САМО В ПИК: След треньорската рокада в ЦСКА и продажбата на Десподов - Жоро Атанасов с горещ коментар за случващото се на "Армията"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният спортен журналист и публицист Георги Атанасов коментира ексклузивно пред ПИК редица актуални теми свързани с родния футбол и най-вече с ЦСКА. Ето какво каза острото перо - Атанасов, пред медията ни.
- Г-н Атанасов, "червените" и Нестор Ел Маестро се разделят, а на "Армията" се завръща Любослав Пенев, това какъв знак е според вас?
- И аз разбира се съм изненадан от бързото - даже светкавично развитие на събитията, както и всички останали. Но в същото време трябва да си призная, че подсъзнателно имах усещането, че Ел Маестро няма как да остане прекалено дълго на "Българска армия". Без съмнение той е един много перспективен специалист, ерудиран, културен, симпатичен медиен човек, но може би все още не му достига опит, харизма, а и професионална зрялост, за да води един толкова голям отбор като ЦСКА.
Освен това има и още нещо изключително важно, а именно - мултинационалният гражданин на Европа Нестор Ел Маестро попадна в една нова, непозната и трудна за преглъщане от космополити като него обстановка в българския футбол с един монополен любимец на БФС и на властта, фаворизиран по всички точки от дневния ред. С още един исторически любимец на силните на деня и на статуквото и така младият наставник се озова в конюнктурата на необявена война срещу ЦСКА. При това положение, в такава среда, е изключително трудно да вирееш, да оцелееш и да побеждаваш.
И естествено Ел Маестро донякъде се огъна пред огромното предизвикателство да води най-авторитетния български отбор. Освен това има и обясними спортно-технически аргументи за смяната, тъй като ЦСКА не успя да подобри своя игрови образ през есенния дял на първенството и както сега е модерно да се казва - да надгради над това, което имаше като стил и изяви по времето на Стамен Белчев начело на тима. Нещо повече, 31-кратните шампиони допуснаха отстъпление в двубоите с преките конкуренти. Нещо, което миналия сезон не бе така. И добрите впечатления от европейското завръщане на "армейците" през лятото, някак твърде бързо се размиха и избледняха в процеса на не особено добрия есенен полусезон.
Да оставим настрана резултатите и точките, защото най-важното е, че червеният отбор при Нестор Ел Маестро не играеше адекватно на историческите си стандарти - нямаше атакуващ профил на тима, трудно бе да се разбере какво точно се иска от футболистите на терена, каква тактическа концепция се следва, какъв стил изповядва състава и т.н.
Ето защо смяната на Ел Маестро в никакъв случай не е скандална. Тъй като новото управление на "Армията" не допуска нелицеприятни действия и прави всичко в един подчертано професионален европейски стил, но така или иначе за раздялата с Нестор Ел Маестро има много повече - "за", отколкото "против", според мен.
- Очаквате ли импулс в тима със завръщането на "Българска армия" на легенда като Любослав Пенев? И същевременно, само преди една година, Пенев беше кандидат за президент на БФС, в последствие Борислав Михайлов спечели изборите в централата, може ли да има някакво напрежение върху "червените" на база тези факти?
- Не ми се иска да вярвам, че г-н Борислав Михайлов ще робува на клубни и фамилни пристрастния, намесвайки се в хода на спортното състезание. Но кой знае? Пак казвам, не допускам подобно нещо, макар, че от дългогодишния си опит съм се убедил, че по нашенските футболни ширини и не само футболни - всичко е възможно.
Що се отнася до Любо Пенев той винаги е добре дошъл на ст. "Българска армия" като човек създаден в ЦСКА, израснал в клуба и генетично и морално свързан с 31-кратните шампиони. При предишните си два престоя на "Армията" по една или друга причина Любо не успя да разгърне своя потенциал на треньор, но да не забравяме, че не толко отдавна той направи тима на Литекс шампион през 2011-а. Без прекалени приказки - Любо Пенев е обичан и подкрепян от публиката на ЦСКА както не веднъж сме ставали свидетели, добре дошъл е на "Българска армия", ползва се с кредит на доверие и оттук нататък има право на оптимизъм.
- Мнението ви относно трансфера на Кирил Десподов от ЦСКА в Каляри и преминаването на Габриел Обертан от Левски в Ерзурумспор?
- Към този момент трансферите на Десподов и Обертан са най-интересните събития по време на зимната борса в България (касаеща играчите). Казвам засега, тъй като трансферният прозорец в нашата страна е отворен до края на февруари.
Естествено първа новина е продажбата на Футболист номер 1 на България за 2018-а в италианския елитен - Каляри. Един от традиционните и уважавани клубове на Апенините, шампион в Серия "А" през 1970 година, дал на световния футбол една уникална звезда като голмайстора - Джиджи Рива, познат на по-старите поколения любители на играта.
