САМО В ПИК! Отец Боян Саръев с разтърсващи думи на Коледа: Политиците ни демонстрират своята безнравственост и безскрупулност! Българинът вярва в "бабешко" православие. Родопите бавно се ислямизират
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
Интервю на Екатерина Петрова
- Отец Саръев, чуваме се с вас по светли християнски празници. Ето че пак се извъртя годината - наближава Рождество, прекрасен християнски празник. И ми се иска да поговорим с вас - как си отива тази година в духовен план, по-смирен ли стана българинът или по-гневен, повече ли търси упование във вярата или се взира в материалното?
- Изтече и тази Господня година, която беше не много благоприятна в материален и духовен план, защото за съжаление почти нищо не се прави за материалното прогресиране на българския народ, а в духовен план пък народът съвсем съзнателно и като че ли тенденциозно се отдалечава все повече от църквата, от Бога, от духовното. Все повече ги интересува онова, което може да бъде пипнато с ръка, което може да бъде прекарано през гърлото, да бъде изядено и изпито. В този смисъл нещата не бяха много добри като цяло за България, за нашия български народ. Като тенденция се забелязва отлив на християните от църквата. Никой не иска усърдно да се труди на Божията нива. Всеки иска проблемът - бил той материален или духовен, да бъде разрешен със замах, веднага. Затова хората предпочитат вместо да ходят в храма да се молят, да проявяват усърдие, търпение, постоянство, предпочитат да отидат на екстрасенси, баячки, измамници, шарлатани, които веднага, със замах им решават проблемите - като им обяснят, че имат "семейна карма", "родово проклятие" и всевъзможни абсурди и безумия, които един нормален човек трудно би могъл да ги възприеме и не би се подлагал на такива абсурди и унижения да ходи при шарлатани и невежи хора. Но те пък веднага им решават проблемите - развалят им "магиите", премахват им "кармата" и т.н. Докато църквата, Бог и вярата изискват постоянство, усърдие, търпение. Нещата там не стават толкова бързо, светкавично, гладко, без никакви усилия от наша страна. Обществото ни като цяло чака дори от църквата магическо въздействие на решаването на проблемите. Магическо въздействие като си вземат светена водичка например. Те мислят, че като пийнат от тази вода, без да участва тяхната вяра, тяхната воля, без да участва тяхната духовност - само да пият три сутрини от тази светена водичка, и проблемите им се решават. Просто за да се случват нещата, без тяхно усилие, без тяхна борба.
- В този смисъл суеверието ли надделява над вярата?
- Вижте, аз мисля, че по начало човечеството като цяло, още от нашите праотци Адам и Ева се е отдалечавало и противопоставяло на Бога. Постепенно, бавно, но се противопоставя и се отдалечава. Човекът се сеща за Бога само в най-трудните си моменти. И тогава вече въздъхва, отпуска ръце и казва: "Господи, ако те има, направи нещо". И то пак не с вяра, а с подозрение, със съмнение, с условности, с уговорки: "Ако те има". Как можеш да чакаш нещо от някого, ако не си сигурен дали съществува, дали го има, дали може да свърши това, което искаш в молитва. И в този смисъл вярата е нещо непостоянно. Още може би при приемането на християнството от българския народ, от времето на Свети цар Борис Кръстител някак си тази благоуханна роза - православието, е ашладисана, присадена на бодлива роза, на тръни някакви. И тя розата си цъфти, църквата е непоклатима, неразрушима. Тя е вечно съществуваща, както самия Бог. Но самата вяра в Бога и самата вяра в църквата, те избиват като издънки от тия бодливи тръни и шипки и повечето нещата вървят на суеверие, на повърхностни страхове, на колебания, съмнения, главоблъсканици. Но като чели като цяло годините на атеизма дадоха също отражение върху тази вяра. 45 години българският народ беше държан вън и встрани от църквата. През това време тези бурени и тръни са избуявали, расли са, обрасли са душата, символично казано, душата на православния християнин. И много трудно, и с много колебания и съмнения - искаме всичко и веднага да стане. А през тия 45 години нашата душа, на българина, е заредена с много "бабешко" православие. "Една баба казала". Идва някой в църквата и ми казва: "Аз питах една баба и тя ми каза, че трябва да ида еди къде си, от три кладенеца вода да събера, да си измия очите във водата от угарките на свещите..." Нещо ужасно е!
- Голяма част на неверието на българина може би се дължи на това, че той се отъждествява с лицата от малкия екран, от "телевизора". Българинът е много зависим и манипулируем от медии, от телевизии. А пък по телевизиите показват хора бързо забогатели, спечелили от лотарии, томболи. Може би това го кара да вярва, че на и него ще му се случи, без да положи усилие?
