САМО В ПИК! Психотерапевтът д-р Бостанджиев: Най-важното постижение на правителството в кризата е, че не се огъна пред левия натиск и не допусна кръвопролитие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Владимир Бостанджиев е психотерапевт. Определя практиката си като терапия чрез решения, които описва и в книгите си. Той е сред основателите на параклиса в „Александровска болница", както и част от настоятелството му и досега.
Отминалата 2020 година бе белязана от знака на пандемията от коронавирус. Как се отрази COVID кризата на менталното здраве на българите, защо част от хората не приемат съществуването на заразата, а други се страхуват от нея и не го крият?
ПИК разговаря с д-р Бостанджиев в навечерието на Коледно-новогодишните празници:
- Д-р Бостанджиев, изпратихме една доста необичайна година, която е белязана от пандемията от коронавируса. Как се отрази тя на менталното здраве на българите?
- Направи ми впечатление солидарността в Европейския Съюз и на Балканския полуостров. В държавата и семействата - грижите един за друг, решенията как да пазим дистанция, да носим маски, да общуваме със съседите си. Независимо от мнението, че хората страдат повече психически, защото са преживяли тревоги за здравето, загубили са близки, свидетели сме на саможертва, алтруизъм, ръкопляскаха на лекарите. Спряха горещите точки на военни конфликти, бежанския поток. Негативни оценки за психичното здраве се правят лесно, защото хората се фокусират върху проблемите и осъзнават по-трудно успешните решения. Според мен народът се справя разумно с една преувеличена заплаха в целия свят от нещо непознато, от някакъв вирус, който хората си представят увеличен хилядократно над реалните физически размери. Може да се каже, че понасяме търпеливо и с достойнство коронакризата.
- В тази връзка, доколкото разбирам по думите ви, може ли да се каже, че тежката ситуация донякъде е успяла да сплоти народа ни или не се получи?
- Не е лесно да се правят категорични изводи, но да - ние реагирахме като сплотен народ. Това е отговорът ми на внушението, че кризата уврежда психичното здраве на народа. Напротив, това изпитание мобилизира хората, сплотява ги да решават проблемите. Това отговаря и на парадоксалния факт, наблюдаван в клиничната психиатрия, че психичните разстройства по време на война намаляват, защото хората се мобилизират.
- Вие сте психотерапевт и разговаряте с много хора. Кое беше различното в оплакванията им тази година?
- Хората с натрапливости, например, се страхуват от зарази и си мият ръцете много пъти по един абсурден начин… А сега всички се пръскат със спирт, без да се крият, че правят нещо необичайно и странно. Сякаш голяма част от населението разви натрапливост.
- Говорите за Обсесивно-Компулсивно разтройство, доколкото съм запознат?
- Да. На популярен език – натраплива невроза. Аз я наричам на шега „О`Кей“ разтройство по първите букви на латинските думи на диагнозата ОКР. Този израз успокоява, защото хората не вярват, че могат да преодолеят това поведение и го обясняват като нелечима болест на мозъка. Но, колкото и да не е за вярване, това поведение се преодолява с конкретни решения и знания. Тези решения в началото търсим заедно. Постепенно хората решават проблемите си самостоятелно и се отказват да вярват на фалшиви обяснения, нито да създават нови. Това е моят подход при търсене на решение. В книгите си го наричам „принцип на дихотомия (от гр. режа на две, ножица) между обясненията и прагматичното мислене“. Тази нова идея за търсенето на решение описвам за пръв път в книгите си: „Психотерапия на игра и наистина“, „Езикът, който лекува“, „Телескоп за душата“. Доказах я и с помощта на шахматната игра в книгата по шахматна психология „Живият ум“. В тази книга описвам психологичната поддръжка, която оказвах на Световния шампион по шахмат Веселин Топалов. Затова наричам метода си на работа „терапия чрез решение“. Замяната на навика да обясняваме проблемите с умението да ги решаваме прагматично помага да се преборим и с натрапливите мисли.
- Имахте ли пациенти, които търсеха помощта ви заради страх от заразяване с коронавируса или такива, които са прекарали инфекцията, но страховете им продължаваха?
- Потърсиха ме хора, които стигат до крайности при предпазване от боледуване. Това е единият от трите основни начина на боледуване – да преувеличаваме страховете и да предприемаме свръхзащитни мерки. Някои се самолекуват с 5-10, дори 20 лекарства. Терминът, който използват фармаколозите, се нарича „полипрагмазия“ (множествено лечение) – пият се например до десет антибиотика всеки месец - но без нужда. Естествено, това уврежда здравето, най-вече черния дроб.
