Соларен панел на покрива - мисията невъзможна! Интересът расте заради скъпия ток
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
До една година може да отнеме бюрокрацията, ако решите да си поставите соларен панел на покрива на къщата. В момента търсенето на такива инсталации е голямо както от домакинства, така и от предприятия заради високите цени на електроенергията на свободния пазар. Това обясниха пред „Труд” експерти в сектора. Бюрократичните пречки обаче отказват част от желаещите - причината е, че у нас режимът е разрешителен, докато в държави като Германия, Гърция и Австрия например той е уведомителен. Това означава, че там инсталаторът проектира, монтира, свързва инсталацията и окабелява, след което уведомява съответното енергодружество, обясни Румен Петров, собственик на фирма и член на Българска соларна асоциация пред в. „Труд”.
У нас е точно обратното - една година се борите с администрацията, а чак след това, ако успеете и не се откажете, започва поставянето на соларната инсталация.
Според Закона за устройство на територията, за да започне изграждането ѝ, трябва да имате строително разрешително, обяснява експертът. Това важи дори за малки мощности от 5 или 30 киловата. По думите му, най-краткият срок, за да получите разрешителното, е 3-4 месеца, за което са ви нужни връзки в институциите. Забавянето идва най-често от съответната община, която може да ви поиска да съгласувате проекта с геодезист, ВиК и т. н. Това, разбира се, освен време, коства и допълнителни средства на инвеститора, обяснява Петров. Всяко съгласуване на проекта струва между 200 и 300 лева. Той дава пример с проект, който изграждат близо до Карнобат. Изкопахме канали за захранващия кабел, когато местното ВиК праща представител за съгласуване на проекта. Чакаме го вече 5 месеца. Разбира се, всичко, което бяхме свършили, трябва да се прави наново, обясни експертът.
Забавяне на проекта може да дойде и от съответното енергодружество, на чиято територия се намира обектът. Изискването е те да дадат разрешение за мястото и начина на присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа. Срокът за издаването му е максимум до 2 седмици, но не го издават за по-малко от месец, обясни Петров. Ако ви откажат или бавят, имате възможност да се жалвате в Комисията за енергийно и водно регулиране, но това само удължава процеса, категоричен е той. И дава пример за едно от трите дружества у нас, което отказва на инвеститор с мотива, че няма капацитет да го присъедини. КЕВР се произнася в полза на инвеститора и задължава енергодружеството да присъедини инсталацията. В отговор оттам обясняват, че ще го направят, но за целта трябва да сменят трансформатора, което ще им отнеме не по-малко от 36 месеца.
Не са малко и таксите, които трябва да платите, за да си сложите соларна инсталация на покрива. За скица трябва да платите около 20-30 лева, за становището от енергото таксата варира от 100 до 150 лева. Големи разлики има в цените на инженерния проект като средно той излиза около 500 лева. За съгласуване на проекта в общината таксите отново варират - от 100 до 300 лева и зависи от различните общини.
Разходите не спират дотук, защото някои от енергодружествата дават точка за присъединяване, където им е удобно, а не най-близкия стълб, обяснява експертът. Така може да се наложи да платите за ел. табло или за подобряване на някой кабел и т. н., които ви калкулират в цената, така може да платите още между 600 и 2000 лева.
Самата соларна инсталация струва средно между 1100 и 1500 лева на киловат инсталирана мощност. Колкото по-голяма е, толкова цената е по-ниска, защото се прави икономия от мащаба, посочи Петров. Най-скъпо излизат малките централи до 5 киловата.
Има три варианта какво да правите с електроенергията, която си произвеждате. Единият е цялата енергия да се продава на местното енергодружество, което я изкупува на преференциална цена. Вторият вариант е да продавате излишъка, но на пазарна цена, като за целта трябва да подписвате всяка година нов договор е енергодружеството или с търговец на ток. И третият вариант е да я ползвате изцяло за собствени нужди - това обикновени правят фабрики или цехове, които имат такива централи, обясни експертът.
