Спомени от соца: Как ходих на лов за мечки с Тодор Живков и Петър Младенов
Първия се състезаваше с Чаушеску за подобрение на световния рекорд
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В ловното стопанство “Кормисош” – Родопите, имаше най-много мечки. Между тях имаше и стръвници. Стръвниците, след внимателно наблюдение, отстрелвахме. Отстрелът при възможност го правеха гости или висшите ръководители. За Тодор Живков наблюдавахме най-едрите екземпляри.
Всяка година през есента Живков идваше по веднъж на лов за мечка. Той негласно се състезаваше с Чаушеску за подобрение на световния рекорд. Карпатските мечки обаче са по-едри и Чаушеску неизменно държеше световния рекорд. Живков ходеше на лов и в Румъния. Там Чаушеску беше създал огромни заградени ловни стопанства с улеи за изтегляне на животните. При един лов Живков беше отстрелял седем мечки. Говореше се, че една от тях застрашавала световния рекорд на румънците и те я скрили впоследствие.
Чаушеску често беше канен на лов у нас. Ловуваха главно в ловното стопанство “Воден”, което беше към УБО. Там имаше зубри, благородни елени, лопатари, муфлони и диви прасета. Ловът обикновено беше успешен.
И така – една есен бяхме наблюдавали една мечка стръвница. Тя идваше точно в 20:30 часа да се храни от заложеното месо, мармалад и други храни. Така стана, че предния ден, преди планувания излет, заваля лек сняг. Когато отидохме на проверка за движението на мечката, бяхме изненадани. Мечката минала покрай храната и въобще не спряла. Проследихме я и видяхме, че е отишла на по-долната хранилка. Чудехме се какво да правим и решихме да ловуваме от чакалото при тази хранилка. Подготвихме го и вечерта Живков застана на него. Просто не вярвах, че мечката ще дойде там. Притеснен, се движех по пътя и чаках евентуален изстрел. Към 20:30 часа изстрелът дойде. Тръгнах бързо по пътеката към чакалото и по средата на пътеката срещнах групата. Живков, явно доволен и развеселен, се обади: “Е-е, ударихме я!”. Честитих му, но останах озадачен откъде е дошла тази мечка. Сутринта рано отидох до чакалото. Огледах и видях, че случайно е преминавала оттам. Тя дошла в гръб, минала под чакалото и излязла пред амбразурите като на екран. Затова народът е казал: “Наслука!“.
Следващата есен пак захранихме горното чакало – то беше най-удобно. Всичко вървеше точно и в уречения ден Живков застава на чакалото с двама души – лесничея и личната охрана. Времето беше меко, ясно, с лунна светлина. На хранилката идват прасета, елени, муфлони – фестивал. Мечката обаче не се появява. Вероятно многото придружители са я уплашили, като са застанали на обичайния ѝ път. Около Живков с коли ходеха охрана, свързочници и лекари. Той се държеше коректно с всички около него. На по-особено внимание се радваха Александър Лилов и Петър Младенов. “Сашо” и “Пешо” беше обръщението му към тях. На Младенов беше разрешил да пуши в негово присъствие. Разрешил му беше и да си пийва уиски.
Младенов пожела да стреля мечка и получи разрешение. Отидохме с него много по-рано на ловния кантон и простреляхме пушката. През цялото време той слушаше с недоверие моите и на помощниците ми указания. Като наближи часът, го заведохме на чакалото. Младенов остана с лесничея, но и двамата бяха страстни пушачи. Предупредих ги изрично, че един час преди определеното време няма да пушат! Върнахме се с шофьора му километър по-надолу и зачакахме. В определеното време, 20:30 часа, се гръмна. Почакахме, но никой не се обади и отидохме при чакалото. Заварихме ги да светят с батерия и да се ядосват. Младенов беше разстроен и пак пушеше. Обясни ми, че е стрелял, както съм му казал. Мечката се поталазила и избягала на север към гората. Отидох на мястото, осветих и на останалия малко заледен сняг видях, че мечката е повлякла краката. За мен това беше сигурен знак, че е ударена. Кръв не видях, но тръгнах на север към гората. Когато наближих края на гората, чух някакво шумолене навътре. Реших, че това е агонизиращата мечка. Ако е имало други животни там, те биха избягали от изстрела. Закон е нощно време да не се преследва ранен дивеч. Върнах се назад и казах на Младенов, че мечката е ударена и утре в 9 часа ще бъде пред резиденцията. Той беше скептичен към моите твърдения, но си тръгнахме. По пътя ми обясни, че мечката е била неспокойна и не се е спряла на храната. На това аз му отговорих, че не е издържал и е запалил цигара. “Да, така беше” – потвърди той.
На другия ден, както бях казал, в 9 часа мечката бе докарана пред къщата. Ударът беше точен и сполучлив – в предната плешка. Качих се в спалнята на Младенов, почуках и той още лежеше, когато му съобщих, че мечката е пред къщата. Подхвърли одеялото с краката чак до тавана.
Христо Христов-Референта, Правец
