СЕНЗАЦИЯ! Ковчегът на Борис III може да бъде открит, вероятно е хвърлен в река Искър
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Аристокрацията в цяла Европа се подготвя за юбилей, който ще се помни дълго. Последният български цар Симеон II навършва 80 години на 16 юни и ще посрещне празника с бляскаво тържество. Съдбата на неговото семейство е преплетена с някои от най-драматичните събития в историята на България през XX век. Самият Симеон Саксгобургготски управлява страната като министър-председател от 2001 г. до 2005 г., пише столичен ежедневник.
"Цинковият саркофаг, в който лежи балсамираното тяло на цар Борис III, не може да бъде открит."Скулпторът Александър Хайтов, който изиграва ключова роля при откриването на втория гроб на монарха, е уверен, че тази мисия все още е възможна. Хайтов е автор на спорни паметник на Цар Симеон със светещите очи.
Мистерията със смъртта и тленните останки на Борис III е сред най-заплетените исторически загадки в новата ни история. Царят умира на 22 август 1943 г. в 16,22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове.
Новината за смъртта на Борис III потапя България в траур. Народът не иска да повярва, че обичаният управник си е отишъл така внезапно. Хиляди се стичат на погребението в Рилския манастир, за да го изпратят в последния му път на 5 септември 1943 г. Но царят не намира покой и след смъртта си. Гробът му бързо се превръща в място за поклонение. Тълпи от хора идват, за да отдадат почит на царя.
Нещо, което не се харесва на комунистическите водачи, превзели властта след 9 септември 1944 г. Взема се решение Борис III да бъде препогребан във Врана. По молба на семейството до втория гроб е изграден малък параклис. Но за комунистите дори това място е заплаха. Работи се по целенасочена програма за унищожаване на националната памет.
Параклисът е взривен през 50-те години, погребалната камера е отворена отново, а ковчегът отнесен в неизвестна посока.
"Отрих хората, които са изкопали втория гроб и са положили царя в него - разказва Хайтов. - Това се случи в началото на промените - през 1990 г. Ценна информация ми даде един господин по фамилия Попадински. Той е връстник на Симеон, а неговият баща е бил градинар на царя. Като деца Попадински и малкият Симеончо си играели в градините на Врана и били добри другарчета. Попадински ми посочи къде по негови спомени е бил параклисът до гроба.
С обикаляне по Казичане и околните села намерих хората, които са закопали Борис III през 1946 г. На трима от тях помня имената - бай Стайко, бай Божил и бай Момчил. Вече знаех мястото, където е бил гробът, но ми трябваше разрешение да бъде разкопан. Започнах да обикалям по институции, които си прехвърляха топката, докато накрая не ме пратиха при шефката на "Гробищни паркове" Ани Донкова. Очаквах, че ще ме отреже, но тя се оказа страшно мъжко момиче.
Ами, хайде да тръгваме за Врана; каза тя. И така, въоржени с видеокамери за документиране на събититето, отидохме на мястото. Появи се шефът на парка Врана полковник Коларов. Беше побеснял! Какво правим там, как си позволяваме и така нататък. Но не можеше да ни спре. Вече имахме документи и присъствие на общински чиновник. Тогава мястото беше маркирано, вече се знаеше къде е бил гробът на царя. Година по-късно доцент Димитър Витанов от БАН, снабден и с разрешение от страна на царското семейство, отвори камерата. Всичко е още пред очите ми. Аз стоя настрана. Редно е представител на държавна институция да ръководи разкопаването. Наети са войници, които вършат черната работа с кирки и лопати. Изведнъж търнокопът на едно от момчетата се забива в нещо стъклено и то се чупи на парчета. Оттам изпада сърцето на цар Борис III. Настава суматоха. Някой тича към столовата на Врана и носи трилитров буркан от туршия. Слагат вътре сърцето и го носят в БАН. Там то се поставя в специална капсула. Но от ковчега няма и следа. Изнесен е. Тези, които са го направили, просто не са видели стъкленицата със сърцето. Тя е била до саркофага. Имам своя версия къде е бил отнесен. Моите проучвания сочат, че е извърлен в Искъра и имам идея в коя местност може да бъде. Ковчегът е от цинк и е възможно да се намери с металотърсач и добра техника. Така финалът с историята за тленните останки на цар Борис III остава отворен.Най-интересната част вероятно предстои", разказва Хайтов.
Стъкленицата със сърцето на цар Борис III е била съхранявана в трезор на БНБ, преди да бъде погребана в Рилския манастир.Това е първи и единствен случай на съхраняване на човешки орган в тази институция.Царското сърце е отнесено в БНБ, след като е открито във Врана , за да бъде предпазено от криминални посегателства.
Едиствените биологични организми, престоявали някога в банката, са били перли в естествена среда, оставени на съхранение от частно лице преди много години, обяснява бившият пазител на ценности в националната банка Иван Михайлов
