Вход
София
Времето в София 24 o C

Симеон Славчев: Стоичков дойде и докторите почнаха: "О, г-н Славчев..."

Симеон Славчев: Стоичков дойде и докторите почнаха: "О, г-н Славчев..."

на 19.06.2016
5589
0
Симеон Славчев: Стоичков дойде и докторите почнаха: "О, г-н Славчев..."
Автор: ПИК
19.06.2016
0
5589

Националът Симеон Славчев е един от големите таланти в родния футбол през последните години. Той гостува в предаването "Код спорт" по TV+, в което говори за изпитанията и мечтите в кариерата си. 

Славчев премина преглед и отново е в лагера на отбора

Славчев премина преглед и отново е в лагера на отбора

Симеон Славчев се върна в лагера на националния тим, след...

на 26.03.2016

- През 2014 г. премина в "Спортинг" (Лисабон) с шумен трансфер. Какво се случи след това?

- Историята е дълга. Имаше трудности. Направих трансфера, но сякаш не бях готов. Нямах опората, за да направя тази стъпка. Може да се каже, че не започна по най-добрия начин кариерата ми извън България. В България всичко се беше развило отлично за мен. Имах само една тежка контузия. Слеед завръщането ми от нея, се справих отлично на терена и извън него, но след като отидох в "Спортинг" доста контузии една след друга ме изкараха от терена.

 

Това попречи на моята адаптация в личния ми живот. Приемам много навътре нещата, особено когато не играя, а съм контузен или когато нямам предоставен шанс за изява на терена и това се пренася и в личния ми живот. Направил съм си анализ и разбор - как започнах, какви грешки направих и сега ги осъзнавам и не мисля да ги повтарям занапред. Само единствено искам да съм здрав и да нямам никакви контузии.

 

- Трансферът ти бе за 3 млн. евро,. което е доста впечатляващо за български играч. Разбрахме как са нещата в Лисабон. Кажи нещо и за английския футбол - "Спортинг" те отдаде под аренда в "Болтън".

 

- Всичко започна много добре. В "Спортинг" не играх, исках повече шансове за изява. Намерихме решение - "Болтън" (Англия) в Чемпиъншип. Струваше ми се много добра възможност. Отидох там, започнах добре. Треньор ми беше Нийл Ленън. Още втория ден имаше контрола, която бяха направили заради мен. Аз се включих отлично, вкарах гол.

 

След четири дни играхме с "Дарби Каунти", влязох второто полувреме. Атмосферата, стадионите - всичко там е сякаш перфектно, уникално. Хареса ми страшно много, но след това пак една контузия ме изкара от релси и нямах време да се върна. Така приключих с много малко изяви в английския футбол. 

 

- Ти си в зоната на битките в средата на терена - вътрешен халф. Там са сраженията, но и контузиите.

 

- Може да се каже, но сякаш по това време имах проблеми с глезените. От 11 месеца футбол, прекарах шест "в бокса" единствено заради глезени. Но това е спортът. Трябва да се борим, да ги изживеем тези неща и да не повтаряме същите грешки.

 

- "Спортинг" те даде под наем в кипърския "Аполон" (Лимасол), където изкара сезона. Как беше там?

 

- Беше една успешна година. Изиграх доста мачове. Върнах си самочувствието, нюха за игра, щастието. Спечелих първия си отборен трофей - Купата на Кипър. Мога да кажа, че имам главна заслуга за спечелването й. Нищо, че не играх на финала поради контузия. Преди това във всеки един мач се представих отлично.

 

- Какво очакваш това лято, освен "да биеш дузпата" на контузиите?

 

- Ще се съберем с моето семейство да направим един курбан за здраве, да разкараме тези контузии. Лятото очаквам да съм в добра форма. Няма да спирам да тренирам и оттам насетне малко е сложна ситуацията, защото не съм наясно какво следва, но ще се подготвя по най-добрия начин, за да се върна там, където ми е мястото.

 

- Прибираш се в Кипър или отиваш в Лисабон?

 

- В Кипър приключих. Там наемът беше една година. Не е ставало въпрос за втора година. Там изиграх добър сезон и следващата стъпка трябва да е към по-добро ниво. Дали ще е "Спортинг" или нещо друго, сега не мога да коментирам. 

