Спас Гърневски емоционално на 6 септември пред ПИК: Тази вечер няма да съм на паметника на Съединието. Няма как да стъпя на тази българска светиня, когато от величието на нейната история слово ще произнесе доказан национален предател
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес България отбелязва Деня на Съединението. Традиционно, Пловдив се превръща за един ден столица на празненствата за светлия ден. 6 септември е и празникът на Пловдив. Малцина знаят, че отбелязването на деня спира през 1911 г., за да бъде възстановено отново през 1998 г., като основната роля за възстановяването му играе тогавашният кмет на Пловдив Спас Гърневски.
В последните дни и месеци обаче България е разделена от юмрука на президента Румен Радев, който уж трябва да е обединител на нацията. Тълпите, насъсквани от Радев за преврат, чупят, палят, рушат, мятат павета и хвърлят бомби по полицаите. Самият той пък нееднократно не се посвени да оскверни най-светите български празници и места, като анализатори очакват да направи същото и тази вечер.
На светлия ден, агенция ПИК потърси за коментар виновника този празник отново да се отбелязва – депутата от ГЕРБ Спас Гърневски. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Гърневски, честит празник! Днес е един от най-великите български дни – Съединението на България. Величие, което ние българите сме извоювали сами без никаква чужда помощ и намеса.
- Честит празник и на вас, на вашите читатели и на всички българи! Действително трябва да сме горди, че имаме деня на своето единение, на прегръдката на Севера и Юга, на своята цялост, на съжалението от безпътието в миналото и на своята европейска магистрала днес.
- Вероятно обаче, от днешните поколения малко хора знаят каква е съдбата на тази безспорна икона 6 септември измежду българските празници от 1885 до днес. Малцина знаят, че след дълги години на забвение, за първи път той е честван като официален празник през 1998 г. по времето на вашето кметуване в Пловдив. Дали 9 септември не е бил причината за неговото изгнание?
- Не, неговата съдба е малко по-различна, за разлика от други велики български събития приключили отбелязването си с окупацията на България на 9 септември 1944 г. от болшевишката армия.
Честването на 6 септември е приключило 33 г. по-рано. Истината е, че от 1911 г., 6 септември не е честван като официален празник. Поради пословичната ревност на цар Фердинанд l към делата на княз Александър Батемберг, след обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 г., 6 септември постепенно е неглижиран като официален празник. Мотивите на придворните историци са, че едва ли не в 6 септември се съдържа 22 септември. Така от 1911 г., официално се чества само 22 септември.
- А как приключи тази очевидна историческа несправедливост?
- На 6 септември 1997 г., в Пловдив отбелязахме Съединението на Източна Румелия с Княжество България. По това време 6 септември беше само празник на Пловдив. В града бяха пристигнали обаче всички по-видни политици в държавата и много от управляващите. В елитния хотел „Тримонциум“, по време на тържественото слово, изненадващо се обърнах към председателя на Народното събрание Йордан Соколов и от упор попитах: „Не е ли крайно време 6 септември да бъде обявен за национален празник на България или в най-лошия случай поне за официален?“.
Залата избухна в аплодисменти. И Йордан Соколов, и председателката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова, които бяха един до друг, се поклониха недвусмислено в знак на съгласие. Още в следващите дни подготвих и изпратих официалното искане към българските власти. Пролетта на следващата година Народното събрание прие решение и обяви 6 септември за официален български празник.
Надявам се обаче , че един ден той ще е националният ни празник, за сметка на потъналия в мистерии 3 март.
- Г-н Гърневски, убеден съм, че тази вечер ще бъдете отново щастлив да присъствате на едноименния площад на тържествената заря-проверка, пред паметника на Съединена България.
- Напротив, г-н Атанасов! Довечера за втори път през тези 22 години, откакто отново честваме 6 септември като официален празник, няма да бъда на церемонията. Първият път беше по времето на президента Георги Първанов, когато не стъпих на монумента заради проруските му забежки.
Днес причините са още по-основателни оттогава. Няма как да стъпя на тази българска светиня, когато от величието на нейната история официално слово ще произнесе един доказан, буквално преди дни и часове, национален предател. Никога не бих застанал на метри от човек, който в един от съдбоносните мигове и предизвикателства пред Родината, типично по болшевишки вдигна юмрука си и изстреля залпа на българското разделение. Залп, роден в шизофрения му мозък, който хвърли в недоумение непредубедените българи.
Как бихте нарекли човек, който по Конституция трябва да е помирител, обединител на нацията, а той застава начело на сган, която всеки ден плаши народа ни с насилие и кръв, всеки ден вгорчава ежедневието ни с разюздани блокади, разнасящи ковчези и бесилки по мегданите? Сган, която въоръжена с ножове, колове, павета, самоделни бомби, умишлено търси кървава саморазправа с родната полиция, призвана да пази институциите. Сган, която притиска стените в гърбовете на униформени български момчета и момичета, немигнали десетки вечери, за да опазят живота на всеки един българин, независимо кой от коя страна на барикадата е. Сган, която вижда предела на силите им, но хвърля бали със слама пред краката им. Сган, която е готова да драсне кибритената клечка, за да ги запали като на жертвен олтар.
Кои сте вие, българоубийци, че ще палите българските деца? Кои сте вие, уроди, които за шепа крадени, окървавени, изсмукани от залъка и гърба на българския народ левове, сте готови да продадете душите си на дявола? Строили сте се в безскрупулни легиони на смъртта, командвани от зловещи комедианти-первезници. Но ще бъде късно, когато разберете, че е по-хигиенично да влезете в пъкъла, отколкото да сте в обкръжението на „Отровното трио“.
- Тази тълпа, която безнаказано вилнее, е надъхвана от юмрука на президента Радев, който тази вечер отново ще заговори за някакви идеали, като в същото време ще разделя хората, народа и ще призовава към бунтове, метежи, оставки. Що за човек може да прави нещо подобно?
- Аз ще попитам само: „Кой сте вие, г-н Радев?“. Навярно трябва да сте "първородният син на Рогатия", за да оглавите тази кървава вахканалия.
Кой сте вие, за да призовавате за държавен преврат чрез кървав метеж? По кой закон на държавата си позволихте да искате оставката на законното правителство, начело с премиера? По кой закон искате саморазпускането на българския парламент? По кой закон искате оставката на главния прокурор? И най-важното – защо, г-н президент? Защото жадувате за ваша президентска република, независимо къде ще е тя – важното е тя да е по-близко до Кремъл.
Вероятно искате да спасите червените олигарси, които прокурорът Гешев натика в арестите, а други подгони като бегълци от правосъдието по света, от възмездие? Откъде-накъде си позволявате да наричате законно избрани министри и депутати мутри и мафиоти?
Г-н генерал, нима след падението на това предателство, не усетихте от генералските си ботуши аромата на фатмашки партенки?
Докога ще търпим тази президентска гавра с днешна европейска България? Тази България, която Каравелов, Левски, Ботев, Стамболов, нито дадоха на Русия, нито я разграбиха, нито я продадоха. Тази България, г-н национален престъпник, няма да позволим да докоснете дори с налудничавия си поглед, камо ли да я харижете на изток.
С цялото зло, което носите с присъствието си тази вечер в Пловдив, има и една добра възможност. Там, под паметника на Съединението в европейската столица на културата, когато произнесете поредната си отровна антибългарска злъч, да бъдете незабавно арестуван и предаден на българското правосъдие като национален предател и престъпник, дръзнал да разедини и разруши обединената ни в европейската демокрация България. Защото речта ви по повод на Съединението на България съм убеден, че ще е литургия, отслужена от наместника на Сатаната.
