РЗИ: Няма епидемия от хепатит в Гърмен, 27 са заболелите деца, само 3 са в болница
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
10-ина жители на размирната община Гърмен днес отново излязоха на протест, този път заради заболелите от Хепатит-А в ромския квартал над село Марчево. Година и половина по-късно никой не се наема да разсече „Гордиевия” възел с незаконното ромско гето край Гърмен. И заради това протестите се подновиха. „27 е броят на децата от ромския квартал с хепатит-А, 24 от тях са излекувани, само три остават в болницата в Гоце Делчев”, каза по телефона за БГНЕС д-р Весела Мончева.
Директорът на дирекция „Надзор над заразните заболявания” в РЗИ-Благоевград бе категорична, че не става дума за епидемия. „Болестта е заразна с дълъг инкубационен период - 45 дни, като превантивна мярка децата от махалата са инжектирани с Гама-глобулин. Първият случай на хепатит „А” е от 9 ноември, последният е от преди два дни”, уточни д-р Мончева.
Според нея Регионалният здравен инспекторат /РЗИ/ е издал предписание на община Гърмен за дезинфекция на ромската махала и детските заведения, които са били изпълнени. „Протестираме заради възникналия в гетото хепатит, заедно с майките се притесняваме за децата ни, има опасност от епидемия”, така обясни повода за протеста Иван Кременлиев. Според него никой не може да каже колко деца живеят в незаконното гето, в което няма вода и септични ями. „Протестите ще продължат”, категоричен бе Кременлиев. Той бе един от пострадалите в мелето между местните хора и ромите, възникнало привечер на 23 май 2015 г. Вследствие на това Гърмен стана най-горещата точка в страната.
След дни на поредни протести, на един от които вътрешният министър Бъчварова бе освиркана на площада, държавата се намеси и започна събаряне на част от незаконните 124 постройки в гетото над с. Марчево. На три пъти, от месец юни до септември м.г. бяха съборени едва 12 незаконни къщи. След което събарянето спря, въпреки издадените предписания от РДНСК. Поради факта, че няма къде да бъдат настанени ромите, на които трябва да бъдат или бяха съборени къщите. Вече над година нещата с ромското гето влязоха в стадия на застоя.
През юни кмета на общината Минка Капитанова внесе предложение за изготвяне на Подробен устройствен план/ПУП/ за ромския квартал. Той обаче бе отхвърлен от Общинския съвет. „Защо да изготвят ПУП за гетото, построено върху земи на жителите на село Марчево, при положение, че в Гърмен има свободни над 50 къщи”, така коментира отхвърлянето Кременлиев. Според него вината е в кметицата Капитанова, която още на 30 юни 2015 г. е издала 18 заповеди за събаряне на незаконни къщи в гетото, но те още се влезли в сила.
„Две от тези 18 къщи, циганите си събориха сами, как така за година и половина не са влезли в сила”, попита Кременлиев. „Никакъв ПУП, да събарят всичко”, категоричен бе организаторът на протеста. Насочването гнева на протестиращите към кмета Капитанова едва ли е най-правилното. Най-вече заради факта, че държавата я остави сама да се бори с незаконното гето. И при положение, че изготвянето на ПУП бе предложено на съвещанието с представители на всички институции за туширане на напрежението в Гърмен. Трябва да се има предвид и шарения състав на общинския съвет в общината, и в който движението, издигнало Минка Капитанова за кмет няма болшинство. „Движение за просперитет и сигурност на община Гърмен” има едва двама съветника в 17-членния ОбС. ДПС е с 5 съветника, ГЕРБ-4-ма, „Движение 21”-3-ма и „Движение за алтернатива за община Гърмен”-също трима.
