Докато екзалтирано славославим папата, сети ли се някой за рушащите се православни храмове?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като слушам екзалтираните коментари по телевизиите за посещението на папа Франциск в България, се чудя откъде се взеха толкова много вещи в религиозните дела люде у нас. Ама то не са високопарни приказки, завършващи почти във фалцет, радостни изблици и сълзи, сякаш Всевишният е дошъл на земята.
Никой не оспорва авторитета на папата и най-вече неговото влияние - все пак е глава на над един милиард души по света. Едва ли има човек, който да отрицава и доброто от посещението на папата в България. Светият отец, освен религиозен водач, е държавен глава на Ватикана, дипломат и политик от световна класа.
Но не там е проблемът. Папата преследва своите си цели. А то е да присъедини "периферията на света", както той ни нарече неотдавна, към своята църква. Или поне с мека ръкавица да ни наложи ценностите, за които проповядва непрекъснато. Една от тях е да не се спира приемът на мигранти - проблем, от който Европа толкова много страда.
Папата искал обединение на християнските църкви. Много хубаво звучи, та чак прекрасно. Но някой вярва ли, че е възможно да стане с едно щракване на пръста след почти 1000 г. разединение?! Тази мантра за папата и църковното обединение се повтаря толкова често, че чак се възприема като много елементарна за изпълнение истина.
Жалко е и много тъжно! Целият християнски свят гледа към нас днес заради папата. А къде отиват нашите разрушени храмове? Кой се интересува от тях? Страхувам се, че дори ние самите ги забравяме. Църкви и манастири, по-стари от Нотр Дам, за която ревахме с пълни гърла, се унищожават. Рушат се ценни реликви и стенописи. Но същите тези телевизионни радостни коментатори изобщо не намират дори една хилядна от времето си, за да споменат за тях.
А иначе - според една от големите ни телевизии, празник е в България, голям ден заради посещението на папата. Защо? Кога? Как? Това са въпроси, на които дори и тези радостни телевизионери не могат да отговорят.
Цялата тази дитирамбична суматоха може да се обясни с едно - чуждопоклонничество. С него ние сме прочути още от времето на "Криворазбраната цивилизация". И още едно, много по-страшно нещо - немалка част от българите са безбожници. И затова се кланят на известния и обвития в светлините на прожектора папа.
С каква злоба обсипват нашите свещеници. Който разбира нещо от православие и който няма никакво понятие ги обижда, псува, нарича ги ченгета. А папата - обвит като херувим в бяла светлина. Не за друго, а защото е популярен, наистина като кино звезда, и най-важното модерен.
Нима изгубихме пътя? Дано не е късно! Не бива да забравяме, че сме православни. И такива сме от векове.