Да се върнем обаче към съвременността. Заминаването на Десподов беше очаквано от много време насам, защото е ясно, че талант от неговия калибър трудно може да бъде задържан в родното първенство и по финансови, и по спортно-технически причини. Т.е., момчето от Кресна беше надскочило нивото на нашия елит и тръгна към Западна Европа в най-подходящия момент, когато трябва да направи следващата качествена стъпка в своето развитие. Да е жив и здрав, пожелавам му Каляри да бъде трамплин към още по-високите етажи на европейската футболна пирамида. Така, както преди време се случи с неговите предшественици на "Армията" Димитър Бербатов и Мартин Петров.
По темата Кирил Десподов е много важно да се подчертае, че продажбата му за близо 5 милиона долара представлява супер сделка на фона на конюнктурата за българския футбол на международния пазар. Не е никаква тайна ако споделя това, че от десетина години насам нашият футбол се намира в почти пълна безтегловност и много трудно успява да пласира играч в елитните клубове на Западна Европа - в топ шампионати като Висшата лига на Англия, Примера дивисион на Испания, Бундеслигата на Германия, Серия А на Италия и Лига 1 на Франция.
Вярно е, че десетки български футболисти циркулират насам и натам из Стария континент и даже до далечните дестинации на Азия, вярно е, че млади таланти като Антонио Вутов преди време, след това близнаците Христови, Стефан Велков и някои други правиха и правят опити за пробив, но така или иначе - българският футбол изчезна от елитната карта на Европа. И постигнатото от поколенията на четвъртите в света и след това на Бербатов, Мартин и Стилиян - остана като един носталгичен спомен. Ето защо твърдя, че преминаването на Десподов в Каляри, дори да не става въпрос за Ювентус, Интер или Милан, е едно изключително събитие за нашия футбол - изпаднал до Четвърта урна в пирамидата на УЕФА и ФИФА и стигнал дъното със загубата с 0:10 на юношите от Белгия.
- Изпреварихте следващия ми въпрос, как ще коментирате визираното поражение с 0:10? Появиха се оправдания, че нашият отбор е бил с момчета, които са 1 или 2 години по-млади от белгийците. Но все пак това може ли да бъде някакво извинение, а и защо допускаме да отидем на такъв турнир със състав, който е значително по-млад от опонентите ни, това не е ли пропуск в организационен план?
- Разбира се, че е пропуск и отговорът се съдържа във вашия риторичен въпрос. Скандално решение на БФС, ако в действителност са изпратили на "заколение" невръстни подрастващи срещу по-големи и по-здрави юноши. Знаем, че в тази възраст физическият фактор е особено важен.
От друга страна това 0:10 срещу Белгия е драстичен факт, унизителен и болезнен за всички ни. Но ако разлистим статистиката, ще се сетим, че от известно време нашите подрастващи губят наляво и надясно по цялата география на футбола. Ако не ме лъже паметта бяхме победени от Люксембург. А поражения от държави смятани доскоро за футболни "джуджета" като Кипър, Малта, Македония и т.н. вече не правят впечатление на никого.
И забележете, че тези плачевни, трагични, унизителни резултати съвпадат във времето приблизително с последното десетилетие, в което ние загубихме позиции на международния пазар като солиден производител на елитна футболна продукция и стигнахме дотам, че предпоследният във временното класиране на турския шампионат - Ерзурум, предлага смешната сума за актуалните пазарни стандарти от 400 хиляди евро или нещо подобно за голмайстора на Първа Лига на България - Станислав Костов.
И точно този изключително нисък рейтинг на нашия клубен и национален футбол към днешна дата, повишава още повече стойността на пробива извършен от ръководството на ЦСКА с трансфера на Кирил Десподов в едно от петте водещи първенства на Стария континент. И тук е място да споделя мнението си, че ако Десподов беше хърватин, сърбин или поляк - цената му щеше да е 2 или 3 пъти по-висока съобразно неговите изключителни качества, младостта и потенциала му.
Но какво да се прави? Дотам сме я докарали под мъдрото ръководство на БФС, че сме на дъното на европейската футболна конюнктура.
- Какво ще кажете относно казуса с Мауридес, преминаването му в Рапид Виена се провали в последния момент, слаба физическа форма ли е наистина причината той да не подпише с австрийците?
- Трудно е да се отсъди еднозначно. От "Армията" подсказаха къде в прав текст, къде под сурдинка, че както обикновено, в скучая е имало намеса на "доброжелатели" от родината, които са направили всичко възможно да попречат на сделката. Поради завист или характерната байганьовска черта, описана най-добре в крилатия лаф за Нане и Вуте.
