САМО В ПИК И "РЕТРО"! Димитър Главчев с разкрития за бъдещето на ГЕРБ, плановете на Борисов и възможните коалиции
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Димитър Главчев е депутат от партия ГЕРБ в 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание, на което е заместник-председател.
Избран е за депутат от 23-и избирателен район - София.
Роден e на 15 август 1963 г. в София. Средното си образование завършва в 35 СОУ "Добри Войников", а висше – в УНСС със специалност "Икономист-счетоводител". Магистър е по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство.
- Г-н Главчев, актуална тема през последните дни на 43-то Народно събрание стана удължаването на живота му с оглед разглеждането на законови промени, които да внесат пожелания чрез референдум елемент на мажоритарност. Възможно ли е това?
- Да, напълно е възможно парламентът да работи в по-екстремни условия и промени в тази посока да бъдат приети, но разбира се с подкрепата на останалите партии, защото само ГЕРБ, както знаете, няма необходимото мнозинство. Искахме да се разгледа референдумът и призовахме новоизбрания президент, защото в оставащото ни време като народни представители сме длъжни да разгледаме и да се съобразим с волята на 2,5 милиона български граждани. Все пак те са повече от сбора на гласувалите за първите трима кандидати за президенти. Това е отговорното за нас решение в случая, но разбира се, бъдещият президент ще прецени как ще подходи по този въпрос. Ние сме длъжни да опитаме в рамките на това Народно събрание да работим по този въпрос и да има практически резултати. Депутати от нашата група направиха и внесоха предложения за законодателни изменения, отнасящи се до мажоритарната система, президентът да районира държавата във връзка с мажоритарния вот. Принципно ние предлагаме да има 240 изборни района в страната, като на втория тур на изборите се явяват двамата кандидати с най-много гласове на първия тур.
- Защо ГЕРБ не среща подкрепа от другите парламентарно представени формации?
- За мен също е учудващо, че на логични предложения не срещнахме подкрепа. Изложихме ясно аргументите си защо предлагаме тези неща да се случат. Отговорното поведение е, според мен, да се съобразим с мнението на толкова много граждани и в рамките на до седмица парламентът да удължи живота си и да приеме конкретни решения по въпросите от референдума. Колегите също имат своите аргументи предполагам, така че всеки от нас като политическа сила носи отговорност пред избирателите си за своето поведение. Ние показахме, че има политическа воля промените, за които настояват избирателите, да се случат. Имаме конкретни предложения държавната субсидия на партиите да отпадне изцяло.
- Какъв беше смисълът от това въобще да се прави подобен опит, при положение че новоизбраният президент Румен Радев заяви категорично отрицателната си позиция?
- Независимо от решението и мнението на новоизбрания президент, ние бяхме длъжни да се съобразим с волята на суверена и да предприемем стъпки в тази посока. Това с колегите ми от ГЕРБ считаме за правилно, това й направихме.
- Какво да очакваме от Народното събрание до разпускането му?
- Смятам, че трябва да довършим започнати законопроекти, по които има консенсус и съгласие. Имаме и работим по зададена програма, в това отношение нищо не се е променило и ще изпълним тази си програма. Друга важна тема е и борбата с корупцията и приемането на Антикорупционния закон, който също би трябвало да се приеме в рамките на този парламент, ако има подкрепа и от другите политически сили.
- ГЕРБ инкасира първата си голяма загуба на изборите за президент. Не мислите ли, че щеше да е по-удачно Бойко Борисов да поеме отговорността като партиен лидер, а не да подава оставката на кабинета – така парламентът щеше да бъде съхранен и нямаше да се стигне до рулетка с възлагане на мандати и предсрочен вот?
- ГЕРБ загуби изборите и според лидера на партията, който носи своята отговорност, народът е поискал промяна. Редно беше да се прояви държавническо мислене и да се поставят държавните интереси над тясно партийните, да сме непременно на власт. За пореден път председателят на партията показа, че държи най-много на оценката на избирателите и не е проблем, когато няма достатъчно гласувано доверие, да се оттегли. ГЕРБ доказа, че не е в управлението самоцелно. Ако хората ни вярват и сме полезни, сме на разположение да работим за тях. Възлагането на мандати и предсрочният вот са част от политическата система, те не са нещо драматично и страшно, напротив. Времето ще докаже правилността на това решение. Нека да не забравяме и резултатите от референдума, които също показаха желанието на избирателите в тази посока.
- Коректно ли беше проведена процедурата по т.нар. парламентарна рулетка, или можем да подозираме президента Плевнелиев в клиентелизъм и лично позициониране?
- Не съм конституционалист, но смятам, че българският президент не би допуснал за толкова важни решения да проявява користни действия. Дори технически назначеното от него правителство нямаше да има време административно да поеме функциите си поради краткия период на управление. Мисля, че това беше отговорно решение.
