ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Почти всяка шеста бучка сирене, произведена у нас за първите 9 месеца на годината, е с добавка на хидрогенирани растителни мазнини. Това сочат данни на земеделското министерство. В България 30 фирми официално са декларирали използването в производството си на въпросната добавка. От цеховете им в периода от януари до края на септември са излезли 9265 т такива продукти или средно на производител се падат по 308 т.
Общото количество за деветмесечието на 2019-а е с 337 т по-голямо от същия период на миналата година. Най-имитации с палма са били произведени през юли и август, съответно 1235 и 1211 т. Запознати коментират, че това е свързано с активния летен туристически сезон у нас и в някои съседни страни. За цялата минала година у нас официално са произведени 11 504 т сирена с хидрогенирана палма, като пикът от 1529 т тогава е отчетен през юни.
На пазара у нас продуктите с палма се пласират основно в малките населени места, където покупателната способност на хората е изключително ниска. "По селата хората гледат да си напълнят корема с нещо евтино, смята Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите. Според него няма начин да се забрани влагането на хидрогенирана палма. Представители от бранша споделят още, че немалка част от тези продукти се пласират в заведенията за обществено хранене, най-вече при ол инклузива в хотелите, съобщава "Монитор".
Най-често хидрогениранита растителна мазнина се влага и при производство на продукти със сухо мляко, което замества натуралното. Суровината е много по-евтина и за това се предпочита от производителите. Около 2400 т е импортът на сухо мляко в България само за първите 8 месеца на годината и по този показател сме на едно от челните места по използването му изпреварвайки Унгария, Чехия, Румъния, Гърция, Финландия.
По време на последното голямо изложение на храни в София потърсих мнение по проблема от представители на участващите в събитието млекопроизводители. Интересното бе, че немалка част от тях не пожелаха да се цитират имената им. Вълкан Тодоров, собственик на мандра за биволско мляко край Ихтиман, смята, че над 60% от обикновеното краве сирене на пазара съдържа хидрогенирани растителни мазнини. Според него такива добавки в млечните продукти трябва да бъдат забранени, защото вредят на здравето. Негов колега от съседен щанд, пожелал анонимност, смята, че с палма са около половината от сирената и кашкавалите. Най-често те се пласират по магазините в по-бедните райони на страната и за това няма да има ефект от евентуалната забрана. Мандраджията посъветва да гледаме и цената. Сирене под 6 лв. за кило със сигурност е с добавка същото и важи за кашкавал под 10 лв.
Производител от село в Хасковска област припомня, че сиренето с палма е много търсено заради ниската си цена за сметка на качествените продукти. Според него щом тези храни се продават на пазара и не бива да се забраняват. Светла Георгиева от търговския отдел на фирма от Добричко обаче е категорична, че добавките с хидрогенирани растителни мазнини трябва да бъдат забранени, както това е направено в други страни. „Освен че изкривяват пазара, те нанасят и вреда на човешкото здраве”, каза тя. На същото мнение е и Танер Шахин, регионалният мениджър за София на мандра в област Силистра, произвеждаща млечни продукти. „Делът им на пазара е голям. Трябва да се забранят обаче заради вредите, които нанасят на човешкото здраве”, добави той.
От началото на годината БАБХ е извършила извърши 2 тематични проверки в общо 4709 обекта и установява, че най-често липсва надписът за „Имитиращ продукт”. Връчени са 233 предписания и 19 акта. 32 кг имитиращи продукти са били насочени за унищожаване поради изтекъл срок на годност, а 6,504 кг имитиращи продукти са изтеглени от пазара за преетикетиране, съобщиха за „Монитор” от санитарното ведомство.
Най-често констатираните несъответствия при извършените проверки са липса на задължителния надпис „Имитиращ продукт“, както и ясно обозначаване на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители на млечните съставки, не е обявено количеството или категорията съставки (сурово мляко, мазнини и/или протеини от немлечен произход, използвани в производството на имитиращите продукти), некоректно отразяване на съставките на храните, предлагани в заведенията за обществено хранене.