В същото време безспорно е, че формата на бразилския нападател падна през последните месеци на 2018 година, вероятно е имал и наднормено тегло и това е комплекс от фактори, които са повлияли.
Но в тази тънка, деликатна материя, каквато е футболната търговия от изключително значение е субективния фактор и затова предполагам, че намесата на душмани от България е натежала за отказа на Рапид Виена от почти финализирания трансфер.
- Появиха се тези, че изглежда почти невъзможно ЦСКА и Левски да гонят титла този сезон при положение, че "червените" продават най-добрия си футболист Кирил Десподов, а от "Герена" се разделят с Габриел Обертан, който беше сочен също за номер 1 при "сините". Как от "Армията" и Левски да атакуват първото място, на което се намира Лудогорец, при положение, че се лишават от подобни фигури?
- Разбира се, че напускането на Десподов и Обертан обективно ще донесе минуси за ЦСКА и Левски. Но ръководствата на двата исторически гранда в нашия футбол са достатъчно умни, за да претеглят нещата и да преценяват реалистично ситуацията.
Вече достатъчно говорих за супер сделката с продажбата на Кирил Десподов, която е поредният трансферен удар в актива на г-н Гриша Ганчев и в Ловеч навремето, и сега на "Армията".
Докато хората на "Герена" очевидно се освободиха от чудовищната заплата на французина, гонеща 50 хиляди евро на месец, разтовариха бюджета си, който и без това е поставен под различни удари и изкараха пари. Така, че в случая имаме съчетание на икономическа целесъобразност със спортен реализъм.
- Какъв реализъм визирате?
- Това, че за "сините" титлата е мираж при изоставане от 10 точки от Лудогорец, а за ЦСКА е много трудно постижима цел при минус 6 пункта спрямо монополния шампион от Делиормана. Как да бъде другояче? След като, ако трябва да бъдем честни, ще си дадем сметка, че всички фактори играят в полза на Проекта от Североизточна България.
Върнете лентата и ще забележите колко много подарени или спестени дузпи, колко проспани засади, колко всевъзможни съдийски аванти, да не говорим за реверансите от страна на БФС, се случват неизменно в една посока. А именно към "Лудата гора". И нещо особено важно - абонираният шампион ще има тази пролет всъщност 2 реални дерби мача срещу ЦСКА. И може би гостуването на "Герена" в края на първия дял. Казвам може би, защото при тази разлика и при определено развитие на нещата през февруари и през март, може да се окаже, че "сините" и "зелените" ще играят общо взето в един отбор до края на сезона.
Още повече с едни и същи спонсори на екипите. И така като теглим чертата се получава, че на Лудогорец са спестени безкрайно много проблеми и са поднесени безкрайно много преференции и бонуси от различен характер. Дайте си сметка как играят отборите срещу ЦСКА и как лежерно подхождат в много случаи срещу "зелените" от Делиормана. Това не е теория на конспирацията, защото са достатъчни само примерите от последните години - и от Перник, и в Дупница, и в Русе, и на Коматево и т.н.
Така, че с Десподов и Обертан или без тях, общо взето е много трудно на този етап да се промени тягостната, монополна конюнктура установена в българския футбол през последните 7-8 години.
- Казахте 6 точки разлика между Лудогорец и ЦСКА. Една хипотеза - при определени съдийски назначения и решения, дали въпросният аванс от 6 пункта не може да се дължи и на отсъждания на даден рефер, който в рамките на една седмица спести 2 чисти дузпи за домакините на "Лаута" и след това не посочи бялата точка на 2 пъти в ущърб на "червените" на Националния стадион, така не се ли получава именно ластик от 4-6 точки?
- Да, като аритметика, вашата хипотеза се потвърждава от живота. Но ще задам и аз един риторичен въпрос. Добре - дори да ги нямаше тези 6 пункта, дори ЦСКА да спечели следващите си 2 мача с Лудогорец, няма практическа възможност "червените" да изкарат целия сезон до края на май без никакви пасиви?
Защото "армейците" играят нормално и честно. Отборите излизат срещу ЦСКА както трябва и да бъде, не на 100, а на 120 процента, вероятно стимулирани и от куфарчета в съблекалните. Докато в същото време отново се връщам към лежерните воаяжи на абонирания шампион, който в 80 процента от мачовете си не среща адекватна съпротива.
Вярно класата си е класа, парите са си пари, ресурсите са си ресурси, но нима Нюкасъл е равностоен на Манчестър Сити, за да го победи онзи ден в Англия. Затова казваме, че футболът и спортът са интересни със своята непредвидимост и с това, че отварят поле за изненади и сензации, при които по-скромният надделява над фаворита благодарение на моралния си отскок така да се каже.
*Още интересни тези на Георги Атанасов, свързани с родния футбол, очаквайте през уикенда, ексклузивно в ПИК.