- Защо Патриотичният фронт бе пренебрегнат за сметка на Реформаторския блок?
- Президентът има преценката за това, то е изцяло в неговите правомощия. Не мога да кажа, че една партия е пренебрегвана заради друга. Ако трябва да изразя позиция, от ГЕРБ не сме пренебрегвали една партия за сметка на друга във формата на коалиционното управление. И с Реформаторския блок, които ни бяха коалиционен партньор, и с Патриотичния фронт, които подкрепиха управлението, работихме добре. Всеки имаше позиции, беше поел ангажименти към своите избиратели и да се постигне консенсус не беше лесно. Но мисля, че най-важното е, че правителството свърши страхотна работа. Колегите постигнаха много добри резултати. Смятам, че и тук, в парламента, работихме добре. Изпълнението на бюджета за 2016 г. за първи път от 2008 г. отбелязва излишък. Фискалният резерв е на рекордно високо ниво. Отбелязваме ниска безработица. Според някои международни класации България е в челни позиции по икономически растеж.
- Позицията на Радев да не приеме офертата за свой кабинет с подписа на Плевнелиев проява на правна хигиена ли е, или зад това се крие нещо друго?
- Не мога да коментирам действията на бъдещия държавен глава. Той е в правото си да прецени какво да направи или да не направи. Президентът Плевнелиев обясни защо смята, че е по-добре да се случи така. Новоизбраният президент – отказа. Всеки от двамата е имал своите аргументи и носи своята отговорност.
- Позитиви или негативи трупа ГЕРБ от управлението в режим на оставка, заплашва ли ви възходящата тенденция на БСП?
- Това, че сме в „режим на оставка“, както казвате, не означава, че няма работа за вършене. Дори напротив, правителството работи интензивно последния месец заради трагедията в Хитрино, усложнената сега зимна обстановка. Позитиви или негативи, важното е да се свърши работа. Не мисля, че в действията при тези екстремни ситуации някой е мислил за положителни и отрицателни ефекти, а за това да си свърши възможно най-добре работата. Обикновено избягвам да коментирам и правя оценки на случващо се в други партии. Не знам как и откъде можем да направим анализ низходящи или възходящи са тенденциите в партиите в момента. Безспорно новият президент спечели изборите с подкрепата на БСП, но мисля, че зад тази победа има много комплексни фактори, които доведоха до нея, които не са свързани с БСП. Предстоят нови избори, при които избирателите ще дадат оценка и мисля, че тогава далеч по-аргументирано ще можем да направим анализи какви са тенденциите в партиите.
- Ще спечелите ли следващите избори и с кого ще управлявате. Какъв е анализът ви за новопоявяващите се несистемни играчи в дясно?
- ГЕРБ винаги се е явявала самостоятелно на избори с желанието да има най-добър резултат, надявам се и на предстоящите такива през пролетта да докажем това. Твърде рано е да се говори с кого, кой, как ще управлява. Тепърва ще се проведе вота и ще видим волята на народа каква е. Мога на този етап само да кажа, че ГЕРБ ще се съобрази с желанието на избирателите. Не съм правил анализ на различни политически субекти, които тепърва ще могат или няма да могат да се докажат на политическата сцена. Всеки има право да се събира със съмишленици и да прави партии, да се явява на избори – това е съвсем нормално в демократична европейска държава.
- В крайна сметка, мажоритарност в два тура при пълно мнозинство не е ли абсурд, не се ли отваря вратата за фолка, за мутрите и олигарсите, как ще се формират мнозинства, ако Народното събрание придобие подобен профил?
- Ние бяхме последователни и настоявахме в оставащия му живот този парламент да промени изборните правила и да се съобрази с волята на суверена. Предвидихме мажоритарен избор на народни представители в 240 едномандатни избирателни района в България на два тура. На втория тур се явяват двамата кандидати, получили най-високата подкрепа от първия тур, а за избора на народен представител се обявява спечелилият по-голям брой действителни гласове. Гласовете от чужбина ще се считат в едномандатните райони по постоянния адрес на избирателите, предлагаме ние. Не виждам с какво това предложение може да опорочи системата. Предложенията на ГЕРБ са съобразени с мнозинството от гласоподавателите на референдума. Надяваме се мажоритарната система по-скоро да доведе до избиране на ярки, доказали се личности, които да представляват интересите на хората от района си. Нека да мислим позитивно и не във всяко нещо да виждаме негативната страна. Все пак това са нови неща за нас, трябва да се обмислят тепърва, да се разработват, да се види как сработват на практика. Важното е, че първата стъпка е направена.
Още интервюта, коментари и интересни истории вижте на Retro.bg!
