Служител на завода: Колегите загинаха, можеше ние да бъдем на тяхно място
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Лоши условия на труд, нерегламентирани нощни смени и непрекъснат натиск от страна на ръководството на завода за повишаване на производството. Това са само част от обстоятелствата, които според служители на предприятието са довели до трагичния инцидент във фабриката за взривни вещества и боеприпаси в Горни Лом, при който 15 души намериха смъртта си.
Пред Дарик Божидар Илиев, един от служителите от първата смяна, разказва за отношението на ръководството към работещите в завода и спомените от последния работен ден.
„След инцидента през 2010 година, собственикът забрани да се работи нощно време. Уволни всички работници, които бяха от малцинствата и беше забранил да се назначават на работа. Така беше до преди два месеца - започнаха отново да се дават нощни смени, усилено производство, като дойдоха гръцките мини, искаха много бройки, а цената не беше много добра 0,43 лева за мина. На смяна искаха да бъдат отработени 1200 мини, което няма как да стане. Три бригади утилизация, защото текучеството е много голямо, условията са много лоши. Постоянно се сменят хората. Не ги уволняват, те сами бягат, като видят какви са условията", каза още Илиев.
По думите му от ръководството постоянно са им казвали, че трябва да работят повече, да изкарват повече мини, за да вземат повече пари.
„Опитваха се да въведат някаква нова организация, което костваше много усилия на цялата бригада - да наложи неговото темпо на работа, за да се изкарат повече мини. Всичко е свързано с пари", каза още Божидар Илиев.
Относно причините за взрива, той каза, че предположенията са много: „Може и на струга да е станало, може и при невнимание. Като имаш човек, който постоянно ти казва - темпо, темпо - как да работиш. Хората се притесняват и могат да допуснат грешка. Предишния ден докараха шест тира мини, от които трябваше да се разтоварят два тира. Когато си отидохме във вторник, цехът беше празен, когато дойдохме в сряда, цехът беше пълен с мини на три нива. Нямаше мотокар, който да ги свалим. Дойде ръководството и ни накараха със стълба и ръчно да ги сваляме. Риск винаги е имало и продължава и сега да има. Колегите загинаха, можеше ние да бъдем на тяхно място".
