След провала на властта в референдума: Ох, как боли!

Кой с кого ще се коалира по изборите

О-о-х, как боли! Тази страдалческа въздишка от един плакат на отново актуалния Азис  днес тайно звучи в редиците на довчера могъщия ГЕРБ, след като станаха известни резултатите от референдума... Каквито и да ги приказват от ръководството, това си е първата загуба лично на Бойко Борисов. И той сам си е виновен след като по известни само на него причини смени на няколко пъти позицията си по въпроса на референдума, за да призове накрая с тройното „не“ и да хвърли всичките налични пропагандни средства в кампанията. Колкото и да се твърдеше от политическите партии, ангажирани в референдума, че той няма политически характер, фактът си е факт - сега всеки ще тълкува резултатите от гледна точка на своето представяне на предстоящите парламентарни избори. Боли, не боли, има  нови реалности в политическия ни живот, които ще определят и позициите на предстоящите избори. Тези нови реалности започнаха да се очертават още преди референдума, той само ги затвърди, като преди това бяха силно повлияни и от инцидента с Ахмед Доган. Със сигурност в новия парламент влизат четири партии – ГЕРБ, БСП, ДБГ на Кунева и ДПС. Разликата между  първите две партии вече е пренебрежимо малка, като при новите измервания след референдума може да се очаква нов подем сред привържениците на БСП. Ако тази конфигурация се запази, нито една партия няма да може да управлява самостоятелно и ще трябва да влиза в коалиция или да бъде подкрепяна при гласуване. Новото в тази ситуация е, че имаме две партии в ролята на „балансьор“- ДБГ и ДПС. За сериозните анализатори няма съмнение, че с оттеглянето на Ахмед Доган от лидерския  пост  възможностите за коалиране пред ДПС се увеличават. Личността на историческия лидер беше станала непреодолима пречка за коалиция вляво или вдясно. Докато за ГЕРБ това влизаше в противоречие с идеите, с които спечели изборите и дойде на власт, то за БСП, която вижда в ДПС стратегически съюзник, Доган стана нежелан за левите избиратели след неговата изцепка преди миналите избори,станала причина и за катастрофалната загуба на изборите. Доказателство за новите шансове пред ДПС е ухажването, на което бе подложен Лютви Местан от Бойко Борисов, че дори и от Вежди Рашидов, с когото имаха и персонален сблъсък. Своята близост с новото ръководство не закъсня да демонстрира и Сергей Станишев. Все пак шансовете са на страната на лявоцентристка коалиция БСП-ДПС. С ключова роля ще бъде и партията на Кунева. Борисов,който поне досега изключва ДПС, признава, че ДБГ като десноцентристка партия е по-резонен партньор за ГЕРБ. Самата Кунева демонстрира привързаност към дясното пространство,но на мен ми се струва, че това е опит да се разграничи от миналото си в НДСВ и желанието й да привлече разочарованите от СДС избиратели. Не е много сигурно,че не греши,защото все пак повечето от нейните привърженици са с леви настроения. Засега тя отхвърля идеята за  коалиция и с ГЕРБ, и с БСП, но така се говори преди избори. Не изключвам Кунева да завие наляво. Тя има добри отношения със Сергей Станишев. Зависи какво иска Даниел Вълчев, когото някои дори спрягат като бъдещ премиер срещу съгласието за коалиция. Какво излиза тогава? Шансовете на Борисов да състави правителство при наличието на само 4 партии в парламента са чувствително по-слаби от тези на БСП. Особено след понесената загуба на референдума. Остава надеждата в т.н. „патерици“- нови коалиции от малки партии. Колко „патерици“ му трябват на Борисов? Въпросът е в това каква форма на коалиционност си представят двете големи партии. Поне засега БСП също избягва да говори за пряко коалиране, а говори за правителство на националното единство, което ще бъде подкрепяно от обединени от обща програма партии. Това би означавало,че може да има министри от ДПС например, но няма да има формула като 3-5-8. Станишев няколко пъти намеква, че дори премиерът може да не е непременно от БСП. Наскоро Лютви Местан употреби същата формула в едно телевизионно предаване и неинформираният  водещ  възкликна, че тази идея се лансира за пръв път. Това не е вярно. Станишев я лансира многократно след избора му за председател на ПЕС. ГЕРБ също е против прякото коалиране. Засега Борисов предпочита досегашната формула - правителство на малцинството, подкрепяно от сателитни малки партии. В този парламент тази роля играеха „Атака“, РЗС и за съжаление „Синята коалиция“. На какви нови „сателити“ ще разчита Борисов, ако те успеят да влязат в новия парламент? Според социолозите  не е изключено бариерата да бъде премината от обединението между Иван Костов и Надежда Нейнски. Костов имаше късмет, че СДС се разцепи така неочаквано и една малка част премина към него. Все пак десните избиратели едва ли са забравили, че Костов напусна СДС именно по времето, когато Надежда беше лидер на синята партия. Дори да са простили това му прегрешение, едва ли са забравили,че Костов през целия мандат подкрепяше в решителни моменти правителството на Борисов. Сега с доста голямо закъснение заема опозиционна поза, но с това само напомня трудното положение, в което бе НДСВ в тройната коалиция. Големият въпрос е дали Костов отново ще се заиграе с Борисов, ако влезе в парламента или ще бъде истинска опозиция. Десните избиратели в България, които са отвратени от управлението на ГЕРБ, смятат, че то е антидемократично, олигархично и не носи нищо добро за България, ще бъдат изправени пред сложната дилема - ако изборът е само между ГЕРБ и БСП, не е ли по-добре да дойде на власт БСП, която вече е с европейско лице и спазва демократичните норми? Ако за Костов може да се предполага, че не би танцувал отново с Борисов, то с по-друга нагласа е остатъчното СДС. Ако се осъществи коалиране с партията на Касим Дал и с НДСВ, както и с някои остатъчни земеделци, шансовете новата формация да влезе в парламента не са лоши. Това ще бъде и първата сигурна „патерица“ за Борисов. Много е възможно в парламента да влязат и националистите от „Атака“,особено ако се обединят с ВМРО на Каракачанов. В момента Волен Сидеров подлага на остра критика политиката на Борисов, колкото да обере част от протестния вот, но си оставя дълбоки резерви за бъдещо партньорство. Коя е третата „патерица“? Няма сигурна такава,освен ако не се направят някакви фалшификации. Яне Янев е толкова компрометиран, че съюзът му с парите на Марешки ще се окаже ялов. С мечтата все пак да има някакво политическо бъдеще, Янето е готов за всякакви мръсни поръчки. Изпълнява ги, но вероятно ще бъде употребен  за последен път, след  което ще бъде изоставен. Комбинациите Валери Симеонов-Слави Бинев,  както  и ВМРО-НИЕ и „Лидер“ по-скоро ще отнемат чужди гласове, без да имат собствени шансове. Такава е картината днес - в седмицата след референдума, когато ГЕРБ понесе първата си загуба и не вижда пред себе си много радостни перспективи.