СПЕЦИАЛНО ЗА ПИК ТВ! Как се стопяват 21 млн. лева дългове за 12 месеца? Какво е чувството да участваш в спасяването на най-близкия човек на Бойко? Началникът на ВМА ген. Петров отговори пред медията ни!
Не трябва да си търсим оправдание, за да не сме хора. Трябва да сме смирени, трябва да сме християни, трябва да бъдем добри. Има един съдник горе, който гледа и пише оценка, категоричен е генерал Петров
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само за година генерал Николай Петров успя да стопи дълговете на ВМА с 21 млн. лева и то при условие, че отвориха врати две нови звена - Клиника по инвазивна кардиология и Клиника "Ранна болнична рехабилитация", която е с 14 легла.
Паралелно с това само за 12 месеца ВМА успя да създаде 20 нови професори, 11 доценти, 14 главни асистенти, 5 асистенти и 13 специализанти.
Малцина знаят, че проф. Петров участва в екипа, извършил успешната операция на сестрата на премиера Бойко Борисов - д-р Красимира Иванова.
С генерал Петров разговаряме за най-горещите теми в здравеопазването, за честта и отговорността да спазваш достойно Хипократовата клетва в тези размирни времена.
ИНТЕРВЮ на ИВАЙЛО КРАЧУНОВ
- Ген. Петров, всеки говори за предстоящи реформи в здравеопазването, но вие реално реформирахте ВМА за малко повече от година. Какви реални действия предприехте и как се отразиха те на бюджета на болницата?
- Всеки говори за някакви реформи, но в края на краищата, след като приключат крайните действия по така наречените реформи и се удари чертата трябва да се види какво е постигнато. В този ред на мисли ние тръгнахме да правим истинска реформа. Тя се заключаваше в структурна такава. Преразгледахме всички структури, кои са добре работещи, кои буксуват, кои са изпразнени от съдържание.
Осъществихме редукция на 330 места от щата на Военно-медицинска академия. Паралелно с това увеличихме броя на клиниките, които работеха на много добри обороти, бяха много ефективни и така ги подпомогнахме. Това го направихме много коректно със синдикатите, на масата на преговорите, гледайки се право в очите. Ние го постигнахме по много културен и интелигентен начин, за да няма конфликти с хората и всичко да бъде ясно. Това беше първият етап.
Вторият етап беше редукция на финансовите разходи. Защото когато стартирахме настоящото ръководство, ритъмът, с който работеше ВМА, беше всеки нов месец да се натрупва нов дълг от 5 милиона лева. Това беше отчайващо. Представете си - всеки месец имаш нови 5 млн. лева дългове, а понякога и повече. С този ритъм просто няма структура в света, която да може да издържи и то не само в България. Въпреки, че сумата е плашеща, ние тръгнахме да свиваме разходите.
Първия удар го нанесохме, мисля октомври месец, когато свалихме разхода за медикаменти с 400 хиляди лв. Основно в началото се насочихме към свиване на големите разходи, там където са големите фактури месечно. Те бяха за така наречените стопански разходи, храна, охрана, асансьори, климатици, пране, където отиваха страшно много пари. Започнаха преговори за предоговаряне на цените, като минахме през много критични ситуации. Успяхме да реализираме нови обществени поръчки и да постигнем уникални цени. Аз ще ви кажа, че в момента храната е на изключително добро ниво и персонала е много доволен, аз самия се храня от тази храна и е на цена може би поне 8-9 пъти по-ниска от тази, която беше преди.
В момента болницата отново е с охрана, но на съвсем друга цена, много е чиста и мога да твърдя, че никога не е била толкова чиста. Мият се стени, мият се тавани. Ако ви е направило впечатление, няма песъчинка къде да видите.
- Направи ми впечатление, че ВМА е на едно европейско ниво и не отстъпва на другите болници в Германия, в Италия или Великобритания.
- Така е. И накрая когато решихме да сложим чертата и да видим какво сме направили, взимаме фактурите за 10 месеца през миналата година, взимаме фактурите за 10 месеца за тази година и при същия обем на дейност ние констатираме намаляване на разходите с 21 милиона лева. Което е фрапантна цифра.
- Това означава, че сте намалили разходите с цели 21 милиона лева през последните 12 месеца?