Някои възрастни с месеци не излиха от домовете си, отказваха срещи с внуците, носеха две-три маски и ръкавици, миеха хранителните продукти. Това се правеше, защото в началото нямаше реалистична оценка на риска колко опасна е тази зараза. Обикновено лекарите оценяват тежестта на заболяването в тристепенна скала – лека, средна и тежка степен. Например така се оценява хипертоничната болест. Хората възприемат статистиката и медицинската информация от медиите лично и вярват на няколко типични обяснения, с които мотивират поведението си. Например, че това не е естествен вирус, че или е направен, или че дори няма такъв, защото това е политика и икономическа война. С това обясняват нежеланието си да не се съобразяват с карантината, но реалните мотиви се определят от начина на живот в различните социални слоеве – например, работната среда, личните отношения. Такъв пример е форма на обучение с повече от двадесет деца в клас; също събранията на религиозни групи в малки обредни помещения. В крайна сметка, още в самото начало се знаеше, че 80% от населението прекарва вируса безсимптомно и много малка част от носителите боледуват тежко с усложнения. Идеята, че усложненията са опасни, а не самият вирус, не беше ясно формулирана като основна линия на здравната политика и се наложи по естествен път, по силата на реалния живот.
Един типичен тренд беше, че хората вярваха, че една частица от вируса е достатъчна да ги разболее и да загинат. Това е типично фалшиво обяснение, което възниква по необходимост да се отговори на важни въпроси за здравето при липса на информация и знание за вируса. Първо, хората не могат да си представят големината на вируса, по-малък от нанометър. Това е една милиардна от метъра и е хиляди пъти по-малък от усреднена телесна клетка, в която навлиза и се разможава милиони пъти за няколко дни, докато клетката бъде унищожена. Освен това се приема, че човешкото тяло съдържа около три трилиона клетки... Заради тази фантазия, милиони хора решиха да живеят в стерилна обстановка. Имаше хора, които поддържаха стерилност, подобно на Майкъл Джексън, който се беше прочул, че спи в скафандри и се дезинфекцира. В САЩ пиха дори белина и загинаха от това, заради непремерено политическо говорене. Хората търсеха разбираема информация и съвет как да ограничат страховете си – как да излязат спокойно на улицата, да не се страхуват от всеки срещнат, който не носи маска или пък навлиза неволно в лично пространство. Тези хора първи потърсиха съвет за вируса. Последните ще бъдат след кризата. Това ще бъдат хората с травматични преживявания и, за съжаление, тези с удължена скръб, които не можаха да се простят с близките си.
- С началото на Новата година ще започне и ваксинацията, а виждаме, че има коренно противоположни мнения по този въпрос. На какво се дължи това?
- Това е заради различните стилове на поведение и изключенията при хронични болести. И поради факта, че ваксината не е задължителна и няма обективни основания за такова задължение, както е при особено опасните инфекции, например едрата шарка. Три са основните форми на поведение при боледуване, които изучава медицинската психология. Първият вид поведение е игнориране и отричане на проблема. Много не се лекуват, подценяват заболяването или го отлагат. Сред тях и лекари. В грижите за пациентите, някои лекари пренебрегват своето здраве и не провеждат елементарни изследвания. Профилите на първите жертви бяха именно на такива лекари и сестри, дори в пенсионна възраст. Те поглъщаха все по-големи количества вирус и развиха усложнения. Вторият вид пациенти преувеличават страховете при боледуване. Третият вариант са хората, търсещи разумни решения.
Съответно на тези три основни вида поведение при боледуване, наблюдавах и описах три вида терапевтичното поведение при лекарите. Така лекарят и пациентът създават сложна система от отношение по време на лечебния процес. Има лекари, които заплашват. Това поведение определям като „терапевтичен песимизъм“ – „ще се мре“, „сухи съчки ще горят“. Лекарите говорят така в кабинетите, за да мотивират небрежните пациенти да се лекуват, но когато това се каже пред камера, тези думи се превръщат в некоректна заплаха за населението. При „терапевтичния оптимизъм“ се казва обратното: „няма нищо“, „ ще се справим“, „нищо ви няма“, „ще мине“ и т.н. Този патетичен оптимизъм с фалшиво потупване по-рамото също не е уместен, особено при тежко състояние.
