САМО В ПИК: Борислав Цеков скочи остро: Българската православна църква не е търговско дружество! Компромиси с вярата не може да има
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Посещението на папа Франциск у нас предизвика бурни реакции. Телевизиите ни засипаха с елейни слова и високопарни приказки. В Раковски асфалтираха улици и избираха подаръци за папата.
Стигна се дори до абсурда хора, които се представят за православни, да се нахвърлят яростно срещу Светия Синод заради папата. Певецът и новоизпечен демократ Кирил Маричков обясни от ефира на една от телевизиите, че музикантски харесва повече католическите служби, нашите били старомодни.
Стана ясен един факт - българите в голямата си част са непросветени за църковния канон и за разликите между православието и католицизма. А това вече е голям проблем. Защото българите сме православни от IX век. И с едно щракване на пръсти не може да се преодолеят различията, започнали още преди 1000 г.
Папата си свърши работата, снимаха го медиите от цял свят на нашия голям площад сред множеството, голяма част от което дори не знае какво прави там. А истинските католици, които го чакаха в Католическия храм, останаха разочаровани и обидени. Светият отец от Ватикана не ги удостои с вниманието си, уж заради лошото време.
Потърсихме д-р Борислав Цеков, преподавател по църковно право, за коментар на визитата на папа Франциск у нас.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Какво каза на София папа Франциск, д-р Цеков?
- Централното послание на папата, което беше подчертано и от медийните източници на Ватикана, бяха мигрантите и България като страна, която е на границата на бежанската вълна. А това е политическо послание в синхрон с глобалисткия дневен ред на Западна Европа, срещу което все повече европейски народи скочиха. В тази позиция на папата няма нищо изненадващо, но тя е неприемлива от гледна точка на нашите национални интереси, защото папата призова да отворим границите си за мигрантите. И пак казвам, това не е наша интерпретация на посланието на папата, а е позиция на официалните медийни източници на Ватикана. Но тъй като се появиха разни хора, които търсят под вола теле, както се казва, затова уточнявам.
- Казвате, че посещението на папата е по-скоро политическо?
- Да. Визитата има подчертано политически характер. Папата беше по покана на министър-председателя и то в качеството му на държавен глава на Ватикана. Не бива да подценяваме значението на визитата за католиците, за които наистина беше много важно и вълнуващо да видят папата. Но от гледна точка на държавата, визитата беше политическа.
- По-католици от папата ли се оказахме? Имам предвид възторга, с който телевизиите отразяваха посещението му, представящите се за православни българи, които се надпреварваха да четат католически молитви...
- Римският папа като статус в света и като духовен лидер на над 1 млрд. католици е естествено да предизвика интерес, даже и сензация. У нас се получи провинциално престараване, гарнирано с откровено невежество по религиозните въпроси. Стана ясно колко ниско е нивото на така наречените просветени анализатори и медиатори. Тази визита мина като посещение в държава от третия свят.
- Какво имате предвид?
- Тази бравурност, с която се говореше за посещението на папата, истеризираните възторзи - така обикновено реагират бедните и малките страни от така наречения трети свят. Хората не се поддадоха и слава богу. На естрадното папско мероприятие, представено като послание за мир, публиката беше камерна.
- Как си обяснявате настървеността, с която мнозина се нахвърлиха срещу Българската православна църква? Обвиниха я в хладно отношение към папата, включително и защото не прати свой представител на естрадното мероприятие, за което споменахте?
- Това са хора, които освен че нямат представа от религиозния канон, възприемат Българската православна църква като търговско дружество. С вярата не бива да има никакви компромиси. Нашата църква се отнесе с необходимото уважение към папа Франциск. А и тя не го е канила. Бойко Борисов си свърши работата като негов домакин.
- Пловдивският митрополит Николай се изказа изключително остро за папата. След него други отци започнаха да смекчават тона. Митролопит Антоний каза, че няма защо да се страхуваме от папата, той дал пример как пастирът отива при стадото... Защо се получи този разнобой?
- Тези митрополитски изказвания ще ги оставя без коментар. Те влизат в една тоналност от други времена. В случая става дума за водач от друга религиозна общност. И затова бих посъветвал митрополитите да се въздържат от излишни ласкателства. Те не водят до нищо добро.
- Българската православна църква не излезе да обясни на явно незнаещия народ защо няма да участва в общи служби с папата. А той от своя страна пристигна усмихнат под светлината на прожекторите и говори за мир. Защо църквата ни се постави в това положение, от което победител излезе Франциск?
- Вярно е това, че архиереите трябваше да обяснят по разбираем начин дълбоките причини и какви опасности крие едно общо съслужение с папата. Те са в дълг в това отношение. Но не бива да се обобщава. Има митрополити, които живеят изолирано и то не защото са стари и немощни. Но, слава Богу, има и активни, които са сред хората. А и нещата са взаимни. Зависи от църковния народ и от неговото желание да се среща с църковни служители. Има ново поколение архиереи, които ходят сред хората.
- Питала съм свещеници защо не ходят сред народа, а чакат хората да се сетят да влязат в църквата. Те ми отговарят, че апостолските времена са отминали?!
- Проблемът е много дълбок. Защото възпитанието започва от семейството. Когато не се знае кога и защо се получава голямата схизма, каква е истинската вяра на православието... Семейството и училището са на първо място. Църквата е едва на следващо ниво. Когато ги няма първите две, църквата остава някак самотна.
- Не е ли крайно време да се въведе вероучение в училище?
- Трябва да има вероучение. Не като задължение. И то трябва де бъде според изповядваната вяра. Знанията за религията са част от познанието за историята на българския народ. И тя трябва да се познава.