- Да. Намалихме дълговете с 21 млн. лева при същия обем дейност. Което ни дава основанието, както и на моя екип да кажем: „Ето, ние направихме реформата”. Когато края на миналата година ходих многократно да докладвам тежкото финансово състояния на премиера и на финансовия министър, тогава финансовия министър ми каза: „Г-н генерал, докажи ми, че ти не правиш нови дългове, че си реформирал системата и държавата ще ти помогне”. Аз го направих и ето, че държавата започна да ми помага.
- Как се случва това, генерал Петров, на фона на това, че много други държавни болници продължават да акумулират големи дългове?
- Много добре ви е направило впечатление, защото ние тук коментираме със заместниците ми много често, че докато по-рано тенденцията беше, другите болници да вървят финансово по-добре, ВМА стои една пръчка на графиката с огромен дълг. Сега на ВМА дълга пада, но виждам, че на другите расте и те ни настигат. Не знам какво се случва, но няма да сме шампиони вече по дългове, като гледам как вървят нещата. За нас това е добре, но за цялата система не е.
- Виждаме, че болницата приема и много критични случаи и хора които са простреляни. Вие самият, като специалист, сте помогнали на много хора да излязат от кома. Разкажете ни за едни от най-фрапиращите случаи на ранени мъже, които бяха докарани в болницата.
- Единия беше докаран от друга болница, частна. Той се бе прострелял с газов пистолет, проектиран с пирони и беше засегнат мозъкът. Доста добре беше лекуван, тук довършихме лечението и се оправи човекът.
Другия беше опит за самоубийство на 50 годишен мъж, който не е успял да сложи край на живота си. Имаше наранен гръден кош, стенно и раздробена раменна кост от ляво. И двамата минаха през труден период, на апаратна вентилация, но в крайна сметка и двамата се оправиха и ще живеят.
- Вие сте човек с богат опит. Как реагират тези хора, опитали да отнемат живота си, когато се връщат от отвъдното? Смятате ли, че такива хора отново ще опитат да се самоубият или ще оценят това, че Господ и лекарите са им помогнали и са ги запазили живи?
- Как да ви кажа, г-н Крачунов... Ще ги разделя на две категории. Едната категория са пациенти, които имат психични проблеми. Имали сме и такива, които многократно са идвали по два-три пъти, след поредния опит за самоубийство. Такива, при които са с психични заболявания обикновено някои от тези опити става успешен и с това приключват.
Но има и хора, които нямат психични заболявания, а преживяват някаква драма, психическа, семейна, служебна. И са хора с по-слаби нерви, посягат на себе си. Такива хора в последствие се отрезвяват и спират да правят подобни неща. Аз разбирам вашия подтекст. Дали успяваме да им помогнем? Трябва да ви кажа, че полагаме усилия не само да съхраним живота и здравето, а в последствие с психолози, а и ние да им дадем надежда. Искате ли да ви разкажа един много интересен случай?
- Да, разбира се.
- Като бях министър, държах да чета цялата поща, която пристигаше. И пристига един ден едно писмо, от 7-8 страници на карирани листа, на ръка написано от един човек, който живее в селата около Троян и описва тежкия си живот, колко му стрували лекарствата, около 120 лв. на месец, а той взимал по 150 лв. пенсия и иска от мен разрешение като министър да се самоубие, чрез евтаназия. И аз накарах тогава началник кабинета си, тогава беше един мъж г-н Карадимов, да го издири този човек и да говори с него. Намериха телефон, свързах се и му казвам:" Добър ден, казвам се Николай Петров и съм министър на здравеопазването".
Той в първия момент помисли, че е някаква телефонна измама и ми затвори. Втори го набрах и той ми разказва всичките си драми. Аз го помолих да дойде до ВМА. Нямаше пари, на другия ден човека успя да дойде и го приеха колегите в моята клиника. След 2-3 дни лечение на него му бяха стабилизирани показателите, колегите му бяха изписали лекарства за 12 или 13 лв. и с надежда ми казаха, че са го изписали, а той си е заминал като оптимист. Ето едно добро.
Аз този човек не го познавам, никога не съм го виждал лично, но ние трябва да имаме подход медиците и да проявяваме човещина. Тоест, бил е зле човекэт, спасили сме го, но след това не приключват нещата. Оттук нататък трябва да му се даде надежда, за да имаме пълен успех.
- Отразява ли се стресът, в който живеем, на повишения процент на онкологични заболявания?
- Няма доказана директна връзка, но според мен такава има. Защото животът стана динамичен. Дори ако щете тази нервност има връзка и при пътно транспортните произшествия. Всеки бърза, да засече другия и като отиде, застане и пуши цигара.
