Само 3000 семейства в света притежават богатство, равняващо се на 17% от световния БВП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Богатството на най-заможните хора в света нараства с безпрецедентни темпове, а концентрацията на икономическа и политическа власт в ръцете на малцина се превръща в сериозна заплаха за демокрацията. За това предупреждават над 110 интелектуалци в манифест, публикуван във френския вестник Le Monde.
Авторите посочват, че през 1987 г., когато списание Forbes започва да класира най-големите състояния в света, богатството на най-заможните 0,0001% от населението се е равнявало на едва 3% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Днес този дял достига 17%, като става дума за приблизително 3000 домакинства, предава "Пловдив24".
Според подписалите манифеста тази огромна концентрация на богатство е променила съществено баланса на силите в световен мащаб.
Най-богатите хора вече разполагат с възможността да определят посоката на развитие на международни корпорации, чиито решения засягат цялото човечество. Сред примерите е развитието на изкуствения интелект, което оказва все по-голямо влияние върху икономиката и обществото.
Същевременно придобиването на вестници, радиостанции, телевизионни канали и социални мрежи позволява на милиардерите да влияят върху обществените нагласи. Финансирането на предизборни кампании и политически кандидати допълнително засилва възможностите им да въздействат върху държавното управление.
Така икономическата мощ на най-богатите постепенно се превръща в политическа власт, което според авторите подкопава устоите на съвременните демокрации.
В манифеста се припомня, че през десетилетията след Втората световна война социалните неравенства са достигнали исторически ниски равнища. Тогава противопоставянето между демокрацията и олигархията постепенно е отстъпило на заден план. Днес обаче този конфликт отново се очертава като един от определящите въпроси на нашето време.
За първи път в историята огромното богатство и произтичащата от него власт придобиват действително глобални измерения.
Решенията на основните акционери в международните корпорации променят живота на милиони работници, независимо от националните граници. Авторите обвиняват големия бизнес и в практики, които лишават държавите от данъчни приходи и допринасят за климатичните промени.
Особено внимание е отделено на технологичните гиганти. Ограничен кръг милиардери контролира алгоритмите на водещите социални мрежи, а малък брой компании в областта на изкуствения интелект използват знания, натрупвани от човечеството в продължение на векове, като ги превръщат в платени услуги.
Според интелектуалците това създава нова форма на зависимост, при която достъпът до информация и технологии все повече се определя от интересите на частни корпорации.
Като възможен отговор на нарастващото влияние на международната олигархия авторите предлагат създаването на демократично международно обединение, основано на общи принципи.
Първият от тях е данъчната справедливост. Най-богатите трябва да участват във финансирането на обществените потребности съразмерно със своите финансови възможности.
В манифеста се подчертава, че изследвания, проведени през последните години в редица държави, показват сериозни недостатъци в системите за подоходно облагане. Според авторите именно тези пропуски позволяват на най-заможните да не допринасят в необходимата степен за обществените финанси.
Те настояват за международни действия, които да ограничат прекомерната концентрация на богатство и да възстановят демократичния контрол върху икономическите решения, засягащи обществото.


