САМО В ПИК - Писателят Христо Стоянов: Червените бабички Нинова и Йончева ще погребат БСП. Това "нещо" Елена не бива да ходи в Европарламента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди Деня на храбростта 6 май разговаряме с писателя Христо Стоянов - за съвременния "змей", с когото трябва да се пребори Св. Георги, за храбростта и страховете на българина, за мрачното и светлото пред нас и не на последно място - за бъдещите евродепутати, които ще отидат да представляват България в Европарламента.
Ето какво сподели специално за ПИК Христо Стоянов:
- Г-н Стоянов, 6 май е един от най-тачените български празници - Ден на храбростта и българската армия, а според православния календар - Ден на Св. Георги Победоносец. Затова първо искам да ви попитам - с кой змей трябва да се пребори днешният Св. Георги?
- С кой змей ли... Всъщност - защо трябва Св. Георги да се бори? Знаеш ли, в новата си книга съм го писал това нещо - ние приемаме Господ и светците като джипита. Отиваме при тях, за да се помолим - я за здраве, я за нещо друго. Един свещеник ми каза, че са му носили и въдици да благославя. Което е пълен абсурд. Но е така. Ние всъщност сме невярващи. Ние ползваме светците и Господ, но ние не вярваме в тях. Ето това е страшното при българина. Защото аз досега не видях една българка да влезе забрадена в черквата. Българинът не казва "черква", казва "църква" вече. Идентифицира храма с институцията. Т.е. българинът вярва повече в институцията, отколкото в символите. Както и българинът, който ще се кълне във вярност към родината, възседнал трибагреника, защото се намята с него като чаршаф за първа брачна нощ. Ето тия като ги изчистим, тогава вече можем да си зададем въпроса. Всъщност, може да се каже с едно изречение: Св. Георги първо трябва да се пребори с най-страшния змей на българина - българина. Т.е. той трябва да се пребори с българина.
- Много трудна мисия...
- Трудна е и не знам как ще се справи. Но каквото може момчето.
- 6 май е Ден на храбростта и българската армия. Тя, армията ни, остана шепа хора, но храброст имаме ли?
- В една книжарница, докато надписвах книги навремето, влезе едно момче заедно с момичето си и каза: "Ето, ние нямаме едно пленено българско знаме във всички войни". И го попитах: "Добре, когато са ни пленявали за по няколко века държавата - и византийци, и отоманци, къде са били тези знамена?". То е все едно да ми каже, че се е прибрал вкъщи и са откраднали булката му и са й оставили кюлотите. Защото наистина - да се гордеем с това, с храбростта си, а да губим държавата, просто не мога да го разбера. Мисля, че на българина му трябва и малко нихилизъм, освен това биене до посиняване в гърдите. Трябва му и малко нихилизъм.
- Така, както тръгна разговорът, към мрачна посока отива...
- Защо разговорът отива към мрачна посока? Тя България е тръгнала към мрачна посока. Дай ми малко светлина и аз ще го насоча към светлината.
- Добре, давам "некрологичен" вариант. След "Некролози и други многоточия по българия", какво остава след многоточието?
- Е, тя е най-оптимистичното нещо в тази страна.
- И все пак - какво остава след многоточието? Има ли надежда след многоточието?
- Разбира се, че има надежда. Аз съм го казвал, но много ми се иска за повтаряме това нещо тук в България: Човек не умира за родината си, човек живее за родината си. Смъртта е просто някакво многоточие на собствения ти живот. Ако ти си живял достойно, ако си оставил следа - говоря и за духовна, и за физическа, и за генетична следа, ти значи, че си свършил работата на този свят. И това е многоточието. Всъщност ние живеем в едно многоточие. Многоточието на нашите родители, ние самите, ако успеем. Иначе просто ставаме само тор. И това върши някаква работа. Лошото е, че торим гробища, в които не се садят плодове...
- В едно интервю вие казвате, че не съветвате младите хора, които са напуснали България, да се връщат тук. Кой ще "натори" тогава България?
- Аз не само че не ги съветвам, смятам, че слабата кръв напусна страната. Тук останахме - ("останахме" казвам, а не "останаха")... останахме тези, които можем да променяме нещата. Трудно, яваш-яваш, както се казва, но ние променяме нещата. Ти променяш собствения си живот, аз променям своя. Покрай нас трябва да се съобразяват с това, което ние сме променили. Т.е. ние създаваме държавност. Трудно, но я създаваме. А те като се върнат тука, какво ще произведат? Те завършиха тука, излязоха навън с дипломите си на ядрени физици и измерват молекулите на препаратите за миене на чинии в пицариите. Какво направиха? Тук в т.нар. "Северозападнала България".. Не знам дали някой журналист въобще се е ровил в това. Първият ми текст в "Некролози и други многоточия" е точно за това. Но изнасилените бабички са родители, майки на избягали зад граница, които пращат по 100-200 евро, които са капана за мишката, сиренцето за мишката. Криминалният контингент - дали са цигани, власи, българи, криминалният контингент знае, че на тази дата баба Пена получава едни 200 евро. Отива, изнасилва я, взима й парите. Какво правят тези хора?! И после ни натякват, че ни пращали едни 3 милиарда евро. Не им ща трите милиарда! Защото стойността на един майчин живот не е 3 милиарда евро.
- В този хаос, в тази ужасна амалгама от страшни новини къде е мястото на журналистиката? Защото много корите нашего брата напоследък...
- Ами да си свърши работата. Абсурдно е някакъв алкохолик, неговото изтрезняване, неговият махмурлук да бъде повод за новина. И Калин Терзийски, и другите... Не това е поводът за новина. Повод за новина се оказа една Божана Апостолова, която прекъсна погребение само защото шофьорът й бързал. И тя трябвало по-бързо да се изниже. И тази женица ми говори за дух! Една жена, която не може две думи да кръстоса. Но понеже е наперена и понеже има пари, и понеже българският писател е натясно, не може да се противопостави и я изкара гениална... Това "нещо" навремето никога нямаше да види на бял свят книга. Това "нещо" имам предвид тази женица. Да не говоря за другите. Недялко Славов, който ти стои на погребение в черква с бомбе на главата. И това съм го писал в книгата. Това ли е българската интелигенция?! Защо с това не се занимават? Лошото е, че интелектуалното ниво на нашия журналист е много ниско. Той самият не знае що е литература. Това е ужасно. Но всъщност те определят и тиражи, и всичко в България - кое е литература и кое не. Колкото повече "баба Илийца" скача на врата на Калин Терзийски, толкова повече "бялата лястовица" кърми "баба Илийца".
- Нека обърнем малко разговора. Предстоят евроизбори, много се говори и пише за тях. Какви хора ще изпратим в Европа да ни представляват - закърмени с "бялата лястовица" или с нещо друго?
- Ето, понеже стана въпрос за журналистика Ето един прост пример. Една нова "баба Илийца". Дядото (Димитър Благоев, основателят на Българската комунистическа партия, чийто "наследник" стана БСП, б.р.) създаде тази партия, бабите ще я погребат. И натам вървят нещата. Та една "баба Илийца" в момента - защото Дядото като я прави тази партия, е на 45 години, тази е на близо 60 - за Елена Йончева става въпрос и другата нейна съратничка Нинова. Тя е журналистка. Като журналист, ако наистина правеше журналистически разследвания, моите поздрави. Но това един депутат да се занимава с неприсъща за депутата дейност, да прави "журналистически разследвания" само и само за да натопи противника си, това е пълен абсурд и липса на държавническо мислене! Ето това е страшното.
Защото какви закони ще направи Елена Йончева?! Какви закони?! Тя има ли визия за законодателство? Тя няма никаква визия за законодателство. Тя може да е добър журналист, но да остане добър журналист. Ние имаме нужда повече от добри журналисти, отколкото от лоши журналисти в политиката. Ето такива хора ли ще отидат в Европарламента? Тя ще увеличи интригата от България. Ще интригантства и в Европейския парламент. Това "нещо" според мен не би трябвало да ходи там. Но за съжаление ще отиде.
И понеже е на принципа "Каквото повикало, такова отговорило", от другата страна ще противопоставят нещо подобно. Защото трябва да удържи на напъна, а не да се постави някой, който мисли държавнически. Защото има огромна разлика между професионализма в каквато и да е област и държавническото мислене.
