ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарно представеният в България „симбиоз” на национализма със социализма се натъква все повече на червен картон не само сред изнервената европейска левица ( която понася негативите в противопоставянето с десните в Брюксел заради сътрудничеството на БСП с „Атака”), но и сред крайно десните във Франция.
Краят на спекулациите на Сидеров и компания, че са подобие на западния национализъм, го връща към естествените му корени на проруски проект- тласка го на Изток.
Междувременно в лагера на паразитиращите върху бедността, ксенофобията и пълната идейна дезориентация на маргинализирани групи от българското общество кипи въэбуда кой ще се възползва най-добре от нещастието на българите, насочвайки тази клокочеща енергия срещу най-лесната траектория на принципа, на който действат тоалетните, използвайки гравитацията: канализира я надолу към канализацията на низките страсти срещу чужденци ( стига да не са руснаци) и „различни” българи.
Българските медии не страдат от бедност, а още по-малко от маргиналост- напротив те маргинализират своите критици, давайки думата обаче на доста странни „птици”, борещи се за кацнат в домовете на хората чрез телевизионния екран. Но явно медиите ни са бедни на идеи къде да се позиционират сред шамарите и са също така дезориентирани ( поради това, че им се налага често да гледат на света с превит гръбнак). Така те стават съучастник в популяризирането не само на заиграващите с фашизоидите популисти, като чисто „новият политик” Бареков, петимен да напусне досегашното си медийно си гнездо и да снесе корпоративния си запъртък в други студиа, но и направо съдействат на фашизоидите да си правят пропагандата.
Фашизоидите, поради криворазбраната дащност на техните любезни медийни домакини, дефилират като легитимни адепти на демокрацията в разни дискусии в националния телевизионен ефир. Поради своята безпардонност те на моменти направо се превръщат във водещи в отделни предавания, които ги легализират пред обществото в самозваната им роля на „патриотичен” коректив.
Накацалите по телевизионните трибуни фашизоиди са достатъчно хитри да знаят, че не трябва да откровеничат като защитника на властта Мишо Шамар, изригнал антисемитски без задръжки в телевизионния ефир. Въздържат се, за да не дават поводи да им бъде затворена вратата за нови медийни изяви. Няма от какво друго да ги е страх. Видя се, че СЕМ, където има назначен червен комисар да брани интересите на днешния „симбиоз” във властта, се задоволи с уникална „забележка” към Шамара: шамароса медиите по принцип да не използвали езика на омразата, без да посочва каква е причината за тази декларация ( за да не обиди видния рапър, превърнал се в говорител на днешното управление и многобройните му съмишленици в антисемитското говорене).
Ако си мислите, че става дума за някакви безпочвени обобщения, ще припомня за контраст реакцията по друг, доста измислен обаче повод.
От средите на управляващите нададоха лукав вой на ужасно уплашени от това, че в интернет се появи списък с известни имена на българи, които хулят антиправителствените протести. Моментално плъзнаха антифашисти с настръхнали коси в телевизионните канали да заклеймяват анонимното творение.
Срещу истинските прояви на фашизоидност обаче същите не могат дума да кажат, преди да им наредят. Защото иначе ще им падне ( на главите) кабинетчето, сковано от орехово дърво със златни корпоративни пирони, замислено като ноев ковчег за формално несъвместими политически животни. Сидеров редовно им напомня, че може да го потопи със “златното си пръстче” и това най-вероятно ще се случи, но само тогава, когато си разпределят ролите с ДПС и БСП в предизвикването на предсрочните избори така, че и той да е сит в поверената му роля на бунтар, и столетната му баба да остане цяла.
Вече съм питал и пак ще задам въпроса: къде са уплашените от антиправителствените протести антифашисти да възразят срещу търкалящите се от години списъци на евреи в България, обвинявани като „паразити, гадове, плужеци,чифути” – еднакво омразни на съставителите като комунисти и антикомунисти, просто защото са евреи?
Нямам намерение да пропагандирам въпросния списък, но кратко ще илюстрирам за какво иде реч сред мълчанието на управляващите и резониращата с „разбиране” пропаганда.