 

- Какво е сега отношението към българите в "Спортинг"? Там феновете боготворяха Ивайло Йорданов, Краси Балъков...

 

- Да те поправя - боготворят все още. Бил съм там, лично съм го видял с очите си. Такова уважение и боготворене - доближават се до Стоичков страшно много. И Ивайло Йорданов, и Красимир Балъков там са божества. До ден-днешен им казват играчите на Спортинг. Като ги видят, им се радват. Просто е невероятно. Те са си го заслужили с годините труд, голове, мачове.

 

- Те са в стената на славата на "Жозе Алвеладе" - 50-те най-велики, играли някога.

 

- Влизам в съблекалнята на "Спортинг". Вдясно гледам Краси Балъков, а вляво - Йорданов на снимки.  

 

- Поуките от ранния ти гурбет в чужбина. Какво научи, от какво се пазиш?

- Доста поуки си взех, доста грешки направих. 

 

- Кои са тези грешки?

 

- Когато се контузя, се затварям в себе си и ме изяжда това, че не съм на тренировка, на терена, не играя. Така страня от всички близки, приятели, дори от отбора. Затварям се, отивам във фитнеса, постоянно работя. Твърде лично го приемам. Когато бях в "Спортинг", малко се отдръпнах от отбора. Адаптацията ми не беше такава, каквато трябва. Аз съм добър, усмихнат човек, но направих впечатление, че съм затворен. Понякога трябва да си малко по-егоист, а аз съм прекалено добър човек. Не мога да бъда такъв лицемер.

 

- Само на 22 години си, а имаме чувството, че играеш при мъжете от десетилетие. Ранният старт само плюс ли е или има и "тъмна" страна?

- Зависи от човека и футболиста. При мен беше голям плюс. Започнах да играя рано, видях какво е нивото и след като изиграх един-два мача, не си казах, че съм най-големият футболист, а че трябва да тренирам и да се уча. Тръгнах по пътеката към усъвършенстване. Оставах след тренировка. Всичките ми треньори знаят що за човек и футболист съм. 

 

- Кой ти е помагал най-много в кариерата досега? Кой те е подкрепял в трудните моменти?

- Сега е моментът да изкажа благодарности на Петко Петков. Той беше треньорът, който ме хвана и ме заведе в "Литекс". Помагаше ми непрестанно със съвети, с тренировки. Наистина съм му адски благодарен. След това е Евгени Колев, който също е работил в школата на "Литекс". Естествено големият Христо Стоичков, който ми даде път в мъжкия футбол. И до днес знам, че има ли нещо, ще ми помогне. След това, като отидох в "Спортинг" Ивайло Йорданов страшно много ми помагаше. Много добър човек, беше до мен в тежките моменти. 

 

- Как реагира, когато разбра, че отиваш в "Спортинг" (Лисабон)?

- Беше много забавен момент, защото играх в "Литекс" в последния кръг на първенството. Изобщо не ме интересуваше къде ще ходя. Просто исках да свърши сезона. Последният мач беше с "Левски" - голямо дерби в Ловеч. За жалост ни победиха. След мача Гриша Ганчев ме дръпна и ми каза, че ще играя в Шампионска лига. Викам си: "Завършихме трети, каква Шампионска лига?" Тогава ми даде жокери искрено се зарадвах.

 

- Спомена Гриша Ганчев. Как виждаш ЦСКА с участие в ръководството на Ганчев и Стоичков?

- Отиваме в друга сфера, с която не съм запознат. Всеки говори, каквото си иска. Материята е много сложна, но само мога да кажа, че Гриша Ганчев е човек, който е помогнал страшно много на българския спорт - футбол, борба, волейбол. Във всякакъв вид спорт той е удрял по едно рамо. Стигаме до големия Христо Стоичков, който за мен освен голям спортист е и голям човек. Какво става с марки, клубове и т.н. не мога да коментирам.

 

- Какви са амбициите ти в националния отбор? 

- Тази тема ми е много тежка в момента. Като малък съм ходел със знамена и шалчета на мачове. Крещял съм, викал съм, радвал съм се. Мечтите ми са пак да достигнем някакви успехи. Като свърши мача, хората да ни чакат пред стадиона, да се радват и да ни пляскат. Аз съм реалист, не се изхвърлям и мечтата ми е да оставя следа, да играя добре и да постигнем значим успех. Ако може хората да ни запомнят с нещо хубаво. 

