ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изследователката по аеронавтика от Технологичния институт в Масачузетс (MIT) Дава Нюман работи повече от десет години върху революционнен костюм за астронавти, пише Business Insider. Нюман представи новия космически костюм, наречен Biosuit по време на събитие в Сан Франциско. Плътно прилепващият дизайн дава възможност на астронавтите за повече движение, като в същото време ги предпазва от наранявания. Досега са направени 25 операции на ръцете на астронавти заради наранявания от тежките космически облекла.
Един от основните мотиви на Нюман за разработката на Biosuit е фактът, че жените по-ниски от 167 сантиметра не могат да носят скафандъра на НАСА, защото не е достатъчно малък. Това е особено важно за изследователката, която е твърде ниска за скафандъра.
Друг въпрос пред настоящото космическо облекло на НАСА е това, че то е създадено за носене при нулева гравитация и заради това е много тежко – около 130 килограма. Тъй като космосът е в състояние на вакуум, скафандрите трябва да предпазват човешкото тяло от налягането, затова са пълни с газ под налягане, който ги превръща в големи балони. Това решава проблема с вакуума, но прави движенията изключително уморителни и боравенето с малки предмети трудно.
Biosuit е като втора кожа, направена от материал, плътно обгръщащ тялото, който упражнява постоянно налягане, за да постигне същия ефект. Тъй като не е обемист костюмът е по-удобен за носене и извършване на движения. За да постигне достатъчно голямо налягане екипът на Нюман е използвал активни материали, каквито са никел-титаниевите сплави.
Предизвикателството, което остава да бъде преодоляно е създаването на каската, която трябва да е пълна газ. Тъй като останалата част от космическият костюм не е, то Нюман трябва да разработи надеждна връзка между долната част и каската на облеклото за астронавти. Първоначалното разрешение може да бъде хибрид между скафандъра на НАСА и костюма на Нюман.
Целта на изследователката е космическото облекло да бъде готово за първата мисия до Марс. Нюман смята, че дотогава остават 20 години, което теоретично й дава достатъчно време за работа.
