ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В разгара на предизборната кампания, един от най-ярките и колоритни депутати в отиващото си вече 44-то Народно събрание - Спас Гърневски, се бори за втори депутатски мандат от гражданската квота на ГЕРБ.
Гърневски, който е може би най-яростният изобличител на политиките на БСП и червената лидерка Корнелия Нинова, се съгласи да сподели пред ПИК историята на дясното в Пловдив, защото на тези избори, ГЕРБ е в коалиция със СДС, а именно като син кандидат, той беше и кмет на Пловдив.
- Г-н Гърневски, как се роди приятелството ви с ГЕРБ? Вече два пъти попадате на избираемо място в листите им за Пловдив като гражданска квота?
- Участието ми в листите на ГЕРБ също се експлоатира през годините от доброжелатели и тролове в подтекста на политическото номадство, т.е. че прелитам от партия в партия. Дори веднаж Цветан Цветанов, вече бе извън ГЕРБ, който знае цялата история за сътрудничеството между Гражданско сдружение „Разум“, чийто председател съм, и ГЕРБ под тепетата, публично попита откъде и кога съм се появил в отбора на ГЕРБ. Редно е на тези въпроси да отговоря публично и то точно сега, пред изборите.
На местния вот през 2007 г. ГЕРБ спечели властта в Пловдив с безапелационна победа. За кмет бе избран Славчо Атанасов от ВМРО, подкрепен за поста от ГЕРБ. Това бе изключително недалновидно от страна на „новата десница“ под тепетата. Да подкрепиш чужда кандидатура, когато си на гребена на вълната, да и подариш кметския стол и цяла дузина общински съветници бе фатална грешка, която бихме определили като политически автогол. И той не закъсня. Още при първия опит на Общинския съвет за контрол върху дейността на кметската администрация ножът бе забит в гърба на победителите в изборите - ГЕРБ.
На 17 септември 2008 г. в Пловдив бе осъществен един от най-коварните преврати в местната власт в цялата му следосвобожденска история. На състоялата се в този ден сесия на Общинския съвет в явно отлично организирана акция от страна на ВМРО, БСП и Атака бе свален от поста си председателя на местния парламент г-н Йордан Кюмюрджиев от ГЕРБ. Превратаджиите спечелиха с 26 на 25 гласа вота на недоверие и вкараха червените реставратори от БСП в местната власт, без да са спечелили избори…
В малцинство останахме общинските съветници от ГЕРБ, двамата от ДСБ, и единият от СДС. Вторият от СДС се продаде на заговорниците за дребен административен пост. Знаехме отлично кой за кого е гласувал, защото преди да пуснем бюлетините в урната ги показвахме на нашия представител в комисията.
- Да разбирам ли, че червеното знаме ви действа като бик в политическа корида?
- Идването на червените на власт в Пловдив по този начин бе исторически позор за града ни. В цялата демократична история от освобождението на България до ден днешен, като изключим комунистическия режим след окупацията от 1944 до1989 г., в останалите 98 години комунистите са идвали законно на власт в Пловдив един единствен път в далечната 1919 г., на 30 декември. Така са управлявали с „комунистическа визия“, че след само 75 дни управление, на 16 март 1920 г., пловдивчани ги свалят от власт. Никога след това, както преди 9 септември 1944 г., така и след 10 ноември 1989 г. не са идвали законно на власт под тепетата.
След гнусния преврат на Славчо Атанасов те се вмъкнаха като шумкари през задния вход на Общината и сътвориха куп неразбории в управлението, защото цели три години лявата ръка не знаеше какво прави по-лявата. Общо взето двата мандата на Чомаков и този на Славчо Атанасов се характеризират като 12-годишен застой и разграбване в Пловдив…
Разбира се, че се взехме в ръце и като разобличаваща опозиция неутрализирахме доста от мераците на политическите нашественици. През 2011 г. ГЕРБ начело с Иван Тотев спечели изборите и стартира периода на съвземане на града ни. Предстоеше огромна работа, защото 12-годишното безвремие бе покрило с прахоляк почти всички сектори на общественото управление. Двамата с арх. Илко Николов като представители на "Синята коалиция" плътно застанахме зад програмата на ГЕРБ за местно самоуправление. Г-н Николов бе избран за председател на Общинския съвет, а това бе недвусмислено изразено доверие и уважение към нас като десен партньор.