 

- Беше в групата на националите за злополучното турне в Япония. Бих клазал, че за теб бе щастие в нещастието, че заради контузия, не игра. Смачка ли се самочувствието ви?

- След хубавото самочувствие и настроение, което беше с Португалия и Македония, дойдаха тези два кошмарни мача. Личното ми мнение е, че лагерът не беше адекватен и логичен. "А" група свършва, други са пуснати по-рано в почивки и идваме от плажове. Имаше предпоставки да не се доближаваме физически до тези отбори.

 

-Значи не трябва да се правят такива турнета, когато вие сте изморени от сезона с клубните си отбори.

- Не мисля, че аз съм човекът, който да дава такива генерални оценки. Все пак съм на 22 години, част от отбора съм. Мнението ми не е значимо предвид годините, успехите и опита ми. От 11 титуляри не мога да коментирам колко идваха директно от почивка. Не обвинявам нито треньори, нито играчи. Не беше адекватен този турнир, защото не бяхме физически подготвени.

 

- Получи шанс да дебютираш в "Литекс" при Любо Пенев, а в титулярния тим те наложи Христо Стоичков. Как се работи с тези легенди?

- До днес изпитвам респект. При Любо Пенев така и не успях да се докажа. Бях млад, той ми даде първите мачове, но така и не бях титуляр. Имайки предвид, че тогава съставът на "Литекс" беше шампион, имаше доказали се в чужбина футболисти, беше много трудно. Страницата "Христо Стоичков" е една от най-хубавите в кариерата ми и в живота ми.

 

Първо, че успях да работя с него. Второ, че успях да го опозная като човек. Никога не мога да кажа нещо лошо за него. Невероятен човек и спортист. Начинът, по който игра "Литекс" по негово време със средна възраст 22-23 години...Имаше само един чужденец, който говореше перфектно български - Армандо Ваюши. С момчета от школата играхме невероятен футбол. Да, не постигнахме успех, но по начина, по който се раздавахме, публиката ни харесваше. Ако не се лъжа, тогава Стоичков стана треньор на годината в България и беше напълно заслужено. 

 

- Няколко човека преминахте в чужбина с трансфери за няколко милиона.

- Това е една стратегия, която се следва от Гриша Ганчев и от институцията "Литекс". Ръката на Христо Стоичков ни помогна и ни тласна напред. Колко истории имаме в съблекалнята, закачки със Стоичков и тогавашния отбор. Просто атмосферата беше уникална. 

 

- Разкажи поне една.

- Бях контузен. Отивам по доктори в София, но нали съм младо момче, не ме гледаха сериозно. Обадих се на Стоичков, той дойде с колата и докторите започнаха: "О, г-н Славчев..." Изведнъж започнаха да пипат глезените. Даваше ми и да му карам колата пред хората. 

 

- Софиянец си, мина през школите на Септември и Славия, но не си играл в столичен тим. Може ли да се случи скоро?

- Един Бог знае. За момента целите ми са в чужбина, защото все още не съм се доказал извън България. Не мисля, че тук съм достигнал връхната си точка, но мисля първо да довърша започнатото, да изградя име, а от кой отбор съм, ще го запазя за себе си.

 

- Как разпускаш?

- В свободното си време обичам да играя карти, да се събирам с приятели, да играя табла.

- Къде ще почиваш?

В България понеже постоянно съм извън страната.

- Не казваш с кого...

Имам човек до себе си. Много ми помага, неотлъчно е до мен и съм искрено благодарен. С този човек мога да постигна много. Знам, че имам една опора зад мен.

Сподели:
Напиши коментар »
(0)
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Кого предпочитате за президент на България?
Общо гласували: 14150
архив

Водя жената при пластичен хирург и му викам:
- И какво можем да направим за нея?
- Ми така като я гледам само кол в сърцето мога да и забия ...

няма нови новини
Днес: 207
hot
най-четени новини в момента
сега
3565
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV! Спецсъдът решава дали кметът на Костенец Радостин Радев остава в ареста - гледайте НА ЖИВО
x
Астролог съветва: Забравете домакинството, четете молитви
x