САМО В ПИК! Китай - колос от глина. Ето ги ШЕСТТЕ ПРОБЛЕМА пред страната

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Как Комунистическата партия задушава своята икономика и своя народ?

Докато светът гледа небостъргачите на Шанхай и високоскоростните влакове мисли си, че Китай е история на капиталистически успех?! 

Истината е обратната. 

Китай живее в най-голямото икономическо противоречие в съвременната история: капиталистическа икономика на външен вид, ленинистко-социалистическа по същество, и това противоречие е причината за всичките му структурни проблеми днес.

1. Смъртоносното противоречие: Частният сектор работи, държавата притежава

Партията казва „социалистическа пазарна икономика“. Реалността е, че 60% от икономиката се контролира от държавата.

Всички големи банки са държавни, цялата земя е държавна - дори да си купиш апартамент, притежаваш само правото на ползване за 70 години. И във всяка успешна частна компания има „партийна клетка“, която следи решенията.

Китайският бизнесмен не знае дали е собственик или наемател на партията. Джак Ма, най-богатият човек в Китай, изчезна за 3 месеца през 2020 г., защото критикува държавните банки. Посланието беше ясно: можеш да станеш богат, но не можеш да станеш силен. И това убива духа на поемане на риск и иновации.

2. Структурният проблем: Икономика, построена върху дългове и имоти

От 2008 г. насам Китай расте с дълг. Общият дълг спрямо БВП достигна 310%.

Имотите са сърцето на кризата. Секторът на недвижимите имоти представлява 30% от икономиката. Местните правителства продават земя на предприемачи, за да се финансират, а предприемачите строят градове-призраци с кредити. Когато Evergrande и Country Garden се сринаха през 2023-2024 г., спестяванията на 70 милиона семейства, платили авансово за жилища, които никога не бяха построени, се изпариха.

3. Дилемата на милиард и половина: Как Китай се изхранва?

Китай представлява 20% от населението на света, но притежава само 7% от обработваемата земя, половината от която е замърсена.

Затова Китай е най-големият вносител на храни в историята. Внася 60% от световната соя и 40% от царевицата. Всяка морска блокада в Малакския проток означава криза на глада в рамките на месеци.

Селото също умира. 300 милиона фермери напуснаха земите си за фабриките, а средната възраст на фермера днес е 55 години. За да запази лозунга „95% самодостатъчност на зърното“, Китай изчерпва подпочвените си води на север със скорост 3 метра на всеки 10 години. Китай е в капан: ако произвежда повече, ще гладува повече.

4. Екологичната цена: Замърсяването, което не се вижда

Китайският възход беше платен с белите дробове на Китай.

- Въздух: Въпреки подобрението, 80% от китайците дишат въздух над нормите на СЗО. Ракът на белия дроб е убиец номер едно в индустриалните градове.

- Вода: 70% от реките и езерата са замърсени с индустриални води, а 60% от подпочвените води не са годни за директно пиене.

- Почва: Официален доклад на правителството от 2014 г. призна, че 20% от земеделските земи са замърсени с кадмий, арсен и олово от фабриките.

Сега партията харчи 1,5 трилиона долара за чиста енергия не от любов към околната среда, а защото замърсяването се превърна в заплаха за стабилността. Когато хората не могат да дишат, започват да питат за легитимността на партията.

5. Изгубеният просперитет: Най-богатата държава... беден народ

Китай е втората по големина икономика, но средният доход на глава от населението е само 12700 долара - по-малко от Румъния.

Причината е вътрешно-расистката система Hukou: ако си роден на село, нямаш право на безплатно образование или лечение в града, дори да работиш там 20 години. 300 милиона работници мигранти се третират като втора класа граждани в собствената си страна.

Няма реална застраховка за безработица и достатъчна пенсия, така че китаецът е принуден да спестява 45% от заплатата си от страх от болест. 600 милиона китайци все още имат доход под 140 долара на месец според бившия премиер Ли Къцян. Китай произвежда iPhone за света, но повечето китайци не могат да си го купят.

6. Липса на свободи: Не можеш да изобретиш чип, когато ти е забранено да мислиш*

Партията счита всяка лоялност, различна от лоялността към партията, за заплаха.

Религия: един милион мюсюлмани уйгури в лагери за „превъзпитание“ в Синцзян, църкви, на които е забранено да поставят кръст. Култура: няма Facebook, YouTube, Google. Има Велика електронна стена и всеки филм или книга трябва да премине през цензурата.

Окончателният извод: Китай построи силна икономика, защото освободи ръцете на хората, но ще се препъне, защото не освободи умовете им. Не можеш да искаш от инженер да изобрети чип за изкуствен интелект, който да се конкурира с Америка, и в същото време да искаш от него да не мисли извън речта на партията.

Китайското чудо е реално, но цената му е висока: цяло поколение работи без гаранция, без реална собственост, без чист въздух и без право да каже ”НЕ“!

Ахмед Талеб

Ахмед Талеб е международен журналист, политически анализатор и визионер. Магистър по Журналистика, СУ Св.Климет Охридски. Основател на One World Magazine в София - България. Работил за чуждестранни медии в Бейрут, Австрия и Великобритания. Български гражданин по заслуги с принос за популяризиране на българската култура по света. Активен участник в присъединяването на България към ЕС и НАТО. Произхожда от кралската фамилия на Ирак.