ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На пръв поглед един от регионите на Марс, проучен от сондата Марс експрес, изглежда белязан от кратери, формирани при космически сблъсъци. Най-големият сред тях обаче може да крие експлозивна тайна - той вероятно е наследник на древен супервулкан, пише на страницата си Европейската космическа агенция (ЕКА), цитирана от Фокус.
Изображенията на марсианската повърхност са заснети от стереокамерата с висока резолюция на Марс експрес на 26 ноември м.г. Предизвикващият въпроси кратер се намира в региона Арабия тера.
Кратерът всъщност се състои от два големи вместени един в друг кратери. Размерите на външния ръб са 40 на 30 километра, а най-дълбоката точка е на 1750 метра под заобикалящата го равнинна местност. Някои учени смятат, че кратерът, подобно на други форми в Арабия тера е пръстеновиден вулканичен кратер - останка от марсиански супервулкан.
На Земята за супервулкан се смята такъв, който при изригване произвежда най-малко 1000 кубични километра вулканични материали, като това го прави хиляди пъти по-мощен от обичайните изригвания. Остатък от такъв вулкан е кратерът в американския национален парк Йелоустоун. Супервулканите се образуват, когато магмата остане блокирана под земната повърхност, докато се генерира огромно налягане. Те изригват неочаквано и с невъобразима мощ и не формират подобно на планински връх възвишение. Кратерите на супервулканите имат специфични геоложки характеристики, който ги отличават и от кратерите, формирани при сблъсък.
Стандартният кратер, образуван при удар, има издигната централна точка, висока кратерна стена и покривка от отломки. Тези черти отсъстват при кратера, заснет от Марс експрес, но трябва да се отбележи, че те може да са ерозирали с течение на времето. Още едно доказателство в полза на вулканичния произход е фактът, че районът Арабия тера е покрит с пласт от вещества, които са знак за наличие на активна вулканична дейност в древността.
Ако вулканичното минало на кратера бъде потвърдено, това ще хвърли светлина върху теориите за марсианския климат, тъй като супервулканите може драматично да са променили условията на Червената планета.
