ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съвременната македонска държава била резултат и от въстаническите действия в Пиринска и Егейска Македония през 1941 г., това се твърди в коментар, публикуван вскопския вестник "Дневник". Според коментара, "антифашисткото въстание от 11 октомври в прилепско не може да се дели от въстанията в Пиринска и Егейска Македония, защото те са едно неразделно цяло. Всички те са едно и също въстание".
Тезата на македонските коментари не кореспондира с истината по няколко причини, сред които са пълното отсъствие на т.нар. "масови въстания през 1941 г." както във Вардарска, така още по-малко в Пиринска и Егейска Македония, и разнопосочната дейност на местните комунистически формации, определени като явни подбудители на антифашистките действия, коментира българската агенция „Фокус”.
Коментарът на "Дневник" фриволно жонглира с историческите факти, като свързва историята на ВМРО, Илинденското въстание от 1903 г. и Крушевската република със събитията от 1941 г.
Според текста, така разказаната "македонска история трябва да обединява населението, а не да го разединява и това е задължение на всеки македонец".
Агенция "Фокус" припомня:
Вечерта на 11 октомври 1941 г. петима младежи нападат полицейския участък в Прилеп. Това са Аспарух Йосифов, Душко Наумовски, Благой Спирков, Милан Димов и Драган Димов. Дежурният стражар на пост пред участъка е българин от Смилево, баща на 3 деца, съсед и близък на родителите на Наумовски. Двамата се заговарят, след което стражарят се обръща, а малолетният Душко Наумовски го застрелва в гърба с пистолета си. Четирима младежи прерязват телеграфните жици, а други извършват неуспешно нападение над Прилепския затвор. Акцията е известна в македонската история като „Първата пушка”. По-късно част от нападателите са заловени след опит за нападение срещу охраната на ж.п. тунела на Бабуна планина, при което са ранени двама войници. Голяма част от задържаните са освободени заради непълнолетие.
По същото време председателят на Покраинския комитет на Комунистическата партия на Югославия Методи Шатаров отказва да приема указания от ЦК на ЮКП и установява връзки с БРП /к/ в София, което усложнява отношенията между двете комунистически партии и в последствие предизвиква смяната на Шатаров с Боян Българанов.
След 1945 г. Методи Шатаров е заклеймяван като сепаратист и великобългарски националист.
