САМО В ПИК: Нов закон за офшорните паркове скара депутатите - плашат туристите с чудовищни перки над шамандурите, а всъщност…
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Иновативен за България закон, какъвто липсва само у нас сред страните-членки на Европейския съюз, се очертава като една от горещите теми в следващите няколко седмици. На 25 януари в Народното събрание мина на първо четене проектът на закона, който урежда изграждането на вятърни централи в акваторията на Черно море. Той бе внесен от Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Рамадан Аталай (ДПС), Гроздан Караджов (ИТН) и група народни представители. Въпреки че бившият министър на регионалното развитие и благоустройството е сред вносителите, в партията му не са на неговото мнение, като БСП и "Възраждане" също са против.
Целта на закона е да урежда производството на електрическа енергия от вятърни електроцентрали в морските територии на Република България. Също така да регламентира предварителните проучвания, изграждането, експлоатацията и премахването на вятърните електроцентрали, наричани още офшорни паркове.
Що е то офшорен парк?
Първият офшорен вятърен парк в света е открит през 1991 г. в Дания. Паркът представлява много вятърни турбини, разположени на отстояние от 1 километър помежду им. Вятърните турбини се монтират на пилони с височина 150-200 м., а под водата могат да достигнат до дълбочина от около 25-30 метра. Вятърната енергия се отличава с висок коефициент на полезно действие и се влияе в по-малка степен от сезонни фактори, което води до относително ниски цени на произведената електроенергия.
Докато в Северозападна Европа се наблюдава масово внедряване на вятърни електроцентрали както на сушата, така и в морските пространства, което намалява необходимостта от производство на електроенергия от природен газ, въглища и ядрена енергия, развитието на вятърните електроенергийни мощности в Югоизточна Европа остава слабо. А България е единствената държава-членка на ЕС с излаз на море, която все още не е започнала да развива сектора и да привлича инвестиции в този иновативен сегмент. При положение, че според енергийни експерти Черно море има огромен потенциал от 116 гигавата вятърна електроенергия.
В момента най-големият вятърен парк в света е „Dogger Bank“. Той заработи през октомври миналата година. 277 вятърни турбини могат да произведат около 10% от цялото електричество, използвано във Великобритания.
Снимка: Doggerbank.com
"Офшорният вятър е крайгълният камък за постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност. Неотдавна Европейската комисия поде инициатива сред всички страни-членки за подписване на харта за вятърната енергия, за да могат да се ускорят процесите и инвестиционните проекти, защото без вятърната енергия трудно може да се декарбонизира икономиката. Офшорните вятърни паркове приличат като базова мощност на една въглищна или газова централа, тъй като капацитетът им на използваемост е много висок, над 40 процента. На практика това означава, че вечерно време вместо да включваме въглищни централи, ще може да се използва много повече офшорната вятърната енергия", смята Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията у нас.
Офшорните вятърни паркове и биоразнообразието
Законът предвижда морските електроцентрали да бъдат изградени в т.нар "приоритетни зони". Те ще са съобразени така, че да не пречат на зоните и полигоните за военни учения, зоните за риболов, зоните за отглеждане на аквакултури, зоните за туристически дейности, както и тези за научно-изследователска дейност, също морските пътища и корабоплавателните маршрути.
Въпреки това различни зелени движения изразиха съмнения от съществуване на рискове за екологията и биоразнообразието.
На база на опита на страните в Северно и Балтийско море, където офшорните паркове се развиват масово, вносителите на законопроекта стоят зад тезата, че морските електроцентрали биха спомогнали на морската флора и фауна. Според тях централите създават т. нар рифов ефект, който провокира нови екосистеми, които развъждат големи рибни популации, които пък привличат бозайници. Потопените офшорни структури привличат популациите от морски видове, които обитават скалисти среди (като миди, морски таралежи, раци, риби и др.) и техните хищници. В резултат на това биоразнообразието на екосистемата се подобрява.
И ток от перки, и аквакултура - възможно ли е?
