САМО В ПИК: Спас Гърневски разби Корнелия Нинова след провала на Бузлуджа: Достойна проява е да си вземете сбогом с угнетените си поддръжници! Но егото и жаждата ви за власт са здраво бронирани
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разтърсващ коментар за провала на Корнелия Нинова с рекордно ниската подкрепа, която й показаха социалистите на Бузлуджа, направи депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски. Той се възмути и от рецитала на червената лидерка на стихотворението „На прощаване“ на Никола Вапцаров, с който се опита да си направи реклама и да привлече бесепарите на историческия връх.
- Г-н Гърневски, възмутихте се преди дни от рецитала на Корнелия Нинова, която си позволи да си прави реклама с Никола Вапцаров, защо?
- Миналата седмицата Корнелия Нинова се представи пред родната публика в непривична за нея роля. Застанала пред камера и микрофон, рецитирайки стихотворението „Прощално“ на Вапцаров тя се опита да стигне до сърцата на все по-оредяващите й симпатизанти с надежда да ги мотивира за участие в червено сборище, което бе в събота, вложи толкова трагични нотки и влага в очите си, че накрая разсмя и собствената си аудитория.
Няма две мнения, че съботното пенсионерско парти е изключително важно за Нинова и милионерската й свита, защото наистина под краката им пари.
Тази глутница, предвождана от параноично жадна за власт вълчица, заложи толкова много капани, преследвайки целта си, че накрая все по-често сама попада в тях.
Една година развяваха нова визия; проповядваха я в собствена телевизия; напуснаха най-безотговорно парламента; обявиха партизанско движение и хукнаха по градове, села и паланки; заплашваха с преврат, погроми и метежи; сееха лъжи, интриги и разделения; прокламираха сигурна победа на евровота и насрочваха предсрочни парламентарни избори; дори поръчали специален тоалет за премиерската клетва на Корни...
- Загубиха обаче изборите...
- Именно, на 26 май на евроизборите обаче ядоха бой като за световно, подвиха си опашките и тръгнали от парламента като аслани, се върнаха в него като посрани.
Нямаше и месец тишина и ето ги пощръкляха отново. Сега пък мечтаят за победа на местните избори. Сигурен съм, че всички прийоми, които изброих по-горе социалистите ще приложат отново в поведението си до изборите на 27 октомври.
- Съборът им преди дни на Бузлуджа обаче не дава много надежди на Нинова, защото бе отчетен рекордно малък брой хора, какво значи това?
- Революционният плам опитаха да разгорят пред поддръжниците си на Бузлуджа. И все пак въпросът е, защо лидерката рецитира стихотворението „Прощално“. Няма две мнения, че е великолепно, но то е не само лирично и строго лично. В него поетът се прощава с жена си часове преди смъртта си. В него няма революционни заклинания, въжделения, комунистически патос. В него прелива болката от раздялата с любимия човек, претворена в блестяща поанта.
Ако Корнелия искаше да надъха пенсионерите си за бой, по-уместно би било да рецитира „Вяра“ или „Борбата е безмилостно жестока“, които биха вдигнали революционния адреналин на обезкуражената й партия. Да, ама не върви. В БСП все още има умни хора, за да й го позволят.
Представяте ли си, ако бе прочела финалния стих на „Вяра“:
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Разбира се, че Вапцаров си отива от този свят не заради подобни стихове, а заради подривна дейност срещу държавата във военно време с присъда от българския съд. Но нека проследим какво става с вярата му.
Комунистическата партия след окупацията през 1944 г. дойде на власт и започна да изгражда Вапцаровата вяра за по-добрия, по-мъдрия живот за народа. Резултатът обаче – инакомислещите избити без съд и присъда – останалите с пот на челото и в лишения и мизерия строят социализма.
Комунистическата номенклатура ги контролира на сянка под член 1 от Конституцията.
През 1989 г. следва третият фатален фалит на България. Комунистическата партия се пребоядисва, скъсва с идеите на Вапцаров, а номенклатурата й, ограбвайки държавата започва да строи капитализъм. Започват да строят фалшив капитализъм, нов живот, но за себе си, подобен на онзи, който Вапцаров бе описал в „История“:
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
- Защо не го прочете?
- Това питам и аз.
Е, другарко Нинова, защо не нахъсахте дошли на сбирката с тази част от историята за българския преход? Защо не ги запознаете с личното си участие в тези 20 години на кражби и мародерство с народ и родина? Как се става от комунист капиталист?
Кой обра външнотърговските дружества?
Кой фалира банките?
Кой приватизира общонародното имущество?
Кой създаде олигарсите?
- Те звучат често и от трибуната на Народното събрание, но няма отговор. Мислите ли, че ще има някога?
- Нинова години наред бяга като дявол от тамян да отговори на тези въпроси.
Но аз ще отговаря вместо нея с откровенията на двама дейци на БКП/БСП. Миналата година в интервю на бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов в ПИК заяви: „След 10-и ноември БКП ориентира България към капитализма. Създаде капитализъм от най-уродлив тип, който прогони 2 млн. млади хора от България“.
На 11 юли тази година в друго интервю депутатът от БСП Иво Христов, онзи с „дебилите“, заяви: „Лозунгите в началото на прехода бяха удобен претекст на групи хора от българската комунистическа номенклатура и тайните служби да демонтират държавата и разграбят така нареченото общо народно имущество, създадено с кръв и пот през тези 45 години от народа и довело до днешното олигархично управление“.
Ето затова не цитирате, другарко Нинова, Вапцаровите „Вяра“ и „История“, защото вие и вашата партия сте духовните и моралните убийци на неговата вяра. Вие открихте бронебойните патрони, с които го разстреляхте. Вие сте истинските му духовни палачи. Винаги съм се чудил с каква наглост и безцеремонност се гаврите с паметта му.
Със същото двуличие, вие г-жа Лъжа Импексова, твърде често от трибуната на Народното събрание си позволявате да интимничите с българите с обръщението „Народе“.
След Бузлуджа би било изключително достойна проява от ваша страна, ако завършите с още един рецитал. Този път на култовия куплет от Вапцаровото „Борбата е безмилостно жестока“, след което да си вземете сбогом с угнетените си поддръжници. Но доколкото ви познавам, егото и жаждата ви за власт са толкова здраво бронирани зад привидната ви усмивка, че това никога няма да сторите.
Ще си позволя да ви помогна с моя кавър версия на стихотворение от един друг български поет.
***
Но в бурята ще бъдем пак с теб, народе мой, защото те обичаме
Никола Вапцаров
На Корнелия и компания
С народа сте.
Обичате го също.
И също сте готови да умрете.
Но той недоверчиво се отвръща,
когато вие в него се кълнете.
Дали защото фалшивите цитати
не може да запомни наизуст,
но не вярва той на лъжите ви познати,
не му е нужен вашят съюз.
Не му е нужна усмивката двулична,
която от очите ви струи.
Душата му е отдавна безразлична
към криминалните ви драми и съдби.
Безплодно красноречие, тиради,
за да се домогнете до още някой глас.
Огласяте салони и площади,
с народа сте, но той не иска да е с вас.
