Малцина от истинските комунисти- идеалисти доживяват победния ден 9 септември 1944 г., когато пада фашистката власт. Един от тях е прославеният партизански командир Славчо Трънски. По-късно той често и яростно говори за тарикатите, взели участие в борбата срещу фашизма в навечерието на самата победа, твърде хитро избягвайки опасностите.
Славчо Трънски (1914-1999) е странна птица, открояваща се сред ятото на нагаждачите. Става генерал още в първите години на новата власт, но около него витаят слухове и недоказани клевети. Противниците му вадят компромати…Разправят за него, че преди да стане командир на Трънския отряд бил крадец и обирал селяните из Трънско, поддържал връзка с Тито и др. След победата на 9 септември той попада дори в концентрационния лагер в Белене. Преди това в Държавна сигурност е подложен на кански инквизиции дълги дни и нощи. В Белене го посрещат бивши фашистки управници, които са чували едно друго за него. Когато влиза в затворническата барака, висш царски офицер му казва:
- Ето докъде я докарахме, и ние, и вие, сме тук в Белене, г-н Трънски…
Архивите разказват, че генералът „сам си е изпросил” затворническата съдба след едно свое изказване на пленум на партията през март 1945 г. когато за генерален секретар на на ЦК на БРП /к/ е избран Георги Димитров. Във висшето партийно ръководство вече са новите светила на новата политическа власт: Вълко Червенков, Трайчо Костов, Добри Терпешев, Цола Драгойчева, Тодор Павлов, Тодор Живков.
Сред изобилието възторжени думи, които се леят от трибуната, речта на младия генерал Славчо Трънски е като гръм от ясно небе. Той говори против партизанщината, громи нагаждачите и лъжегероите. И ни в клин, ни в ръкав, поставя въпроса за морала: “Става дума за битовото разложение в нашата партия. Разложение има не само сред някои партизански среди, поради известни неуредици в тяхното положение, но го има и сред нашите партийни кадри. Ето другарките изнесоха случая с тези девойки, които са партизанствали с наши другари, а сега са бременни. Ами мнозина от нашите другари – партизани, след като ги поставиха на отговорна работа, зарязаха жените си, защото били прости. Мнозина нямат узаконени бракове…”
Славчо Трънски не прощавал свободната любов в гората. Запазени са документи за наложените строги мерки срещу безразборния полов живот сред партизаните в Балкана. Изказването на Трънски на партийния пленум било като плесница за разхайтения морал, който се забелязвал вече тук-там след 1944 г.
Дори да се е случило и партизанките да са слезли бременни от Балкана, той не можел да допусне тези славни момичета да бъдат изоставени. Мнозина не са му простили след това слово. Сред тях е и Цола Драгойчева, която, както е известно, забременява в затвора, за да се спаси от смъртната присъда. В редиците на новите властници, уредени на тежки длъжности с добри заплати, генералът виждал началото на разврата сред властта. Гледал е как довчерашните му бойни другари влачили по одържавените богаташки вили любовниците си. В същото време, ако един редови комунист, не дай си Боже, сбърка, бил изключван от партията, уволняван и преследван. “Тогава защо забранявахме секса в Балкана?” – пита се генералът.
И след няколко десетилетия Славчо Трънски си остана същият моралист. Нека си спомним как след Десети ноември от трибуната на Народното събрание генералът пръв говори за Живковата династия, за материалните облаги, за грамадата пладнешки разбойници. Не пощади дори най- известния ни поет Любомир Левчев. Разобличи го, че е обслужвал Татовото обкръжение.
Любомир Левчев реагира светкавично:
- Аз не се отказвам от нито едно мое стихотворение. Нападките на Славчо Трънски са на лична основа. Известно е, че пише книги. Но той е посредствен писател и книгите му са слаби. Когато поиска да стане член на Съюза на българските писатели, ние не го приехме и оттогава той ме ненавижда. Генералът му отвърна, че не той е целувал ръка на Диктатора и е „държал фустата на Людмила Живкова”. На тези обвинения Левчев замълча деликатно.