В Китай от миналата година офшорното съоръжение в провинция Фудзиен използва свободното пространство в основата си за отглеждане на риба. Съоръжението е първият в света интегриран проект, съчетаващ плаваща вятърна платформа и аквакултура - това е ферма за развъждане, отглеждане и събиране на водни организми в прясна и солена вода.
Азиатската страна започна работа в тази насока още преди три години, за да създаде подходящите условия за калоборация между офшорните паркове и аквакултуритe. Как? Фирмите за аквакултури използват основите на турбините за закотвяне на мрежести клетки или системи от въжета за отглеждане на миди и водорасли. Самата база може да бъде превърната в изкуствен риф за риба, стриди или водорасли, а всяка енергия, необходима за работата на фермата за аквакултури или морското ранчо, може да бъде извлечена директно от турбините.
Офшорно съоръжение за вятърна енергия в провинция Фуджиан използва свободното си пространство на дъното, за да отглежда риба.
Снимка: Chinadaily.com.cn
Удар по туризма или нова туристическа ниша?
Заинтересованите страни, свързани с плажния и крайбрежния туризъм, често са загрижени, че видимостта от брега на офшорните вятърни паркове намалява привлекателността на мястото. Това от своя страна може да повлияе негативно на броя на посетителите, а с това и на местната икономика.
Притесненията на туристическия бранш възникват най-вече относно привързаността на хората към определен пейзаж и страхове от визуалните въздействия на вятърните турбини. По време на дебатите в пленарна зала депутатите от БСП лансираха хипотезата, че парковете ще бъдат изградени на разстояние близко до брега, едва ли не край шамандурите, като по този начин гигантските перки ще отблъскват туристите.
За да бъдем обективни, в интерес на истината, в настоящия му вид Законът не регламентира на какво разстояние от брега се предвиждат вятърните паркове, но предстои това да бъде регламентирано между първо и второ четене. Обикновено парковете се изграждат на километри навътре в морето с цел да не оказват влияние на туризма. Тъй като скоростта на вятъра е по-висока по-навътре в морето, най-вероятно перките ще са след 12-та миля. Тоест на 20 километра от брега.
В Северно и Балтийско море пък са открили как да развият нишата в полза на туризма. Там, например, в момента се развива туристически бизнес с корабни разходки до офшорните паркове, като съществува потенциал върху вятърните турбини на перките да се развива дори атрактивен ресторантьорски бизнес.
Първият офшорен парк у нас – най-рано през 2031 г.
Ако Законът за разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море бъде приет, той ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. Това обаче не означава, че още през следващата година в морската акватория на България ще "изникне" първият офшорен парк. Планирането, изграждането и извеждането от експлоатация на съоръженията ще отнеме поне няколко години. "Ако днес започне строежът на един вятърен парк, той ще приключи чак през 2031-2032 г.", предвижда Мартин Владимиров.
Тоест има доста вода да изтече, докато и България започне да произвежда енергия от морските перки. А какво се случва с тях след 20-25 години, колкото е животът им и когато бъдат изведени от експлоатация? Перките на вятърните турбини са направени така, че да издържат с десетилетия на лошо време. Произвеждат се от композитни материали, като стъклени и въглеродни влакна, епоксидна смола, балсово дърво, метали и различни пълнители, плътно притиснати един към друг на слоеве. Точно това прави перките издръжливи на всякакви метеорологични условия, но в същото време и трудни за рециклиране.
Индустриалците в Европа обаче усърдно работят около създаването на един затворен кръг така, че когато даден продукт достигне края на живота си да влезе в употреба в друга сфера, като материал за нов продукт. Така например частите от изведения от експлоатация датски вятърен парк Nørre Økse Sø на Vattenfall ще се превърнат в материал в строителството - нарязаните перки ще бъдат използвани във фасадата на екологичен многоетажен паркинг в Южна Швеция.
В Швеция използват излезлите от употреба лопатки на турбините в строителството.
Снимка: Vattenfall