Третият тип терапевтично поведение определям като „терапевтичен реализъм“. Тогава лекарят и пациентът обсъждат лечението заедно, а не просто лекарят да нарежда на пациента какво да прави. Всяко семейство има своите особености и трябваше да вземе решение как да се предпази. В някои държави бяха разработени санитарни препоръки за различните видове семейства, за да не изпаднат в конфликти. По отношение на здравето не може да се нарежда на никого дали да се струхува или не, всеки човек има правото на своето мнение и решение за здравето си, на близките и на децата си.
- Лекари, особено от тези на първа линия, търсиха ли ви за психологичен съвет?
- Млади лекари в COVID зони имаха нужда от топла дума, насърчение, от съвети как да утешават умиращи болни, да ги държат за ръка в последния им час, да чуят последните им думи. Говорихме как да бъдат уверени, как да са човечни до самия край, да не се чувстват безпомощни и виновни, че лечението не е успяло. Бяха изчерпани и притеснени, прегорели. Преболедуваха вируса с температура и мускулни болки, но се справиха и продължиха... За мен те са герои и съм доволен, че бях полезен.
На младите лекари им е нужен повече психологичен опит, отколкото на възрастните. Освен това възрастните лекари влизат в рисковата група и се вземаха мерки те да бъдат предпазени. За съжаление, починаха достатъчно, за да си направим поуки. Бих казал, че това е „годината на белите престилки“. Но ръкоплясканията за медици изглеждаха театрални след години обвинения за слабостите на системата. Видя се, че с назидания здравеопазването не се подобрява.
Пример за съпричастност е параклисът в „Александровска болница“, в чието създаване участвах. Включиха се доброволци да помагат – една човешка грижа, поглед в очите понякога е достатъчен да ти даде кураж, да спиш спокойно в болничното легло. Струва ми се, че по-големият проблем при това заболяване бяха страховете, а не самото заболяване.
- Какви бяха самите страхове?
- Страховете от смъртта. Това е първичен страх във всички хора. Поява се за пръв път в предучилищна възраст и родителите трябва да могат да отговарят спокойно на въпросите на децата за раждането и за смъртта. Тези въпроси децата си задават преди заспиване и се оплакват, че се страхуват да заспят. Появяват се и в зряла възраст при боледуване. Разбира се, въпросите за лечението или страховете за усложненията. Хората имат право на духовни грижи при боледуване, да изискват вежливо отношение, а не да бъдат лекувани по картинка.
- Изключвайки проблемите с коронавируса, за какво друго се съветваха хората през тази година?
- Традиционните психологични проблеми: тревожни състояния, съвети за деца и семейството, любовта, работната среда. Хората работеха онлайн, хоум офис, съчетаваха трудовите и семейните проблеми. Учениците не ходеха на училище пролетта, а присъственото обучение есента беше в основата на втората вълна.
- Защо според вас в българското общество царяха коренно противоположни мнения за коронавируса – някои изпадаха в паника, други не вярваха, че този вирус съществува, а други споделяха и световната конспиративна идея?
- Този въпрос е свързан с трите вида психологични реакции на боледуване, които описах: първите два вида са отхвърляне и преувеличаване на заплахата, мотивирани с типични противоречиви обяснения и третото е обективна преценка на фактите с търсене на конкретни решения. Когато не знаем отговора на важни въпроси за здравето и живота, душата, бог, психиката, загадките във физиката, не можем да вземем обективни решения и се поражда нужда от заместващи обяснения. Например, такова е известното обяснение в азиатската митология, че Земята е огромна плоска костенурка, превъплъщение на бог Вишну. Подобен астрономичен пример сега е „Витлеемската звезда“, но това, всъщност, са планетите Сатурн и Юпитер в най-близкото си приближение. Това води до яркия отблясък на слънчева светлина. Незнанието поражда суеверия по необходимост. Сега сме залети с информация и сме в положението на древните хора, гадаещи по звездите. Затова процъфтяват фалшиви обяснения за същността на едно или друго явление, включително за новите болести. Пандемията разкри една нова ситуация, в която не само философите, но и обикновените хора разбраха, подобно на Сократ, колко малко знаят. Изглежда възниква световен консенсус усилията да се научат към инвестиции в науката за преодоляване на естествените предизвикателства на живота – наследственост, имунология, индивидуална медицина, развитие на психологията.
- Според мнозина по-опасен може да се окаже стресът, отколкото самото разболяване. Как мислите вие?
