САМО В ПИК: Какво казва Конституцията - ето с колко могат да се проточат преговорите за правителство (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че не трябва да се бърза с контактните групи, които ще водят преговори за съставяне на правителство по определени приоритети.
Така ли е всъщност и какво казва Конституцията за сроковете по свикване на новото Народно събрание, провеждането на консултации и даването на мандати?
С какво време разполагат партиите и политическите лидери, за да съставят правителство?
Чл. 75 на Конституциятан а Република България гласи:
"Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители."
Тук Конституцията е определила конкретен срок. Това означава, че ако Радев реши да даде време на контактните групи да работят с партиите, може да забави свикването на Народното събрание до 1 ноември.
След като свиква Народното сбърание, в слила влиза чл. 99 от Конституцията на Република България, който гласи:
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Според чл. 99 от Конституцията на Република България президентът няма срок, в който да проведе консултациите с парламентарните партии. Конституционалистът доц. Борислав Цеков обясни пред ПИК, че тук се приема, че това трябва да се случи в "разумен срок", който обаче може да се проточи до месец-месец и половина.
Нататък процедурата е по конкретна. Президентът, в случая Румен Радев, след като връчи първия мандат, кандидатът за министър-председател на най-голямата партия трябва да го върне в 7-дневен срок, като може да направи това и в момента на получаване.
Процедурата се повтаря и с втория мандат.
По-различна е обаче при третия мандат. Президентът го връчва по негов избор на една от останалите парламентарни партии. Тя има 7-дневен срок да го върне с предложение за министър-председател. Разбира се, ако не може да изпълни мандата, може и да го върне в момента на получаването. Ако обаче в 7-дневния срок представи свой кандидат за премиер, след това отново в "разумен срок" кандидат-премиерът трябва да представи свой проектокабинет на президента. Тук липсва конкретен срок в Конституцията, затова може да се приеме, че третият мандат има потенциал да се проточи отново около месец или малко отгоре.
Ако не се състави правителство, президентът разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3, който гласи:
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Ако Румен Радев реши да побърза със свикването на Народното събрание, консултациите с партиите и връчването на мандатите, може да се окаже така, че в края на октомври или до средата на ноември ще трябва да разпусне парламента и да насрочи нови избори в срок от 2 месеца, или през януари.
Затова далеч по-логично изглежда държавният глава да проточи всички процедури, които нямат строго определен срок и ако не се стигне до съставяне на правителство, изборите да са възможно най-далече.
Така например, ако Румен Радев свика 48-ото Народно събрание към края на месеца, а след това си даде време за консултации през целия ноември, той можеда започне процедурата по даване на мандати в края на ноември или началото на декември.При желание от страна на партиите тази процедура може да се проточи и до началото на новата година. При неуспех със съставянето на правителство, в този случай следващите парламентарни избори може да бъдат насрочени в края на февруари или началото на март.
Ето и мнението на експерта по конституционно право доц. Борислав Цеков:
