ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разкопки в китайската провинция Съчуан са разкрили хиляди древни ритуални предмети. Един предмет обаче се откроява от останалите, според Daily Galaxy.
„Вграден вертикално в южната стена на ямата, артефактът с форма на брадва, дълъг приблизително 20 сантиметра, е лежал там 3000 г., преди археолозите внимателно да го извадят заедно с околната почва и да го транспортират до лаборатория“, се казва в статията. Анализ, публикуван в списанието „Археологически изследвания в Азия“, показва, че предметът не е направен от метал, който древната култура Сансиндуй би могла да си направи сама. Следователно може да се заключи, че е дошъл от Космоса. Учените са установили, че артефактът е 90% желязо по тегло, съдържа 7,41% никел и микроелементи.
Никелът е равномерно разпределен в целия предмет. „По-нататъшен лабораторен анализ с помощта на електронна микроскопия потвърди съдържанието на никел от приблизително 20%, което значително надвишава средната стойност от приблизително 11%, наблюдавана в други китайски находки от метеоритно желязо“, се обяснява в публикацията.
Според учените, пресъздаването на такава хомогенност би било много трудно, използвайки техниките за металообработване, достъпни в края на династията Шан, а зърнестата структура на метала показва много бавно охлаждане, случващо се в Космоса, а не на земната повърхност.
Известно е, че бронзът е бил доминиращият метал от онази епоха. Тази медно-калаена сплав е усъвършенствана от китайските ковачи до изключително ниво на съвършенство по времето на династията Сансиндуй, приблизително 1600–1050 г. пр.н.е. „Топенето на желязо става широко разпространено в Китай едва около 800 г. пр.н.е. Едва тогава се появява технологията, необходима за постигане на необходимите температури“, се добавя в статията.
Така екипът, ръководен от Хайчао Ли от университета в Съчуан, описва находката като „най-стария метеоритен железен артефакт от бронзовата епоха, открит в югозападен Китай“, който „запълва критична празнина в металургичния архив на региона и предоставя нови прозрения за ранната употреба на желязо както на регионално, така и на глобално ниво“.