А трябва да стъпим здраво на земята и да си даваме според мен сметка, че живеем в една много хубава страна, че каквото и да му е на здравеопазването, има най-важното нещо – достъп. И всеки може да отиде до избран от него лекар. Каквото и да й е на сигурността, имаме сигурност. Виждате, има страни, които са доста по-зле от нас. Всеки ден атентати, нападения с мачете, стрелби с пушки, взимане на заложници. Да чукнем да дърво, ние трябва да виждаме реалността. И в този смисъл това ще ни успокои и ще ни даде малко повече самочувствие.
- Г-н генерал, малцина от нашите читатели знаят, че преди повече от 2 години вие участвахте активно в екипа който спаси сестрата на премиера Борисов, неговата кака Красимира Иванова, на която беше направена сложна операция. Разкажете ни малко повече за този случай, защото малцина от известните българи се доверяват на българските специалисти, но в този случай премиерэт се довери, повери живота на сестра си във ваши ръце и на практика вие я спасихте.
- Вие ме връщате в един момент на един доста тежък разговор, който протече на тази маса, на която сега стоим тук с вас. Спомням си, когато дойде премиерът, ние бяхме събрани екипа и той зададе въпроса точно по този начин, по който вие говорите сега, а именно:
„Тя е най-близкия ми човек, аз други нямам. Кого ли и къде ли не съм пращал на лечение и на кого ли не съм помагал. За нея ще направя всичко. Вие ми кажете къде да бъде това”.
Той ни се довери напълно. И когато всеки си каза мнението и аз в това число, помня и думите които казах, че това не е операция, която ще правим веднъж в годината, а ако има някакво притеснение, то е единствено, че това е сестрата на премиера. И винаги трябва да знаете, че има и Божа работа. Когато той взе решението, каза „тук ще бъде операцията”. Качихме се, поговорихме с нея.
Мисля, че беше изключителен жест, защото много, много са малко хората, които биха доверили най-близкото му същество, в ръцете на една болница, на един екип, знаейки напредъка на медицината в Европа, в Америка, в Израел. Той и за миг не се поколеба, нямаше колебание. Това за нас пък означаваше уникално тежка отговорност, обаче това е разликата между добрия лекар и професионалиста. Когато искаш да бъдеш на 100 процента ефективен трябва да бъдеш професионалист. Трябва да спазваш протокола. Прави едно, прави две, прави три, няма това ми се иска, ама това не ми харесва. По протокол, тогава не грешиш. И така направихме.
Резултатът беше перфектен и до ден днешен и аз й казвам „како, како”, добре е, виждаме се, пием кафе. От време на време тя в мое присъствие си позволява една цигара.
- Какво почувствахте, когато бяхте на операционната маса, защото това е изключително тежка отговорност?
- Нищо не чувствах, тотална мобилизация. В такива моменти човек, ако иска да успее, не трябва да има никаква емоция. Ставаш машина. Както примерно в една ситуация, когато се прави кардио коронарна респирация, при спряло сърце ти трябва да станеш машина, няма емоция, няма гняв, няма радост, няма нищо.
- Чест ви прави, генерале, че вие не делите хората спрямо общественото им положение. Какво бихте посъветвали пациентите и българските граждани в навечерието на коледните празници?
- Аз го пожелавам и на себе си, защото и аз понякога съм човек и аз се нервирам и си изпускам нервите.
Не трябва да си търсим оправдание, за да не сме хора. Трябва да сме смирени, трябва сме християни, трябва да бъдем добри. Защото доброто, направено за някого, се връща стократно. Има един съдник горе, който гледа и пише оценка. Това е веруюто в целия мой живот досега. И бих искал като "зараза" това да обхване все повече хора.
Защото ние живеем в прекрасна страна, ние сме с една прекрасна природа, но я оценяваме, когато излезем в чужбина и като се върнем, виждаме колко са красиви планините, морето. Ами аз сега се върнах преди няколко седмици от Брюксел. Точно когато беше нараснало напрежението, въоръжени мъже с униформи по улиците, и със заместниците ми си говорихме, връщайки се вечерта в София. И им казвам - „къде видяхме в Брюксел такива булеварди, такова осветление, беше някъде към този късния полет. Такава красота, осветено, реклами, къде го видяхме? Значи трябва да видим другото, за да оценим нашето. Това ни е слабост..."
Ние трябва да умеем да ценим всичко, една хубава градинка или дори нова кофа за боклук. Така ще живеем по-лесно и по-хубаво.