В един момент в София след развода на "Синята коалиция" през 2012 г. зачестиха атаки отдясно срещу ГЕРБ и политиката им. Поискаха същото да направим и в Пловдив. Стигна се дотам, че бе изискано от нас да не подкрепяме дори най-големия до момента в прехода бюджет на кмета Тотев за 2013 г. Това бе последната капка, която преля чашата на недоверието ми в пътя, по който бе поела старата десница Това бе пътят към нищото. Както казах по-горе, напуснах ДСБ и ми олекна.
- Все пак – как се стигна до първото ви включване в листите на ГЕРБ?
- Що се отнася до участието ми в листите на ГЕРБ от гражданската квота го приемам като признание за съвместната ни работа за Пловдив през всичките тези години. Бях изключително изненадан, когато бях включен в листата за местните избори през 2015 г.
Лидерите на ГЕРБ знаят че никога не съм молил който и да е да бъда допуснат до която и да е листа. Тогава, макар и поставен на 24-то място, приех да помагам с каквото мога за пловдивския подем. Дойде ми като гръм от ясно небе, когато съобщиха че с преференции съм се класирал в челото на листата. Същото се случи и през 2017 г. на парламентарните избори. Тогава от 11-ти се изкачих до второ място отново с преференции.
За предстоящите на 4 април избори получих номинации както от организацията на ГЕРБ в Пловдив и лично от кметовете Иван Тотев и Здравко Димитров, така и доверие от националното ръководство. Приемам го като доверие и оценка за дългогодишната ни съвместна работа близо 12 години в името на Пловдив и България. Бях решил, че току що приключилият мандат ще ми е последен в политиката, но след това огромно доверие чувствам, че имам сили за още битки на политическия терен.
Да, сигурен съм, че в тези избори отново ще бъдем шампиони, но ми се иска да видя края на участието на безродните червени превратаджии начело с Радев и Нинова, изпаднали от „А“ група на родната политика. В нея място за национални предатели няма. След това спокоен бих седнал с пакетче семки на трибуната. Трябва да призная, че когато участвам в битката с противника се чувствам по-леко, отколкото когато я наблюдавам.
- Мен ако питат, май Гърневски ще е на фронта, докато последният комунист в България умре. Ама мъдрецът Димитър Талев беше писал: "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист“.
- Бях сигурен, че няма как да не демонстрирате великолепното си чувство за хумор. То отново изплющя като камшик на политическата сатира върху гърба ми. Не съм чак такъв оптимист, за да се надявам, че някога комунистите ще изчезнат до крак. Разбира се, че освен като абстракция комунизъм никога не е имало и няма да има. Комунисти обаче под една или друга форма е имало и винаги ще има. И в името на някакво „светло комунистическо бъдеще“ нито една идеология не е избила толкова милиона невинни хора по земята, нито една не е нанесла толкова злини на човечеството.
Ако фашизмът е определение за варварско зло, то комунизмът е неговият завършен висш стадий - доказано и на теория, и на практика. В нашия случай по-важното е да не ги допускаме до управлението на държавата, защото колкото пъти я управляват, толкова пъти я фалират и ни връщат с години назад. По-скоро с комунизма е като с корона вируса, щем не щем трябва да живеем с него, но да се научим да се пазим от тази чума…
Не случайно преди стотина години Александър Стамболийски заявява публично: „За Вас комунистите ще отводня Бургаското езеро и ще Ви го подаря, за да си строите в него комунизма. Ако се пръкне нещо от този експеримент, ще помислим дали да допуснем да управлявате“. В друго откровение допълва: „Щом срещнеш комунист, ако е гладен нахрани го, ако е жаден - дай му вода, ако е гол - облечи го, ако е бос - обуй го, само власт не му давай, че докопа ли я, ще изгори държавата“!
- Впрочем, г-н Гърневски, кои са комунистите днес? Вие като че ли сте с обострено обоняние да ги надушване и преди да се афишират.