Стотици са посочените имена в маршируващия в интернет „Списък с по-известни български евреи (Власт + Пари)”, който има подзаглавие:
„Подробен списък на по-известните или не чак толкова овластени български евреи държащи власт, капитали и ключови позиции”
Ще си позволя да обърна внимание на вилнеещия антисемитизъм само с два примера на извадени пред скоби художници и артисти ( „опасни”, защото се евреи!) и с едно отделно име на журналист ( защото той е заклеймен като антикомунист, което, както и комунизмът, се обяснява в коментарите към списъка като еврейска национална черта).
Тъй като не искам да съдействам на пропагандата на антисемитите, съкращавам имената на посочените от тях „гадове”, но оставям автентичните „забележки”:
„Художници – евреи в България: – Борис… ;…Бехар; …Бехар; … Аронова; …Аладжемов; … Митрани; … Асса; … Бехар; … Суружон; … Перец; … Алшех; … Бенун; … Бенционов; … Биджерано; …Авдала; … Даниел и прочее чифути с четки, правещи „еврейско изкуство”! Обществени паразити.
Евреи театрални паразити: …Даниел, … Бениеш, …Розанов, … Хершкович, …Конфорти, … Даниел, … Островски, …Давидова, …Ардити, … Финци. С изключение на последния, всички са бездарници и световно неизвестни плужеци!…
… Перец
Журналист от в. “Анти” – зам. гл. Редактор; с нисък интелектуален потенциал; пишещ лъжливи материали за Холокоста (където евреи са избивали евреи!), глобалист и израелски агент; промиване на мозъци” чрез медиите, член на СДС; (същото като червения, но на мястото на “комунизма” се пише “ционизъм и глобализъм”); идеолог на “сините комунисти” от СДС!”
Ако някой не разбира разликата между списъка, предизвикал вече писъка на защитниците на сегашната власт и този каталог на расовата омраза, ще обърна внимание само на едно от много обстоятелства: ”вината” на посочените в дългия антисемитски списък хора е в техния произход и няма значение, дали са известни с делата си и така са привлекли вниманието на съставителите ( както в онзи, другия списък) или не.
Колкото до отритнатия на Запад източен проект Сидеров, ето какво се случва по неговия политически ази(я)мут.
„Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален фронт, отказва сътрудничество с “Атака” за европейските избори през май догодина, за да не навреди на новия си политически образ, който си изгражда. Нейният заместник по кадровите въпроси Луи Алио заяви в присъствието на журналисти от 14 държави в ЕС, поканени от Клуб Голяма Европа, че няма да допусне “Атака” в планирания европейски крайнодесен алианс. Причината е, че “трябва да има харта за добро поведение на партиите в алианса”.
Тази ненаписана харта според него противоречи на поведението на расистки и антисемитски партии като унгарската “Йобик” и българската “Атака”. В последните сондажи Националният фронт се класира на първо място сред френските партии, след като изостави ксенофобската си риторика. Марин льо Пен се надява да спечели поне 30% на местните избори във Франция през март 2014 г. и поне 20-25 депутатски места на изборите за Европейски парламент. В момента Националният фронт има само трима евродепутати. В новия Европарламент той ще се опита да състави група от поне 50 депутати от седем страни, като си сътрудничи и с холандците, но всяко сближаване с партии като “Йобик” и “Атака” няма да е възможно, защото те се държат като военизирани формирования, пише “Сега”.
Националният фронт възнамерява да привлече заселилите се по-отдавна мюсюлмани във Франция, които са недоволни от новодошлите имигранти, създаващи риск за техните работни места. В спора между израелци и араби ще пази неутралитет. Партията на Льо Пен ще упражни дипломатически натиск над България и Румъния сами да си приберат ромите и “да престанат да гидискриминират”, за да не бягат във Франция. Френските националисти вече не се обявяват нито срещу ЕС, нито срещу еврото и обещават да работят заедно с Германия както досега. По този въпрос те се дистанцират от британската Партия на независимостта на Найджъл Фарадж, която е антиевропейска.
Според политолога Жерар Грюнберг от Националния център за научни изследвания целта на новата умерена линия на Льо Пен е да разсее страховете на избирателите на традиционната десница и левица във Франция, които се чудят за кого да гласуват поради дълбокото недоверие към цялата политическа класа. След като отне избиратели на левицата и се превърна в най-голямата работническа партия на Франция, Националният фронт получава сигнали, че и наследници на голистката партия са готови за изборни комбинации с него. ( actualno.com).
Анализът е публикуван в ivo.bg
