквито и да е действия, дори да констатира всичко това.
Никой не може да проверява актовете на съда по същество освен горната инстанция. В случая такава няма и всичко приключва. Ако някой въобще сезира Инспектората на ВСС или ВСС отговорът на всеки съдия би бил: "Такова е вътрешното ми убеждение. След това те не могат а направят, нищо освен да проверят сроковете и движението на делото , да констатират че там проблеми няма и да затворят случая. Ако всичко описано са действия на един „зависим” съд представям си какво може да направи той като стане „независим” след конституционните промени на реформаторите".
Според информация на ПИК делото сега е някъде в прокуратурата при пореден прокурор който се чуди какво да го прави. Може да седи там доста време докато някой не измисли как да излезе от ситуация или не изтече давност. Или пък някой посланик пак се обади нещо по телевизията и цялата машина се забърза. Защото изводът от всичко това е един:
Ако искате правосъдие се обърнете към френския или американския посланик. Ако някой от тях направи изявление може и да се забързат и да получите правосъдие. В противен случай остава настоящото състояние. Правото е на страната на богатите българи и ако имаш пари ( независимо как изкарани ) можеш да направиш всичко. Ние сме страната на неограничените възможности, а не САЩ.
Много се обсъждат напоследък в медийното пространство причините за състоянието на т.нар. съдебна система в страната. Трудно е същото да се отдели от състоянието на цялата държава и система от държавни органи.
Опитите за това обаче продължават включително и тези да се представи съдебната система едва ли не за причина за всички неблагополучия в държавата (респ. че тя е способна да реши всички проблеми в страната). Състоянието на съдебната власт е не по различно от това в цялата ни държава и общество.
Единствената разлика е в това, че никой не иска да реши реалните и проблеми и може би целенасочено същата се подържа в настоящото трагично състояние. Когато се заговори за реформи (както в момента) целта е не положителна промяна, а такава свързана с контрол и подчинение върху съдебната власт.
Понякога мотивите не са и толкова сложни, а прозаични и чисто лични. Ние сме общество, което бързо забравя и не търси справедливост. Понякога е достатъчно някой друг известен човек да е зле макар негативните последствия от това в крайна сметка да са за нас самите. Едва ли вече някой си спомня как един бивш министър председател Иван Костов „баща” на сегашните реформатори се скара ( по какви причини няма значение ) с един шеф на следствие Бойко Рашков. Резултатът беше масирана законодателна промяна представена пак като реформа . Целяща пак като днес справедливост, ефикасност, ефективност и други и други ……. Истинската цел се осъществи и тя беше , че този човек остана шеф на следствието в страната , но всички структури под него (тогава окръжни следствени служби ) станаха самостоятелни юридически лица. Тоест той стана нещо като шеф на следствие без следствие, а в страната се появиха множество независими една от друга и по вертикал следствени служби. Тази „реформа” тихо загина и се възстанови законодателно предишното положение. Последствията от този личен конфликт бяха, че следствието никога повече не може да се изправи на краката си.
Това прозира и в пропагандираните цели на днешните реформатори. Както е казал народа: „не ме слушай какво говоря, гледай ме какво правя”.