- Да, всеки българин мечтае за "улучване на тотото", за голяма награда, за милиони. Николай Хайтов беше казал навремето, че "телевизията е като гилотина за българския народ" - тя "реже главата" на българина, защото той наистина е вторачен в малкия екран. И която и програма да пуснете, все някой е спечелил - 50 хиляди, 5 милиона, автомобил и т.н. И всеки чака бързо и лесно забогатяване, без да направи никакво усилие. И това му се вижда нормално и закономерно и даже със завист се отнася към онези, които са спечелили. Това е всъщност грубото материално отношение към света. Затова и Антихристът, когото очакваме всички православни християни, ще управлява света въз основата на удовлетворяването на материалните потребности на обществото. Той няма да удовлетворява по никакъв начин духовните потребности, а ще удовлетворява материалните. Всички ще имат печалби от тотото, всички ще имат по два автомобила, всички ще имат милиони в банковите си сметки. И фактически забравяме елементарните предупреждения на нашия Господ Иисус Христос, който ни казва: "Каква полза имате вие, ако придобиете цял свят, а повредите душата си?". И че по-важно е да съхраним душата си, отколкото да спечелим милиони. Господ казва: "Първо търсете царството Божие и Неговата правда", т.е. духовното начало трябва да бъде водещо. И след това всичко останало. Яденето, пиенето, то ще си дойде като последица от духовния просперитет и духовното търсене на хората.
- Като обобщаваме отиващата си година, какво спечели, според вас, България и какво загуби?
- О, много е трудно да се кажи какво е спечелила и какво е загубила. То е много трудно и самата обстановка, самата ситуация е сложна в България - и като политическа, и като духовна, и в материален, и в социален план. Нещата са толкова сложни, че трудно може да направи човек някаква реална оценка. Предполагам, че с отговора на този въпрос се занимават цели институти в България. И те по-скоро си скалъпват отговорите, отколкото реални данни да оповестяват. Както навремето казвахме - повече "стъкмистика", отколкото статистика.
- За съжаление сте прав, не може да се глобализира. Но ако се върнем отново на "малкия човек", както казахме, той е силно зависим от малкия екран, а там ежедневно "дефилират" политиците. Как ви се струва, промениха ли те през тази година поведението си в чисто духовен план или продължиха да си "орат" на тяхната материална "нива"?
- Нищо не промениха в поведението си нашите политици и държавници. По-скоро тази година пролича тяхната безнравственост и безскрупулност. Имам предвид - с апартаментите, с къщите, с разни машинации. За съжаление, много лесно им се размина. Малко башибозушка политика и поведение - провини се някой и го махнат. Въпросът е да не се допуска, да няма такива неща. А пък ако някой е сгрешил, нека се отнасят индивидуално към случая, а не с обща мяра да се мери. В този смисъл тази година видяхме доста безскрупулност и алчност. Те по принцип и затова стават политици. В България политиката вече 30 години е средство за благополучие и за забогатяване. Никой предварително от тези държавници, политици и общественици не тръгва в политиката с цел да оправя обществените проблеми. Той отива да оправя себе си, семейството си, до девето коляно, за съжаление. Здраво си "постилат" политиците и сигурно там също има в тези процеси схемата "мой човек", "наш човек" и т.н.
- В чисто човешки план какво не ви дава да заспите, какво ви тревожи, какви духовни мисли ви спохождат? Защото вие сте отговорен за голямо паство и това е наистина сериозен ангажимент.
- Основният проблем, който мен ме занимава, не е свързан с националните проблеми. Аз не мога да решавам национални проблеми и проблемите на държавата. В мен се е вклинил, като клин се е забил проблемът за Родопите. Аз съм роден в Родопите, израснал съм Родопите, познавам това население. Имам предвид по-точно помохамеданчените българи, с които 30 години се занимавам. Разбира се, немалко работа свърших, хиляди хора покръстих. Обърнах до голяма степен един процес към връщането на помохамеданчените българи към християнството. Съдействах на много църкви, с мое лично участие са построени, други възстановени, ремонтирани и т.н. Но мен това ме занимава, това не ми дава покой. Защото Родопите са все още на кръстопът, по-точно населението, по-точно - тези процеси, които протичат. В Родопите протичат не само процеси на християнизиране, но и процеси с обратен знак. Много народ се ислямизира - които никога не са изповядвали исляма. Много млади хора, които никога не са носили примерно турско-арабски имена, сега са с такива имена. Хайтов (аз обичам да го цитирам, защото ние бяхме единомишленици, бяхме добри приятели и той много съвети ми е давал), обичам да го цитирам. Той казваше: "От съдбата на Родопите зависи съдбата на България". Защото ние тук сме на границата между две култури, между две цивилизации, между исляма и християнството. И доколкото се ще се решат и съдбините на българската държава и на българския народ. В този смисъл това ме тревожи. Тревожи ме и този отлив от църквата. Тревожи ме това, че имаме църковни служители, които не са на достатъчно ниво, които повече рушат авторитета на църквата, отколкото да го издигат.
- И все пак - какво ви дава надежда да продължите напред?
- Мотивира ме вярата. Въпреки че нещата са сложни, въпреки че нещата са трудни - и в регионален, и в национален план. Аз вярвам, че Бог има план, хубав, положителен план за българския народ и че в края на краищата това, което не е възможно за човеците, е възможно за Бога. И ако той наистина има своя положителен план за Родопите и за българския народ, то ние наистина нямаме основание да се тревожим толкова силно и да изкарваме постоянно безсънни нощи и прединфарктни вечери. Можем просто да си работим и всеки да си върши работата и да съдействаме по Божия воля в едни или други процеси, които ще доведат до добър завършек в края на краищата.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели, на българите за следващата година?
- Ще кажа отново думите на нашия Господ Иисус Христос, който казва - първом нека народът да търси царството Божие и Неговата правда. А всичко останало - с "яденето и пиенето" то ще си дойде от само себе си. Гладни и жадни Бог няма да ни остави.
