ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кюрдсдкият анклав Кобане в североизточната част на Сирия, където са живели Айдан Курди и семейството му, е почти изцяло в руини след четири месеца и половина обсада от бойците на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС), която приключи през януари.
Това беше една от най-великите победи в кюрдската история, но пирова, след която 300 000 сирийски кюрди избягаха в Турция от Кобане, град малко по на юг от турската граница, и обграден от около 120 селища. ИДИС може и да беше изтласкана, но анклавът Кобане остава пусто, разрушено и много опасно място. Около 70 % от града бяха разрушени по време на боевете, от самоубийствени атентати на ИДИС и от снаряди, както и от ответния огън на кюрдите и въздушните удари на САЩ, използващи 250- и 1000-килограмови бомби, за да разбият позициите на ИДИС.
В един момент от ИДИС подпалиха редица сгради, за да създадат димна завеса като защита срещу американските бойни самолети. В по-голяма част от Кобане няма снабдяване с вода или електричество, а оттеглящите се сили на ИДИС минираха много от полуразрушените сгради, които не могат да бъдат лесно обезопасени.
Боевете бяха много интензивни и продължиха по-дълго от всяка сегашна битка в Ирак или Сирия, като ИДИС – наричаща себе си Ислямска държава – загуби около 2000 свои бойци, а кюрдската Народни отреди за защита (YPG) около 560. След януари имаше едва-едва завръщане на кюрдски бежанци от Турция в Кобане, защото животът сред развалините беше по-добър от този в мизерните бежански лагери. Но сирийските кюрдски власти допуснаха трагично заключение – че ИДИС не е в състояние да контраатакува.
На 25 юни около 100 бойци на ИДИС, дегизирани с униформи на YPG, влязоха в Кобане и в село на 20 км. южно от града и започнаха клане, по време на което изклаха между 223 и 233 мъже, жени и деца, както и 35 бойци от YPG . Кюрдските бежанци в Турция получиха известие, че не е толкова безопасно да се върнеш у дома, дори след като твоите сили напредват с помощта на американските въздушни удари, а ИДИС отстъпва.
Кобане е един от трите кюрдски анклава на юг от турската граница, създали своя своеобразна държава, след като през лятото на 2012 г. сирийската армия се изтегли. 2,2-та милиона сирийски кюрди, отдавна дискримирани от правителството в Дамаск, изненадващо се оказаха важен участник в сирийската гражданска война. Анклавите, които те наричат кантони, са на стратегически важни места, контролиращи маршрути за възможно пресичане на близо 800-километровата граница с Турция. Половината от тази граница сега е контролирана от YPG, чиито бойци не дават достъп ва ИДИС до важни пропусквателни пунктове между Турция и Сирия. Сирийските кюрди са политически значими като пропорция на техните сили към гражданските войни в региона..
Те постигнаха действителни измерения на практическа независимост в де факто кюрдската държава, която те наричат Рожава, намираща се под контрола на Партията Демократичен съюз (PYD) и своята много дисциплинирана милиция YPG. От октомври YPG е единствената ефективна сухопътна сила в Сирия, която сътрудничи на американската въздушна мощ срещу ИДИС. Но засиленото влияние на сирийските кюрди ги превърна в мишена за техните многобройни врагове. Турция беше уплашена от това, което се равнява на кюрдска държавица, контролираща 400 км. от южната й граница.
И още по-лошо, PYD и YPG са сирийското разклонение на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), мощна партизанска организация, която се бие с турската армия от 1984 г. Това лято Рожава, плодороден къс земя, изпълнен с житни поля и осеян с „кимащи магарета (сонди)“ за петрол, изглежда идилична и мирна в сравнение с останалата част от Сирия. Но за сирийските кюрди бъдещето е пълно със заплахи от страна на една враждебна Турция на север и ИДИС на юг.
Нещо повече, всеки потенциален победител в гражданската война в Сирия може бързо да премине към унищожаване на кюрдската независима общност. Пред лицето на тези опасности не е чудно, че сирийските кюрди поемат всякакъв риск, за да избягат в Европа или другаде, където могат да намерят сигурност...................... Коментарът на Патрик Кокбърн е публикуван във в. „Индипендънт“.