- Преди малко казах, че при това заболяване по-голям проблем беше страхът, а не физическото състояние. Общо взето стресът е мобилизиращо преживяване в рамките на способностите на индивида за компенсация на някакъв вид физическо и психическо натоварване. Човекът се адаптира и стресът не само не е опасен, ами понякога калява характера и личността. Според мен, тази пандемия е милосърдно предупреждение към човечеството - да види кои са важните теми в живота; дали въоръжаването и войната или солидарността и знанията, подпомагане на бедните народи, вместо експлоатацията. Изтекло е времето, в което борбата за живот е била борба за земя, като източних на прехрана и суровини. Сега борбата е за информация и за знания. Отпада необходимостта от всякакъв вид войни.
- Какви проблеми в обществото ни лъснаха и излязоха на бял свят през изтичащата година?
- Вирусът стана тест и за хората, и за лекарите и управниците в целия свят. Тази година ще се запомни и с бунтовете по света – на хора, останали без работа, на различни малцинствени групи, например в Щатите. В България това беше съчетано и с недоволство от фалшивия преход. Младите направиха едно интересно лято в големите градове. В Парламента бе започната официалната процедула за свикване на Велико Народно Събрание. Защото само то може да реши натрупаните проблеми. Странно, че коронакризата в България, ще приключи с Велико Народно Събрание и надежди за развитие на демократичните отношения. Това беше ясно от началото на кризата.
- Въпреки кризата с пандемията на родната политическа сцена не престана да бъде горещо. Дори и високата смъртност не успя да накара политиците да загърбят различията си и да намерят общ език или решения. Защо?
- Защото управляващите също са хора, а не някаква висша безсмъртна класа, която се спасява с дистанция като лордовете или си издига мавзолеи, за да внушава вечна власт. Фокусът на демократичното управление не са институциите, а конкретната личност. Така и медицината се фокусира върху индивидулното лечение.
- Като изключим ситуацията с коронавируса, какво е мнението ви за случилото се в родната политика?
- Вместо съвместни решения и консенсус, видяхме традиционното противопоставяне в стил „моите обяснения са по-добри от твоите обяснения“. Започна процедура за Велико Народно Събрание, но това решение се разтълкува като политически ход. Възпрепятстването на тази процедура е очевиден отказ от демокрация. Правителството не се огъна пред левия натиск и не допусна кръвопролитие. Това, според мен, е най-важното постижение на правителството през 2020 година.
- Какъв е ефектът от протестите, които продължават няколко месеца?
- В началото медиите не ги отразяваха. На нощните шествия в София видях лично, че това бяха независими млади хора, които просто изразиха недоволството си. Според мен, това свърши работа, защото се стигна до процедурата за Велико Народно Събрание. Това стана ясно, щом хората, които яхнаха вълната на възмущение, се разграничиха от това решение и загубиха доверието за реална промяна.
- Какво друго ви направи впечатление и с него ще запомните отиващата си година?
- Всички преживяхме загубата на журналиста Милен Цветков. Тази катастрофа бе предизвикана също от млади хора, които са си дошли от Европа заради карантината. Вместо с протести, те се забавляваха с мощни автомобили, защото заведенията бяха затворени. Милен беше атрактивен със своята искреност. Имах веднъж удоволствие да участвам в неговото предаване по чувствителната тема „сексуално възпитание“. Друга загуба беше известният кардиолог проф. Чирков. Говорих с него около 2002 година, когато го поканихме заедно с болничния свещеник Марио Йонов за член на инициативния комитет за създаване на настоятелство и параклис в „Александровска болница“. За изненада на главната сестра, професор Чирков разговаря с нас с голямо любопитство преди влизане в операционната. Това досега не се било случвало, защото било свещен ритуал. Проф. Чирков беше истински християнин и неговото съгласие ни даде кураж да продължим. При положение, че много други колеги смятаха, че това е вредно суеверие. Дори един написа донос, че съм препоръчал изповед с болничния свещеник заради тревога преди операция. Още една новост за България. Друга лекарка ми се извини, че ме мислела за луд, когато другите ме подигравали. Номенклатурните кадри обясняваха, че това няма да е полезно, защото било в противоречие с науката, но се случи обратното. Хората в болницата имат нужда да бъдат изповядани, да запалят свещ, да се помолят заедно лекари и пациенти. Особено сега, когато карантината лишава пациентите от свиждания с близките.
- В личен план каква е равносметката ви за 2020 г.?
