РЕАКЦИЯ в подкрепа на призива на ДПС: Закриването на Комисията по досиетата ще бъде престъпление спрямо българската демокрация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият евродепутат Александър Йорданов, който в момента е член на Комисията по досиетата, също подкрепи призива на ДПС управляващите да се откажат от идеята си да бъде закрита.
Припомняме, че в края на миналата седмица стана ясно, че "Прогресивна България" възнамерява да закрие Комисията по доситетата. На идеята остро се противопоставиха от Движението за права и свободи. Първи с позиция излезе лидера на партията Делян Пеевски.
Ето какво написа Йорданов в социалните мрежи:
РЕАКЦИЯ
Комисията по досиетата продължава да работи активно. Цялата информация, до която нейните членове достигаме, редовно се публикува с нашите подписи на нейната интернет страница: comdos.bg. Прецизно я отразява и сайтът desebg.com. Периодично се представят доклади - отчети на Народното събрание. Улеснен бе достъпът на изследователи и граждани до архивните документи на бившите комунистически тайни служби. Завесата пред техните агенти и сътрудници е вдигната. Това дава възможност на изследователите - историци, социолози, политолози и публицисти, да анализират задълбочено и безпристрастно процеси и явления от периода на комунистическия режим. Създадени са условия за написването на обективна история на демократичния ни преход.
Вместо да закрива Комисията по досиетата Народното събрание би трябвало да промени текста на чл. 30, ал.1, т.1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който забранява да се публикуват данните за принадлежност към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА на починали лица. България има покойници, с чийто живот и дело се гордеем като народ. Но има и такива, от чиято дейност се срамуваме. И те не трябва да останат прикрити. Към момента Комисията по досиетата е единственият държавен орган, който ги установява, макар и публично да не ги обявява, поради споменатия текст в Закона.
Днес (б.а. в петък) Председателят на Комисията Пламен Тончев изпрати до Министерството на финансите официалното ни становище, с което възразяваме на опитите тя да бъде закрита. С него изразяваме несъгласието си с §8 от Преходните и заключателни разпоредби на законопроекта на държавния бюджет за 2026 г., с който се предвижда в срок до 15 септември 2026 г. заместник-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията.
Част от аргументите ни са следните:
1. Действащият закон, по който Комисията осъществява своята дейност, е израз на консенсусната воля на всички парламентарно представени политически партии в 40-ото Народно събрание да се постигне в максимална степен отварянето на всички документи и оповестяване на принадлежността на всички лица, заемали и заемащи публични длъжности, както и извършвали и извършващи публични дейности по смисъла на този закон.
2. От конституирането си през април 2007 г. Комисията последователно, неотклонно и отговорно е изпълнявала основните си задачи водена от убеждението за значимостта на архива на ДС и РС на БНА за познаване на съдовен за страната ни исторически период. И респективно, за предоставяне на обществеността на цялата съдържаща се в документите информация.
Изграден е Централизиран архив на документите по чл. 1 от Закона, който чуждестранните партньори на Комисията от сродни организации определят като един от най-модерните в Европа. Процесът на събиране и архивиране на документите продължава.
3. Комисията по досиетата е част от Европейската мрежа на официалните органи, отговарящи за съхранението на досиетата на тайната полиция в страните от бившия социалистически лагер.
4. През изминалите години дейността по проверка за принадлежност беше разширявана неколкократно от законодателя, като в обхвата й бяха включени допълнителни групи лица именно с цел да се проследи наличието на обвързаност между комунистическото минало и съвременния обществено-политически живот.
Последните промени, в сила от 22.10.2024 г., предвиждат проверката за принадлежност да обхване и управителите, прокуристите, членовете на управителен или контролен орган, действителните собственици и лицата, които пряко или непряко упражняват контрол, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, на дружества, с които са сключени договори по реда на Закона за обществените поръчки на стойност над 500 000 лв. – за всяка календарна година. Тоест, обществото следва да разбере каква част от лицата, сключили договори в резултат на обществена поръчка са свързани с бившата ДС, респективно и с разходването на публични средства.
5. Значителен брой проверки за принадлежност все още не са завършени. Не е приключил процесът по проверката за принадлежност на лицата, членове на ръководни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел, както и учредителите на юридически лица с нестопанска цел, собствениците и ръководителите на рекламни агенции, собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността, участниците в приватизацията, извършена от Агенция за приватизация и др.
6. Проверката за принадлежност е част от проверката по проучване за надеждност по Закона за защита на класифицираната информация, както и част от изискванията към кандидатите за съдебни заседатели в различните съдилища в страната. Проверката за наличие на принадлежност в последните години последователно се включва като изискване в различните процедурни правила за избор на органи, избирани от Народното събрание.
При положение че и в момента се извършват проверки за принадлежност на описаните категории лица, възниква въпросът, ако за неограничен брой хора на отговорни позиции в администрацията, съдебната система, медиите и бизнеса, проверките за принадлежност останат недовършени, не е ли налице неравно третиране? И в този смисъл, така направеното предложение за закриването на Комисията рискува да нанесе сериозен удар върху правото на българското общество да знае историческата истина и би било възприето като предателство към жертвите на тоталитарния режим, към техните наследници и към всички български граждани, които имат право да очакват обективно разкриване на фактите от комунистическото минало на страната ни?
В становището си Комисията обръща особено внимание на последиците, които нейното закриване и евентуалното й прехвърляне към Държавна агенция "Архиви", биха имали върху правата на гражданите на достъп до документите по чл. 1 от Закона, съхранявани в момента в Централизирания архив на Комисията. Защото съгласно действащото законодателство, Комисията е единственият орган, който осигурява ефективен, специализиран и относително бърз достъп на гражданите, изследователите, историците, медиите, до документите на бившите репресивни структури. В случай на закриване и прехвърляне на съхранявания в Комисията архив към Държавна агенция "Архиви", достъпът до тези документи ще бъде практически блокиран за години напред.
Причините за това са известни: необходимостта от инвентаризация, изготвяне на нови описи, хармонизиране с общите архивни правила, както и особеностите при обработката на такъв специализиран и чувствителен фонд.
Неминуемо подобни процеси ще доведат до дългогодишно забавяне или дори до фактическа недостъпност на документите за гражданите. По този начин биха били нарушени основни конституционни и законови права за достъп до информация от обществен интерес. Това би представлявало съществен регрес в дългогодишния непрестанен стремеж за демократизиране на страната ни, несъвместим с европейските стандарти за прозрачност и справяне с тоталитарното наследство.
Членовете на Комисията акцентират и върху обстоятелството, че в нито една страна от бившия социалистически блок процесът на разкриване и достъп до архивните документи не е приключил със закриване на органа и прекратяване на дейността му.
В заключение на становището си членовете на Комисията изтъкват, че въпросът за нейното съществуване в настоящия ѝ вид или евентуалното ѝ преструктуриране, следва да бъде подложен на широко обществено обсъждане и крайното решение да бъде постигнато с консенсус, така както бе приет и Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия през 2006 г.
Личната ми позиция е добре известна от много години и тя е, че закриването на тази комисия ще бъде престъпление спрямо българската демокрация. Страната ни може да успява като демократична държава, само когато цялата памет за миналото е съхранена и общодостъпна. И само когато тя се познава и е станала част от учебниците по история. Едва тогава животът ни няма да се определя от задкулисни зависимости и ще съществуваме в нормален, а не в манипулиран свят.