- През 2019 г. излезе книгата на проф. Никола Алтънков „История на БКП 1919 - 1989“. От този автентичен труд от над 800 страници, базиращ се на документални факти, аз изведох за себе си няколко основни характеристики за истинската същност на БКП от болшевизирането и през 1919 г. до 1989. Към тях прибавям и 30-те години от криминалния преход, в чието начало БКП се пребоядиса на БСП, разграби чрез своята номенклатура активите на държавата и се зае да строи комунистическо –капиталистически урод, който прокуди над 2 милиона млади българи от родината…
И така:
1. БКП е най терористичната партия в Европа, която на 16 април1925 г. взривява храма „Св. Неделя“ в София, като в този чудовищен атентат са убити и ранени над 500 човека, между които жени и деца.
2. БКП е най-кървавата партия в Европа. От 1919 до 1989 г. тя е избила общо във всичките си престъпления над 170 000 българи.
3. БКП е най-безродната българска партия през последните 102 години. Сега не се знае как стои въпросът с проруската и мотивация, но до 1944 г. изцяло е финансирана от Москва. Всичките и ръководни кадри от членовете на Политбюро, до околийските и секретари са получавали заплати от Москва. Членовете на Политбюро са възнаграждавани с офицерски заплати, околийските секретари - с учителски и т.н. Участниците в атентата „Св. Неделя“ са получавали освен заплати и премиални към тях.
4. БКП е най-предателската българска партия. На два пъти – през 1962 и 1972 г. Политбюро предлага да станем членове на СССР като 16-та република, но вероятно заради тежките фалити на България в тези периоди „братушките“, които иначе не се колебаят пред нищо чуждо отказват…
5. БКП е най-некадърната партия. В своето управление на страната е допуснала най-тежките фалити в историята на България: през 1962 г., 1972 г., 1989 г. 1996 г., равняващи се на национални катастрофи за страната.
6. БКП е най-крадливата партия в България. През първите 20 години от криминалния преход нейната номенклатура и Държавна сигурност разграбиха всичко, което българският народ бе построил с кръв и пот по времето на комунистическия режим.
Вече 10 години ГЕРБ лекува тежките метастази, нанесени на България от тази безродна мафия и ще трябват най-малко още толкова, за да стигнем европейските стандарти. За да се случи това обаче, червеният тумор трябва да бъде изрязан до дъно и то още на тези избори. Трябва с ноктите на демокрацията да бъдат изолирани от кормилото на България всички ония, чиято задача е да обърнат курса на страната в обратна посока. Защото както казва проф. Алтънков: БКП е победена, но не и унищожена. Нейните наследници са живи, здрави и щастливи. Бих си позволил да го допълня: Освен това са много богати със смъкнатото от кожата на народа ни и си мечтаят отново да възстановят член 1 от комунистическата конституция.
- Като заговорихме за пандемията и пораженията й върху всеки поотделно, върху всяко семейство, а не просто върху някакво си общество, как ще коментирате позицията на президента Радев, а и на парламентарната група на БСП особено в началото на кризата?
От първия ден на кризата и президентът Радев, и БСП се държаха абсолютно безотговорно и предизвикателно срещу мерките, които взе правителството за опазване на здравето и живота на всеки български гражданин. Срещу това червените лидери демонстрираха безхаберие, отричаха наличието на пандемия, внушаваха на гражданите, че това едва ли не е измислен проблем за отклоняване вниманието на обществото. Не помогнаха с нищо в битката с COVID-19, но направиха всичко възможно да пречат.
Спомнете си акцията на президента Радев миналата година на 3 март на Шипка, когато застана против предупреждението на Световната здравна организация за опасността от заразяване. Спомнете си визитата му в Естония въпреки предупреждението, че е контактувал с поразен от коронавирус. Когато естонското правителство узна за магарията му, го изгони като бездомно куче от страната си, но България стана за резил пред света.
А какво беше поведението на БСП, обитавайки показно парламентарната зала без маски начело с един надут професор по медицина, който за неуважение към починалите в пандемията медици не бих държал на работа и като фелшер. За да стигнем до последния ден, когато поискаха спешна доставка на ваксини извън страните от Европейския съюз, но само ако е руска и то от определена фирма. Други възможности освен тази, както предложи мнозинството и след одобрение от европейските контролни органи въобще не ги интересуваха. Ето, на това му се вика показен червен лобизъм в действие.
(край на първа част)