- Преодолявах страховете си с мисли с какво ще ме запомнят съпругата, дъщерята в 11 клас и синът, който се радва на уменията си в интересна работа. Работих много по преводите на книгите, за да остане нещо от мен на световен език; проверих отново цитатите на английски, прочетох много книги. Намерихме общи решения със семейството как да се предпазваме от вируса.
- Кои бяха вашите страхове?
- Както на всички хора – за здравето, за достойнството и за доходите, естествено. Интересно беше и участието ми в предаването „Панорама“ на Бойко Василев. Мнохо хора ми благодариха за спокойното говорене по темата за вируса и психичното здраве. Моето мнение е, че тази пандемия ще послужи за поука и няма да доведе до световна трагедия.
- Кое е най-хубавото, което ви се случи през годината и какво е най-положителното, с което ще я запомните?
- Припомних си любимото Черно Море, защото беше трудно решение да не почиваме в Гърция. Бяхме и на планина, и море, срещнахме се с приятели в Несебър. Заедно с приятел-спасител, съученик от гимназията, пазих веднъж деца при червен флаг на плажа в Шкорпиловци. Впечатли ме как той не изпусна децата от очи нито за миг, когато се изкушаваха да играят с опасните вълни. Той е популярен футболист и учител по физкултура в родния край. Хареса ми коментара му към снимка на пуст басейн, че за спасителя добрият ден е лошото време, т.е. когато басейните са пусти и няма работа. Това ми помогна да се досетя, че висшата сила, която много хора усещат да бди като присъствие над тях в труден момент, е всъщност обяснение на грижата и любовта, която получаваме като деца от родителите, без да съзнаваме.
- Догодина къде бихте желал да почивате – в Гърция или в България?
- Това ще решаваме след кризата. До лятото по-голямата част от населението ще преболедува и хората ще се убедят, че заразата не е толкова опасна, колкото мислехме в началото. Честно казано, говорим вече да празнуваме Великден в Солун. В Солун цари дух на разбирателство между балканските народи. Много ми хареса новината, че българското правителство осигурява ваксини за Северна Македония, независимо от споровете за тяхната идентичност. Разбира се, аз обичам родната природа, но вече сме свободни хора и е нормално да пътуваме навсякъде.
- Кое е най-лошото, с което ще запомните отминаващите 12 месеца?
- Загубата на близък приятел – лекар в родния ми край, който още очаквам да ми се обади... Също така загубите на много други колеги, които осмислих лично, натъжи ме загубата на цяло лекарско семейство от Родопите, които познавах лично.
- Вие лично срещнахте ли се с очи в очи с COVID-19?
- Всеки трябва да знае, че има правото на лична медицинска тайна. Затова е коректно да оставя това любопитство незадоволено.
- Предстоят Коледните празници, които са едни от най-светлите християнски празници, но сега се очертава да бъдем малко по-ограничени, макар че ние българите сме свикнали да бъдем по-свободни и да се събираме заедно. Как ще бъде възприето това от нашите сънародници?
- Рождество и Нова година са типични семейни празници. Ритуалното въртене на питката с кръста и молитвата „Отче наш“ губят смисъла си в ресторант. Ограниченията не могат да попречат на този ритуал, напротив ще го стимулират. Разбира се, демокрацията гарантира свободното придвижване и туристите вече се радват на пътуванията в топлите страни.
- Как повлияха на българското общество ограниченията и мерките, които трябваше да се спазват през по-голямата част от годината?
- Хората се учат на дисциплина и хигиена. Карантината в никакъв случай не е институционална изолация. Доста семейства намират позитиви от дистанционното обучение на децата. Нищо трагично не се е случило. Корона-пандемията е по-скоро един милосърден знак как да се развива човечеството, какво да цени, както вече казах. Не приемам обяснението, че пандемията е повлияла зле на психичното здраве на българите. Хората се радваха и веселяха, особено през лятото по морето и след кризата очаквам благоденствие.
- Какво е пожеланието ви към нашите читатели, българите за Рождество Христово и за Новата година?
- Да осъзнаят вярата на Божия Син в Светия Дух и Бог. Вече над две хиляди години християните се радват на Рождество, преживяват страданието на разпятието и радостта от Възкрексението. Народ, причастен на този духовен процес, е способен на велики дела. Затова, да посрещнем искрено в сърцата си Рождество, да изпратим щастливи старата 2020 година и да посрещнем весело Новата 2021. Тази година за това помага и Витлеемската звезда. Да сме живи и здрави и пандемията да спре да ни плаши!
